Изх. № 54-00-5 Дата: 09.03.2021 г. ЗДДС, чл. 174, ал. 1; ЗДДС, чл. 174, ал. 2; Наредба № Н-14, чл. 2, ал. 1, т. 1-3; Наредба № Н-14, чл. 3, ал. 1; Наредба № Н-14, чл. 3, ал. 1, т. 1-8; Наредба № Н-14, чл. 3, ал. 2, т. 4; Наредба № Н-14, чл. 3, ал. 3; Наредба № Н-14, чл. 3, ал. 4;Наредба № Н-14, чл. 4, ал. 1; Наредба № Н-14, чл. 4, ал. 4; Наредба № Н-14, чл. 4, ал. 5; Наредба № Н-14, чл. 5, ал. 1; ДОПК, чл. 4; ДОПК, чл. 129, ал. 1; Директива 2006/112/ЕО, чл. 151, параграф 1, б. „а“.
ОТНОСНО: възстановяване на данък върху добавената стойност (ДДС) на търговска секция към дипламотическо представителство, когато искането за възстановяване на данъка е подадено извън сроковете по чл. 4, ал. 4 от Наредба № Н-14 от 27 септември 2006 г. за възстановяване на данък върху добавената стойност и акциз на дипломатически представителства, консулства, представителства на междуправителствени организации и членовете на техния персонал (Наредба № Н-14)
В Централно управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП), с копие до дирекция „Държавен протокол“ на Министерството на външните работи (МВнР), е постъпило Ваше искане с вх. № …………………….2020 г. за преразглеждане на наш отговор, получен с писмо с изх. № ………………………..2020 г.
В цитираното писмо, изх. № ………………………2020 г., на база получения отговор от дирекция „Държавен протокол“ на МВнР, заведен в ЦУ на НАП с вх. № …………………..2020 г., е изложено, че ………………… агенция за насърчаване на търговията и инвестициите (……………………) не е правоимащо лице по Наредба № Н-14, съответно обсъждането на поставения от агенцията въпрос е безпредметно, доколкото дирекция „Държавен протокол“ на МВнР не притежава документи за удостоверяване на статута на агенцията и не предоставя такива на ЦУ на НАП/данъчните органи във връзка с чл. 25 от Правилника за прилагане на Закона за държавния протокол (ППЗДП).
На …..11.2020 г. от дирекция „Държавен протокол“ на МВнР е получено ново писмо, заведено в ЦУ на НАП с вх. № ………………., със следното съдържание:
„Във връзка с отправено запитване относно правния статут на агенцията дирекция „Държавен протокол“ би искала да Ви уведоми за следното:
След извършена повторна проверка в рамките на Министерство на външните работи се установи, че е открито бюро на агенцията през 198… г. С откриването на дейността се предоставя и правото служителите да се ползват с правата, предоставяни на дипломатическите лица. По-късно в годините бюрото е закрито и през 2002 г. с вербална нота Посолството на Република ………………. ни уведомява за решението на …………….. правителство за откриването на агенцията отново, която ще бъде търговска секция към Посолството.
В приложение Ви изпращаме копие на вербална нота …………………….. oт 8 ноември 200…. г. и копие на вербална нота ………………………… oт 30 октомври 202…. г. в потвърждение, че агенцията е търговска секция към Посолството.
Дирекция „Държавен протокол“ потвърждава, че директорът и заместник-директорът на агенцията са членове на административно-техническия персонал на Посолството.“
Поставеният от агенцията въпрос е:
Възможно ли е възстановяване на данък върху добавената стойност (ДДС) на агенцията в София по принцип, както и за периода месец февруари 2019 г. – месец май 2020 г., въпреки че са изтекли сроковете за подаване на съответните искания съгласно чл. 4, ал. 4 от Наредба № Н-14? Сочите, че за месец август 2020 г. агенцията вече е подала искане за възстановяване на данъка съгласно цитираната наредба.
На основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП), въз основа на описаната от агенцията фактическа обстановка в писмо с вх. № ………………………..2020 г., допълнително получената информация от дирекция „Държавен протокол“ на МВнР с писма с вх. № …………………….11.2020 г. и вх. № ………………………….02.2021 г., и съобразявайки относимата нормативна уредба, изразявам следното принципно становище по направеното запитване:
1. Относими норми от Виенската конвенция за дипломатическите отношения (Виенска конвенция)
Съгласно чл. 23 от Виенската конвенция:
1. Изпращащата държава и шефът на представителството се освобождават от всички държавни, областни и общински данъци и такси по отношение на помещенията на представителството – собствени или наети, с изключение на такива данъци и такси, които представляват заплащане за конкретни видове обслужвания.
2. Фискалните освобождавания, за които става дума в този член, не засягат онези данъци и такси, с които съгласно законите на приемащата държава се облагат лицата, намиращи се в договорни отношения с изпращащата държава или с шефа на представителството.
2. Относими норми от Закона за държавния протокол (ЗДП) и ППЗДП
Законът за държавния протокол, съгласно чл. 1 от същия, урежда организацията и реда на изпълнение на държавния протокол, който по силата на чл. 3 се осъществява от дирекция „Държавен протокол“ на МВнР. Съгласно чл. 4 от ЗДП държавният протокол включва дипломатическия протокол и държавния церемониал, като дипломатическото протоколно обслужване е дейността, свързана с осигуряване спазването и контрола на дипломатическите привилегии и имунитети, както и с отношенията между чуждестранните дипломатически и консулски представителства и органите на държавната власт в Република България (чл. 5, ал. 5 от ЗДП).
Съгласно чл. 24 от ППЗДП чуждестранните дипломатически представителства и консулства, представителствата на международни организации в Република България, както и членовете на техния персонал ползват привилегиите за възстановяване и освобождаване от данъци и такси, предвидени във Виенската конвенция, Виенската конвенция за консулските отношения или други международни договори, по които Република България е страна, в съответствие с изискванията на действащото законодателство.
Статутът на лицата по чл. 24 от ППЗДП се удостоверява от МВнР чрез дирекция „Държавен протокол“ пред съответните данъчни и митнически органи (чл. 25 от ППЗДП), като редът и необходимите документи за възстановяване на платения ДДС и акциз се определят с Наредба № Н-14 чл. 26 от ППЗДП).
3. Относими норми от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (Директива 2006/112/ЕО), ЗДДС и Наредба № Н-14
Съгласно разпоредбата на чл. 151, параграф 1, б. „а“ от Директива 2006/112/ЕО държавите-членки освобождават доставките на стоки и услуги под дипломатически или консулски режим.
На основание чл. 174, ал. 1 от ЗДДС на дипломатически представителства, консулства, представителства на международни организации и членовете на техния персонал се възстановява начисленият данък по доставки, по които същите са получатели, като съгласно чл. 174, ал. 2 от закона редът и необходимите документи за възстановяване на този данък се определят с наредба на министъра на външните работи и министъра на финансите – Наредба № Н-14.
Дипломатическите представителства, консулствата и представителствата на междуправителствените организации по чл. 2, ал. 1, т. 1, 2 и 3 имат право на възстановяване на ДДС и акциза за закупени и използвани в дейността им стоки и услуги, посочени в чл. 3, ал. 1, т. 1-8 от Наредба № Н-14.
Данъкът върху добавената стойност и акцизът, заплатени от дипломатическите представителства, консулствата и представителствата на междуправителствени организации, съгласно чл. 4, ал. 1 от Наредба № Н-14 се възстановяват въз основа на искане от ръководителя на представителството или консулството по образец (приложение № 1), подадено до дирекция „Държавен протокол“ на МВнР, съответно до МВнР, като съгласно ал. 4 на същата норма исканията по ал. 1 заедно с документите по ал. 3 се подават, както следва:
1. за покупки, извършени от 1 ноември до 31 януари – от 1 до 28 февруари;
2. за покупки, извършени от 1 февруари до 30 април – от 1 до 31 май;
3. за покупки, извършени от 1 май до 31 юли – от 1 до 31 август;
4. за покупки, извършени от 1 август до 30 октомври – от 1 до 30 ноември.
