възстановяване на ДДС за престой в

Изх. № 53-02-655
20.03. 2013 г.
чл. 81, ал. 2 от ЗДДС
чл. 2 -чл. 3, ал. 2 от Наредба № Н-9 от 16 декември 2009
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Датско данъчно задължено лице неустановено на територията на страната извършва продажби на вятърни централи на територията на страната. Във връзка с инсталирането и въвеждането в експлоатация на централите двама монтьора, служители на дружеството са пренощували 47-49 дена в хотел, за което са издадени фактури с начислен данък.
С Акт за прихващане или връщане издаден от орган по приходите при ТД на НАП …. на дружеството е отказано възстановяване на ДДС за престой в хотел в България, АПВ не е обжалван и е влязъл в сила.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Какви са изискваниятаотносно възстановяване на ДДС запрестойв
хотел и налице ли са специфични правила за възстановяване на ДДС на дружества, регистрирани в ЕС или извън него?
Предвид изложената в запитването фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
На основание чл. 81, ал. 2 от ЗДДС е обнародвана Наредба №Н-9 от 16 декември 2009 г. за възстановяването на данъка върху добавената стойност на данъчно задължени лица, неустановени в държавата членка по възстановяване, но установени в друга държава-членка на Европейския съюз (Наредба №Н-9 от 16 декември 2009 г. на МФ, в сила от 01.01.2010 г.), която транспонира Директива 2008/9/ЕО на Съвета от 12 февруари 2008 година за определяне на подробни правила за възстановяването на данъка върху добавената стойност, предвидено в Директива 2006/112/ЕО на данъчнозадължени лица, неустановени в държавата-членка по възстановяване, но установени в друга държава-членка.
СНаредба № Н-9 от 16 декември 2009 г. са определени:  
1. условията и редът за възстановяване на начислен данък върху добавената стойност на данъчно задължени лица, установени и регистрирани за целите на данък върху добавената стойност в друга държава-членка на ЕС, за закупени от тях стоки, получени услуги и осъществен внос на територията на страната, и  
2. условията и редът за подаване на искане за възстановяване на данък върху добавената стойност на данъчно задължени лица, установени в страната и регистрирани по ЗДДС, за закупени от тях стоки, получени услуги или осъществен внос на територията на друга държава членкана ЕС.
Съгласно чл. 2 от Наредба №Н-9/2009 г. за да са налице предпоставките за възстановяване на ДДС на чуждестранно лице, то следва да е данъчно задължено лице по смисъла на чл. 3 от ЗДДС, за което в периода, за който се отнася искането за възстановяване на данъка, са налице едновременно следните условия: лицето няма седалище и адрес на управление, постоянен обект, постоянен адрес или обичайно пребиваване на територията на страната, лицето не е извършвало доставки с място на изпълнение на територията на страната с изключение на доставки, облагаеми с нулева ставка, транспортни услуги и спомагателни услуги за тях, и/или доставки, за които получателят е лице – платец на данъка съгласно чл. 82, ал. 2 от Закона за данък върху добавената стойност, лицето е регистрирано за целите на данък върху добавената стойност в държавата членка, където е установено.
Съгласно чл. 3, ал. 2 от Наредба № Н-9/2009 г. лицето по чл. 2 има право да му бъде възстановен начисленият от регистрирано по ЗДДС лице данък върху добавената стойност за закупени от него стоки, получени услуги и осъществен внос на територията на страната, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от лицето облагаеми доставки в държавата членка, където лицето е установено, които биха дали право на приспадане на данъчен кредит, съгласно глава седма “Данъчен кредит“ от Закона за данък върху добавената стойност, ако мястото на изпълнение беше на територията на страната, както и за доставките с място на изпълнение на територията на страната по чл. 2, т. 2 (облагаеми с нулева ставка, транспортни услуги и спомагателни услуги за тях, и/или доставки, за които получателят е лице – платец на данъка съгласно чл. 82, ал. 2 от ЗДДС).
В този смисъл е и Решение№ 713 от 13.01.2012 г. на Върховният административен съд на Република България, според което следва да са налице комулативно всички условия от Наредба № Н-9/2009 г. за да се възстанови платения данък на лицето.
Следва да имате предвид, че доставките на нощувки нямат самостоятелно значение и винаги са свързани с други доставки.
В конкретния случай, предвид изложеното в запитването, няма да е налице условието на чл. 3, ал.2 от Наредба № Н-9/2009 г., доколкото получените услуги с предмет нощувки са във връзка с доставки по договор за монтаж и инсталация на вятърни централи на територията на страната (България) и същите нямат пряка връзка с извършваните от датското дружество облагаеми доставки, с място на изпълнениетериторията на Дания.
В допълнение дори в случайте, когато нощувките са свързани с доставка с място на изпълнение на територията на страната, където е установено дружеството (Дания), за да е налице правото за възстановяване на ДДС дружеството следва да разполага с данъчен документ (фактура) издаден на името на дружеството, а не на конкретните физическите лица (служители).
Съгласно чл. 81, ал. 1, т. 2 от ЗДДС възстановява се платеният данък на лица, които не са установени на територията на Общността, но са регистрирани за целите на ДДС в друга държавана реципрочен принцип.
Редът и необходимите документи за възстановяване на данъка на правомерно начислен данък върху добавената стойност на чуждестранни лица, които не са установени на територията на Общността и са установени в трети страни, са определени с Наредба № Н-10 от 24 август 2006 г. за възстановяване на платен данък върху добавената стойност на чуждестранни лица, които не са установени на територията на общността (Наредба № Н-10 от 24 август 2006 г. на МФ).
Относно възстановяването на ДДС на чуждестранни лица, които не са установени на територията на Общността законът въвежда принципа на реципрочност, т.е. възстановява се ДДС на чуждестранни лица установени в трети страни, които страни възстановяват ДДС или подобен данък на местни лица (лица установени в Република България).
За повече информация Ви уведомяваме, че в сайта на Министерството на финансите – www.minfin.bg е публикувана Заповед ЗМФ-1048 от 23.08.2010 г., с която е утвърден списък на страните, които възстановяват данък на местни лица.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не можете да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал. 3 отДОПК.

Оценете статията

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *