Изх. № 24-31-135
Дата: .…………… .2007 г.
ДО
Г-Н ………………………..,
………………………………
ОТНОСНО: Връчване на Заповед за възлагане на ревизия и други съобщения и актове на местни физически лица по реда на чл.32 от ДОПК.
Г-Н ,
Във връзка с ваше писмо с вх. №24-31-135/02.04.2007 г. в ЦУ на НАП – гр. …, с което ни препращате писмо Изх. № вх.К-11670/24.02.2007 г. от Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП- …., заведено в регистъра на Дирекция “ОУИ“ …. с вх. № -818/26.02.2007г.. с което са поставени въпроси, във връзка с приложението на разпоредбите на чл.32 от ДОПК, изразявам следното становище:
Фактическа обстановка.
През 2007 г. са издадени актове за възлагане на ревизии на местни физически лица моряци, пътуващи на кораби под чужд флаг. При връчването на Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) е установено е, че някои от лицата са извън територията на страната и евентуалното им завръщане ще е след от 6 до 9 месеца. Констатирано е също така, че ЗВР не могат да бъдат връчени и по реда на чл.29 от ДОПК.
Първи въпрос: Допустимо ли е издадените ЗВР да бъдат връчени по реда на чл.32 от ДОПК, независимо от обстоятелството, че са налице официални данни от Агенция „Морска администрация“, че конкретното местно физическо лице се намира извън територията на страната за определен период от време ?
Отговор на първи въпрос: Считам, че издадените ЗВР не могат да бъдат връчени по реда на чл.32 от ДОПК предвид следните съображения:
Връчване на съобщения на физически лица чрез прилагане към досието се извършва, когато лицето, неговият представител или пълномощник не е намерен на адреса на кореспонденция, след най – малко две посещения. Адреса на кореспонденция за физическите лица по смисъла на чл.28, ал.1, т.1 от ДОПК е постоянният адрес за физическите лица, ако не е посочен писмено друг адрес, за регистрираните в регистър БУЛСТАТ лица — вписаният в регистъра адрес за кореспонденция. В ДОПК липсва аналогична разпоредба на чл.49, ал.1 от ДПК /отм./, която задължаваше данъчните субекти – физически лица, коиго пребивават повече от 30 дни в чужбина да посочат лице на територията на страната, което да ги представлява пред данъчните органи и на което да се връчват съобщенията и другите актове на данъчна администрация. Такова задължение в ДОПК е вменено само на законните представители на юридическите лица и едноличните търговци, които са длъжни да упълномощят лице, на което да се връчва! съобщенията и другите актове. В ДОПК е предвидено задължение за посочване на лице на територията на страната, което да представлява физическите лица, при отсъствието им повече от 30 дни от страната единствено, когато е започнало производство, за което са уведомени. Връчването по реда на чл 32 от ДОПК не може да се счита за уведомяване по смисъла на горепосочената разпоредба.
Процедурата „Връчване чрез прилагане към данъчното досието“ има за цел да не се възпрепятстват административните производства по кодекса при некоректност от страна на задължените лица/страните/ и проявена недобросъвестност, изразяваща се в укриване от органите по приходите.
В посочения случай няма установени такива действия, липсват и констатации, че е налице такава недобросъвестност и с оглед липсата на задължение по ДОПК, за посочване на представител или лице за получаване на съобщение на адреса за кореспонденция, предвид което разпоредбата на чл.32 от ДОПК е неприложима
Допустимо е връчване на последващите съобщения и актове в ревизионното производство на местно физическо лице по реда на чл.32 от ДОПК след при редовното връчване на ЗВР на ревизираното физическо лице лично или чрез изрично упълномощено от него лице.
Втори въпрос: На кои адреси следва да бъдат извършени регламентираните в чл.32, ал.1 от ДОПК най-малко две посещения през 7 дни -единствено на постоянния адрес, съгл. чл.28 от с.к. или на всички известни на приходната администрация адреси-постоянен и настоящ адрес?
Отговор на втори въпрос: Регламентираният в разпоредбата на чл.32, ал.1 от ДОПК ред за връчване чрез прилагане към досието се прилага, когато лицето или неговият пълномощник не са намерени на адреса за кореспонденция, след най – малко две посещения през 7 дни. Кой е адресът за кореспонденция на местно физическо лице по смисъла на ДОПК е визирано в чл.28, ал.1,т.1 от кодекса: постоянният адрес на физическото лице, освен ако не е посочен писмено друг адрес; за регистрираните в регистър БУЛСТАТ лица -вписания] в регистъра адрес за кореспонденция. За да е изпълнен фактическият състав на процедурата “връчване чрез прилагане към досието“ посещенията, въз основа на които се пристъпва към нея, следва да са извършени съобразно посочената разпоредба. „Настоящият адрес“-последният, на който лицето живее, не попада в обхвата й, освен ако не съвпада с адреса на кореспонденция. Съгласно чл.27, ал.1 и ал.2 от Закона за българските документи за самоличност, всеки български
гражданин е длъжен да посочи избран от него постоянен адрес, на който следва да получава официални съобщения от органите на държавната администрация и от органите на съдебната власт.
Трети въпрос: При условие, че връчването на ЗВР може да бъде извършено по реда на чл.32 от ДОПК, но съответното физическо лице не посочи лице на територията на страната по см. на чл.28, ал.5 от ДОПК, което да го представлява пред органите по приходите и на което да се връчват съобщенията и другите актове, допустимо ли е при връчването на последващите книжа, отново да бъде извършено връчване чрез прилагане към досието /чл.32 от ДОПК/?
Отговор на трети въпрос: Разпоредбата на чл.28, ал.5 от ДОПК вменява задължение на физически лица, спрямо които е започнало производство, за което са уведомени, и които пребивават повече от 30 последователни дни в чужбина, да посочат лице на територията на страната, което да ги представлява пред органите по приходите и на което да се връчват съобщенията и другите актове. Връчването на ЗВР по реда на чл.32 от ДОПК, не може да се приравни на уведомяване по смисъла на чл.28. ал. 5 от ДОПК.
Четвърти въпрос:Когато задължените лица не представят необходимите документи, относно размера на получените възнаграждения, удържани данъци в чужбина или доказателства за избягване на двойното данъчно облагане, допустимо ли е на основание чл.37, ал.4 и чл.56, ал.2 от ДОПК, да се приемат за недоказани фактите и обстоятелствата, за които не са дадени писмени обяснения и органите по приходите да приемат, че те не съществуват, като преценят събраните в ревизионното производство доказателства, респ. приложат реда по чл. 122-124 от ДОПК за определяне на основата за облагане с данъци?
Отговор на четвърти въпрос: Ревизията е съвкупност от действия на органите по приходите, насочени към установяване на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски /чл.НО, ал.2 ДОПК/. Разпоредбите на чл.37. ал.4 и чл.56. ал.2 от ДОПК, регламентиращи, събирането и преценката на доказателствата в административното производство, са приложими и за ревизионните производства, включително и за тези, извършвани на физическите лица. По своя характер те са диспозитивни. С оглед визираните в чл.4 от ДОПК принципи на самостоятелност и независимост на органите по приходите в ревизионното производство, единствено на ревизиращия орган е преценката, дали ще приеме непредставените доказателства за несъществуващи или ще приеме за доказани или недоказани фактите и обстоятелствата, за които не са дадени писмени обяснения. Относно приложението на реда регламентиран в чл. 122-124 от ДОПК, трябва да е налице едно от обстоятелствата посочени от т. 1 до т.7 на чл.122. ал.1 от ДОПК, за да се възложи такава ревизия.
//
‘