2_1035/07.08.2013г.
ЗДДФЛ чл.37, ал.1, т.7
ЗДДФЛ чл.37, ал.2
ЗДДФЛ чл.5
ЗДДФЛ чл.58
ЗКПО §1, т.9 от ЗКПО
КСО чл.4, ал.3 т.5 и 6
ЗЗО чл.40, ал.1, т.3
ЗЗО чл.33
ЗЗО чл.29, ал.3
Отправили степисменозапитване. Изложили сте следната фактическа обстановка:
Налага Ви се да работите с чуждестранни физически лица, които извършват услуги за Ваша сметка като проучване на пазара и други дейности, възложени от Вас. В тази връзка сте задали следните въпроси: Ако чуждестранно физическо лице / от ЕС и извън Европейската общност- в частност Молдова, Армения/, извърши услуга на фирмата Ви по граждански договор, какви данъци и осигуровки се дължат от фирмата, в какви срокове се изплащат, какви документи – декларации се подават към НАП, в какъв размер /%/ са нормативно признатите разходи за дейността, и от и до каква сума. Съответното чуждестранно физическо лице, придобило дохода от платец в РБългария, какви документи подава в неговата държава и дължи ли то там данъци и осигуровки?
С оглед изложената от Вас фактическа обстановка, изразяваме следното принципно становище по приложението на относимите към запитването Ви нормативни актове:
Относно приложението на данъчното законодателство:
Чуждестранни физически лица съгласно чл. 5от ЗДДФЛ са лицата, които не са местни лица по см. на чл. 4от същия закон. От изложеното в запитването не може по категоричен начин да се разбере, дали лицата, за които то е поставено са чуждестранни физически лица по смисъла начл. 5от ЗДДФЛ. Становището, което ще изложим по-долу касаечуждестранните физически лица по смисъла начл. 5от ЗДДФЛ:
Съгласно чл.7 от ЗДДФЛ чуждестранните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България. Доходите от източници в България са посочени в разпоредбите на чл. 8 от закона. Според нормата на чл. 8, ал.6, т. 8от ЗДДФЛ,начислени от местни юридически лицавъзнаграждения затехнически услугиса от източник в страната.На основание чл. 37, ал. 1, т. 7от ЗДДФЛс окончателен данъксе облагат възнагражденията за технически услуги от източник в България, начислени/изплатени в полза на чуждестранни физически лица, които не са реализирани чрез определена база в страната.
По см. на § 1, т. 9 от ДР на Закона за корпоративното подоходно облагане/ЗКПО/ във връзка с препращата норма на § 1, т. 8 от ДР на ЗДДФЛ, възнаграждения за технически услуги са плащанияс източник РБългария за монтаж, инсталиране на материални активи, както и всякакъв услуги от консултанско естество и маркетингови проучвания, извършени от чуждестранно лице.
Следователно, ако изплащаният от Васдоход е за услуги, които попадат в обхватана цитираната дефиниция по т. 9 от § 1 на ДР на ЗКПО, и се изплаща на чуждестранно физическо лице по смисъла на чл.5 от ЗДДФЛ, същият подлежи на облаганес окончателен данък по реда на чл. 37, ал. 1, т. 7 от ЗДДФЛ.
Съгласночл. 37, ал. 2, във вр. с чл.46, ал.1 от ЗДДФЛза доходите по чл. 37, ал. 1, т. 7окончателния данък се определя с данъчна ставка 10 на сто върху брутната сума на начислените/изплатени доходи.На основание чл.65, ал.1 от ЗДДФЛ данъкът за доходите по чл. 37, ал. 1, т. 7 от ЗДДФЛ се удържа и внася от предприятието – платец на дохода, в срок до края на месеца, следващ тримесечието на начисляването на дохода от предприятието. Съгласно чл.66, ал.1 от ЗДДФЛ данъкът по чл. 65 се внася в републиканския бюджет по сметка на териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по мястото на регистрация на платеца на дохода.
На основание чл.55, ал.1 от ЗДДФЛ за Вас, в качеството Ви на платец на доход, задължен да удържа данък пореда на чл. 37, ал. 1, т. 7 от ЗДДФЛ, възниквазадължение за подаване на декларация по чл. 55, ал.1 от закона.Съгласно чл.56 и чл.57 от ЗДДФЛ декларацията се подава в сроковете за внасяне на данъка в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, където подлежи на внасяне дължимия данък.
Съгласно разпоредбата начл.58 от ЗДДФЛ удостоверение за платен по реда на този закон данък от чуждестранно физическо лице се издава по искане на лицето. Искането се подава в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, в която е подадена данъчната декларация по чл.55, т.е. данъчната декларация от платеца на дохода, удържал окончателния данък.
