3_1769/14.06.2010 г.
КСО,чл.4, ал.3, т.2
НООСЛБГРЧМЛ,чл.1, ал.2
Наредба Н-18/2006 г.,чл.3, ал.1
Относно: внасяне на осигурителни вноски от самоосигуряващо се лице
Според изложеното в запитването, физическо лице е регистрирало ЕФ ”ХХХХХХХХ” през 1990 г. При регистрацията на фирмата от Националния статистически институт /НСИ/е издаден ЕКПОУ с № 000000000. През 1994 г. преустановява дейността си като едноличен търговец, без да закрива фирмата. През 2001 г. се регистрира като земеделски производител с Булстат 111111111 и под този Булстат осъществява осигуряването си до 31.03.2010 г. От 01.04.2010 г. възобновява дейността на ЕТ ”ХХХ”. Подадена е декларация за започване на дейност на самоосигуряващо се лице от 01.04.2010 г. и свидетелство за регистрация на фискално устройство като в посочените документи е посочен Булстат №ЕКПОУ 000000000. След посещение в НСИ е уведомено, че този номер е невалиден и следва да му бъде издаден нов от Агенция по вписванията. От Агенция по вписваниятае издаден ЕИК с № 222222222.В тази връзка се поставя въпроса по кой от посочените три номера ще се извършва осигуряването и кой номер да бъде вписан във фискалното устройство?
При така изложената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване (КСО, в сила от 01.01.2000 г., обн. ДВ бр.110 от 17 Декември 1999г., посл.изм.ДВ бр.19/2010 г.), Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина и морските лица, издадена от МС (НООСЛБГРЧМЛ, ДВ бр.21/2000 г., посл. изм. ДВ бр.2/2010 г.) и Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ /обн. ДВ бр.106 от 27 Декември 2006г., посл. изм. ДВ бр.77 от 29 септември 2009г. /изразяваме следното становище:
В разпоредбата на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО се посочва, че лицата, които упражняват трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества, подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. Тези лица са самоосигуряващи се лица по смисъла на чл. 5, ал. 2 във връзка с чл. 6, ал. 7 от КСО и внасят осигурителни вноски по ред, определен в НООСЛБГРЧМЛ.
Съгласно чл.1, ал.2 от НООСЛБГРЧМЛ започването, прекъсването, възобновяването или прекратяването на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се установяват с декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП), подадена до компетентната териториална дирекция на НАПи подписана от самоосигуряващото се лице в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството.
От тази разпоредба е видно, че декларация се подава при настъпване на тези обстоятелства за всяка трудова дейност по чл. 4, ал. 3 от КСО, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице. Следователно при промяната на основанието за осигуряване (дейност по чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО) в дейност по чл.4, ал.3, т.2 от КСО лицето следва да подаде декларация за прекъсване/прекратяване дейността на земеделския производител и съответно декларация за започване дейността на едноличния търговец в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството. При подаването на декларация за прекъсване на дейността на земеделския производител следва да отразите и промяна на идентификационния код, чрез който ще се осигурявате, като в случая се посочи ЕИК по Булстат на ЕТ „ХХХ”, който е издаден от Агенцията по вписванията, а именно-идентификационен номер 222222222. Напомняме, че при прекъсване и възобновяване на дейността на самоосигуряващото се лице в рамките на една и съща календарна година видът на осигуряването не може да се променя (чл. 1, ал. 3 и 4 от наредбата).
Едноличните търговци, земеделските производители, тютюнопроизводителите и лицата, упражняващи свободна професия или занаятчийска дейност на основание на регистрация, внасят осигурителните вноски по сметка на съответната компетентна териториална дирекция на НАП поотделно за всеки месец, като в документите за внасянето им се попълва ЕГН, ЛНЧ или служебен номер, издаден от НАП на лицето /чл.2, ал.1 от НООСЛБГРЧМЛ/. От тази разпоредба става ясно, че при внасяне на осигурителните вноски за самоосигуряващото се лице в платежния документ се посочва ЕГН на физическото лице.
Съгласно чл. 3, ал.1 от Наредба № Н-18/2006 г. за реда за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, в сила от 1.01.2007 г., издадена от Министерството на финансите всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услугив или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (ФУ), освен когато плащането се извършва по банков път. В чл. 17, ал. 1, т. 1 от същата наредба е регламентирано, че въвеждането в експлоатация на ФУ се извършва при спазване разпоредбата по чл. 7, ал. 1 от сервизен техник на вписаната в паспорта сервизна фирма в присъствието на лицето по чл. 3, като техникът е длъжен дазапише във фискалната памет датата, часа и минутата на въвеждане в експлоатация, единен идентификационен код по БУЛСТАТ на лицето по чл. 3, съответно единния граждански номер, ако лицето по чл. 3 е физическо лице, с изключение на физическите лица – еднолични търговци.
В раздел ІІ „Изисквания към фискалната памет”, т. 4 б. „а” на приложение № 1 от наредбата е указано, че въвеждането на фискалното устройство в експлоатация трябва да става само след запис във фискалната памет на ЕИК по регистър “БУЛСТАТ“ на лицето по чл. 3 .
Освен това единният идентификационен код по БУЛСТАТ е задължителен реквизит в съдържанието нафискалните касови бележки, които трябва да се издават.
Предвид гореизложената нормативна уредба във фискалната памет на касовия апарат, с който ще се отчитат извършените продажби трябва да е въведен валидният ЕИК по Булстат на ЕТ „ХХХ”, който е 222222222.
‘