.№ 24-30-35
Дата: 11.07.2011 год.
ЗКПО, чл. 217, ал. 2;
ДОПК, чл. 129;
ЗЗД, чл. 110.
Относно: възстановяване/приспадане на надвнесен корпоративен данък
Във Ваше писмено запитване, заведено с вх.№ ИТ-00-61/12.05.2011г. по регистъра на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” – гр. …. и вх. № 24-30-35/07.06.2011г.на ЦУ на НАПе описана следната фактическа обстановка:
Дружеството има влязъл в сила след решение на Върховен административен съд ревизионен акт. Задълженията по акта се прихващат с данък добавена стойност за възстановяване, за което има издадени актове за прихващане или възстановяване.
Дружеството има надвнесен корпоративен данък от 2007г. и 2008г. На основание чл.217, ал.2 от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ надвнесения корпоративен данък дружеството приспада ежемесечно от дължимия данък върху разходите, което е декларирано и в годишната данъчна декларация. Към момента се приспада надвнесен корпоративен данък за 2007г.
Поставените въпроси са:
Може ли надвнесеният корпоративен данък от 2007 и 2008г. вместо да се приспада ежемесечно от дължимия данък върху разходите да бъде прихванат изцяло от дължимите суми по ревизионния акт икаква е процедурата за това?
Има ли давностен срок по отношение на надвнесения корпоративен данък, в рамките на който дружеството може да приспада задълженията си /напр. данъци върху разходите/ или съответно да поиска данъкът да бъде възстановен от бюджета?
Във връзка с така поставените въпроси изразявам следното становище:
Съгласно чл. 217, ал.2 от ЗКПО когато данъчно задължено лице има надвнесен данък върху разходите или корпоративен данък, същият може да се приспадне от дължимия данък върху разходите.
Видно от горното, Законът за корпоративното подоходно облагане дава право на задължените лица самостоятелно да приспадат надвнесения корпоративен данък от дължимия данък върху разходите без да е необходимо да подават искане за прихващане и възстановяване по реда на чл.129 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
В случай обаче, че задълженото лице не желае да се възползва от правото си на самостоятелно приспадане по чл. 217 от ЗКПО, би могло да подаде искане за прихващане и възстановяване по чл.129 от ДОПК. Редът и процедурите, по които органите по приходите възстановяват на данъкоплатците сумите на надвнесени от тях данъци, осигурителни вноски, глоби и имуществени санкции, или ги прихващат за други техни данъчни задължения, са регламентирани в ДОПК.
На основание чл.129, ал.1 от ДОПК, прихващането или възстановяването може да се извършва:
-по инициатива на органа по приходите или
-по писмено искане на лицето.
Следва обаче да се има предвид, като правило че ако лицето е избрало с годишната данъчна декларация да приспада надвнесен корпоративен данък, то не би могло да подава искане за прихващане и възстановяване по чл.129 от ДОПК, тъй като правото на избор за съответната година е вече упражнено с годишната данъчна декларация. В случай обаче на възникване на извънредни обстоятелства, както например във Вашия случай – влизане в сила на ревизионен акт, с който са установени задължения, няма законова пречка, задълженото лице да подаде искане за прихващане по чл. 129 от ДОПК. С подаване на искането обаче следва да преустановите започналото приспадане, което е необходимо да декларирате в искането.
Искането за възстановяване на надвнесен данък /независимо по какъв ред е направено- по реда на чл.129 от ДОПК или чрез годишната данъчна декларация/ представлява искане за реализиране на едно частно вземане, за което е приложим институтът на общата погасителна давност по чл. 110 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ . Съгласно посочената разпоредба с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок.
По силата на чл. 114 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Следователно, при надвнесен корпоративен данък давността започва да тече от 1 януари на годината, през която възниква вземането му за възстановяване. В този смисъл, ако при изчисляване на годишния размер на данъка се установи, че има надвнесен корпоративен данък вследствие на внесени авансови вноски през същата година, давността започва да тече от 1 януари на годината, следващата година, за която се отнася данъка. Правилата за спиране и прекъсване на давността са регламентирани в чл.115 и 116 от ЗЗД.
Независимо от горното обаче следва да се има предвид, че искането за прихващане или възстановяване по чл.129 от ДОПК се разглежда, ако е подадено до изтичането на 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване, освен ако в закон не е предвидено друго. Ако искането по чл.129 не бъде подадено в този петгодишен срок, то се препятства възможността на органите по приходите да разгледат и евентуално да уважат същото, ако правото на лицето не е погасено по давност.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕНДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА
ПРИХОДИТЕ:
/КРАСИМИР СТЕФАНОВ/
‘