В Наредба № Н-14 са предвидени и ограничения на правото на възстановяване на ДДС. Данъкът, заплатен от дипломатическите представителства, консулствата и представителствата на междуправителствени организации, не се възстановява:
– за стоките по чл. 3, ал. 1, т. 1, 2 и 3, ако дипломатическите представителства, консулствата и представителствата на междуправителствени организации са осъществили внос на такива стоки без заплащане на мита, данъци и такси до изтичане на 36 месеца от датата на вноса (чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-14);
– за стоките по чл. 3, ал. 1, т. 1 и 3, които са закупени на територията на страната с цел да заменят стоки от същия вид, преди да са изтекли 36 месеца от възстановяването (чл. 3, ал. 4 от Наредба № Н-14);
– ако лицето, подало искането, няма право на възстановяване на данък или акциз, или иска възстановяване за стоки и услуги извън посочените в чл. 3 (чл. 4, ал. 5 от Наредба № Н-14);
– когато данъкът по фактурата не е посочен на отделен ред, фактурата е издадена от нерегистрирано лице по ЗДДС и когато стоките или услугите са на стойност под 50 лв. по една фактура, с изключение на услугите, посочени в чл. 3, ал. 1, т. 6 и чл. 3, ал. 2, т. 4 (чл. 5, ал. 1 от Наредба № Н-14).
4. Относно правото на възстановяване на ДДС, когато искането за възстановяване на данъка е подадено извън сроковете по чл. 4, ал. 4 от Наредба № Н-14
Видно от цитираните норми налице е право на възстановяване на данъка, заплатен от дипломатическо представителство, за закупени и ползвани за дейността му по чл. 3, т. 1 от Виенската конвенция стоки и услуги, посочени в чл. 3, ал. 1, т. 1-8 от Наредба № Н-14, когато не попадат в ограниченията по чл. 3, ал. 3 и 4, чл. 4, ал. 5 и чл. 5, ал. 1 от цитираната наредба.
Намирам, че сроковете в чл. 4, ал. 4 от Наредба № Н-14 за подаване на искане от ръководителя на представителството за възстановяване на платения от същото данък до дирекция „Държавен протокол“ на МВнР са инструктивни. Поради това, при наличие на материалното право за възстановяване на данъка съгласно Виенската конвенция, Директива 2006/112/ЕО и ЗДДС, считам, че при неспазване на сроковете по Наредба № Н-14 правото на възстановяване на платения данък не се погасява/преклудира, ако не е изтекла погасителната давност за вземанията, съгласно българското гражданско право по чл. 110 от Закона за задълженията и договорите, или преклузивния срок за упражняването му по чл. 129, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Предвид изложеното и доколкото по силата на чл. 26 от ППЗДП дирекция „Държавен протокол“ на МВнР, с писма с вх. № ……………………..11.2020 г. и вх. № …………………….2021 г., потвърждава статута на агенцията като търговска секция към Посолството на Република ………………… и правото ? на възстановяване на ДДС въпреки изтеклите срокове, считам, че агенцията е правоимащо лице по чл. 2, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-14 и има право на възстановяване на платения данък за стоки и услуги по чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-14, необходими за дейността ?, когато не попадат в ограниченията по чл. 3, ал. 3 и 4, чл. 4, ал. 5 и чл. 5, ал. 1 от цитираната наредба, включително и за посочения в двете писма от агенцията период месец февруари 2019 г. – месец май 2020 г.
Следва да имате предвид, че настоящото становище е принципно и не обвързва органа по приходите, компетентен да извършва съответното производство. Органите по приходите имат строго определени компетентности, регламентирани в ДОПК, ЗНАП, а в конкретиката на казуса и Наредба № Н-14. Компетентният да разгледа искането Ви относно възстановяването на данък върху добавената стойност по реда на Наредба № Н-14 орган по приходите, като прецени фактите и обстоятелствата по казуса, следва да се произнесе в рамките на своята компетентност в съответствие с регламентирания с чл. 4 от ДОПК принцип на самостоятелност и независимост.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ПЛАМЕН ДИМИТРОВ/