Изх. № 26-Б-69
Дата: 05.10.2011 год.
ЗКПО, чл. 50;
ЗКПО, чл. 58.
Относно:включване на активи в счетоводния и в данъчния амортизационен план
Във Ваше писмо, постъпило в ЦУ на НАП с вх. № 26-Б-69/08.03.2011 г., сте посочили, че счетоводството на „……..” ЕАД се осъществява в съответствие с Международните счетоводни стандарти (МСС). Дружеството отчита материални запаси в счетоводни сметки от група 30 като материали. При извършване на ремонт на дълготрайните активи със стойността им се увеличава стойността на ремонтирания актив и се извършват съответните процедури във връзка с изискванията на счетоводните стандарти за определяне на полезния живот и начисляването на амортизациите.
Одиторите на дружеството са изказали мнение, че материалните запаси следва да бъдат заведени счетоводно в група 20 „Дълготрайни материални активи” с цел да се отрази правилно същността на активите и амортизирането им, тъй като същите се използват през повече от един отчетен период. В резултат на направените препоръки е извършена инвентаризация на активите като комисиите по инвентаризацията са съставили описи с конкретните активи за прехвърляне от група 30 в група 20 и са определили полезния им живот. Взети са и съответните счетоводни операции за отразяването им като дълготрайни материални активи в сметки от група 20, включени са в счетоводния амортизационен план и се амортизират счетоводно, независимо от това дали са пуснати в употреба или не.
Във връзка с описаната фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1.Следва ли да се начислява счетоводна амортизация на гореописаните активи, които не са въведени в експлоатация? В случай, че това не е възможно, как следва да бъдат отразени активите и тяхното амортизиране?
2.Следва ли така описаното резервно оборудване да бъде включено в данъчния амортизационен план на дружеството и как следва да се амортизира?
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, по така поставените въпроси изразявам следното становище:
Първият поставен от Вас въпрос е свързан с прилагането на счетоводното законодателство, с оглед на което копие от Вашето запитване беше изпратено до Дирекция „Данъчна политика” при , която съгласно чл. 33, т. 4 от Устройствения правилник нае компетентна да изготвя становища по прилагането на това законодателство. С писмо Изх. № 16-12-144/01.08.2011 г. Дирекция „Данъчна политика” е изразила следното становище:
„Изразеното становище е при допускането, че посочените в запитването основни резервни части и резервно оборудване отговарят на изискванията на МСС 16 за отчитане като имоти, машини и съоръжения.
Съгласно изискванията на параграф 55 от МСС 16 начисляването на амортизация започва, когато активът е налице за употреба, т.е. когато е на мястото и в състоянието, необходими за неговата експлоатация по начина, предвиден от ръководството. Също така съгласно посочената разпоредба амортизацията не се преустановява, когато активът не се използва или бъде изваден от активна употреба. Следователно фактът, че един актив не се използва (не е въведен в експлоатация) не е основание за неначисляване на амортизация.
В подкрепа на гореизложеното може да се посочат и параграфи ОЗ30 и ОЗ31 от Основанието за заключения, придружаващо МСС 16, съгласно които „полезният живот на актив трябва да обхваща целия период, през който той е наличен за употреба, независимо дали през това време той се използва или е в престой. Периоди на престой настъпват най-често веднага след придобиването на актива и точно преди освобождаването от него….”.
В тази връзка за основните резервни части и резервно оборудване, които отговарят на изискванията на МСС 16 за отчитане като имоти, машини и съоръжения, следва да се начислява счетоводна амортизация, независимо, че същите не са въведени в експлоатация.”.
Вторият поставен от Вас въпрос също отчасти е свързан с прилагането на счетоводното законодателство доколкото разпоредбата на чл. 50 от ЗКПО постановява, че данъчни дълготрайни материални активи са сумите, които отговарят на изискванията за амортизируеми дълготрайни материални активи съгласно Националните стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия, чиято стойност е равна или превишава по-ниската стойност от:
1. стойностния праг на същественост за дълготрайния материален актив, определен в счетоводната политика на данъчно задълженото лице;
2. седемстотин лева.
Този въпрос нее коментиран в становището на Дирекция «Данъчна политика».
В описания от Вас случай е необходимо да се установи дали основните резервни части и резервно оборудване отговарят на изискванията за амортизируем актив, посочени вв СС 4 – Отчитане на амортизациите и за дълготраен материален актив, посочени в С 16 – Дълготрайни материални активи.
Съгласно определението, дадено в т. 2 от СС 4, амортизируем актив е дълготраен материален или нематериален актив, който:
а) се очаква да бъде използван през повече от един отчетен период;
б) има ограничен срок на годност;
в) се държи от предприятието за целите на производството или доставката на стоки и услуги, за отдаване под наем на други лица или за административни цели.
По смисъла на т. 2 от СС 16 дълготрайни материални активи са установими нефинансови ресурси, придобити и притежавани от предприятието, които:
а) имат натурално-веществена форма;
б) се използват за производството и/или доставката/продажбата на активи или услуги, за отдаване под наем, за административни или за други цели;
в) се очаква да бъдат използвани през повече от един отчетен период.
Следователно, ако основните резервни части и резервно оборудване отговарят на изискванията на цитираните разпоредби от СС 4 и СС 16, те ще представляват данъчни дълготрайни материални активи по смисъла на чл. 50 от ЗКПО при съобразяване с условията на т. 1 и 2 от същата разпоредба. В случай, че посочените изисквания са изпълнени, резервните части и оборудване следва да бъдат включени в данъчния амортизационен план.
По отношение на начисляването на данъчни амортизации следва да се отбележи, че за разлика от МСС 16, данъчният закон не допуска начисляване на данъчни амортизации преди активите да бъдат въведени в експлоатация. Съгласно чл. 58, ал. 1 от ЗКПО начисляването на данъчна амортизация започва от началото на месеца, в който данъчният амортизируем актив е въведен в експлоатация или от началото на следващия месец. Датата на въвеждане в експлоатация следва да е документално обоснована.
Когато в нормативен акт е предвиден ред за въвеждане в експлоатация, въвеждането в експлоатация на актива за данъчни цели не може да бъде по-рано от установеното в нормативния акт (чл. 58, ал. 2 от ЗКПО).
ИЗПЪЛНИТЕЛЕНДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА
ПРИХОДИТЕ:
/КРАСИМИР СТЕФАНОВ/
‘