възстановяване на данък върху добавената стойност (ДДС) съгласно Наредба № Н-14 от 27 септември 2006 г. за възстановяване на данък върху добавената стойност и акциз на дипломатически представителства, консулства, представителства на междуправителствени организации и членовете на техния персонал (Наредба № Н-14)

Изх. № 54-00-5
Дата: 24.09.2020 год.
Наредба № Н-14, чл. 4, ал. 4

ОТНОСНО: възстановяване на данък върху добавената стойност (ДДС) съгласно Наредба № Н-14 от 27 септември 2006 г. за възстановяване на данък върху добавената стойност и акциз на дипломатически представителства, консулства, представителства на междуправителствени организации и членовете на техния персонал (Наредба № Н-14)

В Централно управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП) е постъпило Ваше запитване с вх. № …………………2020 г., в което е изложена следната фактическа обстановка:
През месец февруари 2019 г. на …………… е отказано възстановяване на ДДС като ………………….. агенция е уведомена по телефона, че няма право на възстановяване на данъка. Аналогична информация е получена в устни разговори с дирекция „Държавен протокол“ на Министерство на външните работи (МВнР).
Сочите, че след проведена комуникация със служител на отдел „Ревизии и проверки“ в дирекция „Средни данъкоплатци и осигурители“ на Териториална дирекция (ТД) на НАП София и направена проверка в МВнР относно статута на ……………….. София – ………………… държавна агенция за насърчаване на търговията и инвестициите и търговска секция на Посолството на Република ……………….. в Република България, е установена възможност директорите и …………………. да кандидатстват за възстановяване на ДДС по Наредба № Н-14 отделно от Посолството на Република …………………….., доколкото имате различни ЕИК по БУЛСТАТ.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Възможно ли е възстановяване на ДДС на ………………. София за периода месец февруари 2019 г. – месец май 2020 г., въпреки че са изтекли сроковете за подаване на съответните искания съгласно чл. 4, ал. 4 от Наредба № Н-14?
На основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, въз основа на описаната фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, изразявам следното принципно становище по направеното запитване:
Съгласно чл. 24 от Правилника за прилагане на Закона за държавния протокол (ППЗДП) чуждестранните дипломатически представителства и консулства, представителствата на международни организации в Република България, както и членовете на техния персонал ползват привилегиите за възстановяване и освобождаване от данъци и такси, предвидени във Виенската конвенция за дипломатическите отношения (ВКДО), съставена във Виена на 18 април 1961 г. (ДВ, бр. 28 от 1968 г.), Виенската конвенция за консулските отношения, съставена във Виена на 24 април 1963 г. (ДВ, бр. 42 от 1990 г.), или други международни договори, по които Република България е страна, в съответствие с изискванията на действащото законодателство.
По силата на чл. 23 от ВКДО:
„1. Изпращащата държава и шефът на представителството се освобождават от всички държавни, областни и общински данъци и такси по отношение на помещенията на представителството – собствени или наети, с изключение на такива данъци и такси, които представляват заплащане за конкретни видове обслужвания.
2. Фискалните освобождавания, за които става дума в този член, не засягат онези данъци и такси, с които съгласно законите на приемащата държава се облагат лицата, намиращи се в договорни отношения с изпращащата държава или с шефа на представителството.“
Министерството на външните работи чрез дирекция „Държавен протокол“ следва да удостоверява статута на лицата по чл. 24 от ППЗДП пред съответните данъчни и митнически органи (чл. 25 от ППЗДП), а редът и необходимите документи за възстановяване на платения ДДС и акциз са определени с Наредба № Н-14 (чл. 26 от ППЗДП).
Съобразявайки цитираната нормативна уредба, до дирекция „Държавен протокол“ на МВнР е изпратено писмо с изх. № ……………………..2020 г. за отговор по компетентност относно статута на …………….., по-специално дали е част от дипломатическото представителство на Република ………………. или има самостоятелна правосубектност, и има ли подписано споразумение между Република България и Република ……………………, в което се разглежда статутът и евентуални освобождавания и/или привилегии на ………………….
От дирекция „Държавен протокол“ на МВнР е получен отговор, заведен в ЦУ на НАП с вх. № …………………………2020 г., със следното съдържание:
„Във връзка с отправено запитване относно правния статут на ………………. дирекция „Държавен протокол“ би искала да Ви уведоми за следното:
След извършена проверка в рамките на Министерство на външните работи се установи, че е открито бюро на ……………….. през 1989 г. С откриването на дейността се предоставя и правото служителите да се ползват с правата, предоставяни на дипломатическите лица. По-късно в годините бюрото е закрито и през 2002 г. с вербална нота Посолството на Република …………………. ни уведомява за решението на ……………………. правителство за откриването на …………………….. отново.
Към настоящия момент в дирекция „Държавен протокол“ не е постъпвала вербална нота от Посолството на Република ……………………………. относно правния статут на ……………………….., както и за това дали същата е част от дипломатическото представителство, не беше установено и наличието на международен договор, уреждащ статута на ……………………. на територията на Република България.“
Доколкото дирекция „Държавен протокол“ на МВнР не притежава документи за удостоверяване на статута на ……………………….. и не предоставя такива на ЦУ на НАП/данъчните органи във връзка с чл. 25 от ППЗДП, не се установява, че ……………….. е правоимащо лице по Наредба № Н-14, съответно обсъждането на поставения от ………………………..въпрос е безпредметно.

ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ПЛАМЕН ДИМИТРОВ/

5/5

Вашият коментар