Следва да имате предвид, че по ред посочен в разпоредбата на чл.37а от ЗДДФЛна чуждестранно физическо лице, което е местно лице за данъчни цели на държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство се дава възможност за преизчисляване на окончателния данък по чл. 37 от ЗДДФЛ .
Важно е да знаете, че съгласно чл.75 от ЗДДФЛ, когато в данъчна спогодба или в другмеждународендоговор, ратифициран от РБългария, обнародвани влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на ЗДДФЛ, прилагат се разпоредбите на съответната данъчна спогодба.
В раздел ІІІ на глава шестнадесета от ДОПК /чл.135 и следващи/ е уредена процедурата по прилагане на данъчните облекчения за чуждестранни лица, предвидени във влезли в сила спогодби за избягване на двойното данъчно облагане.
Относно приложението на осигурителното законодателство:
В запитването Вие описвате Ваши бъдещи намерения, които касаят множество физически лица, без необходимата конкретизация и без представяне на конкретни факти и обстоятелства, относно всяко едно от тези лицата,които биха били от съществено значение за определянето на техните и Вашите осигурителни задължения. Предвид това, изразяваме принципно становище, посочвайки Ви нормативни основания, които евентуално биха били приложими при така описаната непълна фактическа обстановка:
Ако е приложимо българското осигурително законодателство, то спрямо лица, полагащи труд без трудово правоотношение /граждански договори/ редът за провеждане на осигуряването би бил следния:
Във връзка с приложението на разпоредбите на държавното обществено осигуряване, са възможни две хипотези:
1.лица, които полагат труд без трудово правоотношение и получават месечно възнаграждение, равно или над една минимална работна заплата, след намаляването му с разходите за дейността, ако не са осигурени на друго основание през съответния месец /чл.4, ал.3, т.5 от КСО/;
2.лица, които полагат труд без трудово правоотношение, които са осигурени на друго основание през съответния месец, независимо от размера на полученото възнаграждение /чл.4, ал.3, т.6 от КСО/.
1. Лицата, които полагат труд без трудово правоотношение и получават месечно възнаграждение равно или над една минимална работна заплата, след намаляването му с разходите за дейността, се осигуряват задължително за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. Същите лица, когато получават месечно възнаграждение по-малко от минималната месечна работна заплата, след намаляването му с разходите за дейността не подлежат на задължително социално осигуряване.
2. За лицата, работещи без трудово правоотношение, които са осигурени на друго основание се дължат осигурителни вноски върху полученото възнаграждение независимо от неговия размер.
Възнаграждението за лицата по чл.4, ал.3, т.5 и 6, върху което се дължат осигурителни вноски, се определя след намаляването му с разходите за дейността, определени по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (чл.6, ал.4 от КСО).
Размерът на осигурителните вноски и редът за тяхното разпределение между осигурител и осигурено лице са определени в разпоредбите на чл.6, ал.1и ал.3 от КСО.
Съгласно чл.7, ал.6 от КСО осигурителните вноски за лицата, които работят без трудово правоотношение, се внасят от осигурителя до 25-о число на месеца, следващ месеца на изплащане на възнаграждението.
Ако за лицата по чл.4, ал.3, т.5 и т.6 се дължат осигурителни вноски за ДОО, то те подлежат и на допълнително задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО) в универсален пенсионен фонд по реда предвиден в чл.127 и сл. от КСО, ако са родени след 31 декември 1959г. Вида и размера на вноските за ДЗПО са посочени в чл.157 от КСО. Осигурителните вноски за ДЗПО се превеждат едновременно с осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване (чл.158 от КСО).
Във връзка с приложението на разпоредбите на здравното осигуряване:
Лицата, полагащи труд без трудово правоотношение /граждански договори/ подлежат на задължително здравно осигуряване само ако попадат в кръга на задължително осигурените лица определен с разпоредбата на чл.33 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). В този случай, съгласно чл.40, ал.1, т.3 здравноосигурителната им вноска, определена по реда на чл.29, ал.3 се определя върху доход и се внася, както следва:
a.ако не се осигуряват по реда на т.1, 2 и 2а и получават възнаграждение, равно или по-голямо от минималната работна заплата за страната, върху облагаемия доход, след намаляването му с разходите за дейността. Когато е получено възнаграждение под минималната работна заплата за страната, след намаляването му с разходите за дейността, осигуряването се извършва по реда на чл.40 ал. 5 от ЗЗО;
b.ако са осигурени по реда на т.1, осигурителните вноски се внасят върху облагаемия доход, след намаляването му с разходите за дейността, независимо от размера на полученото възнаграждение.
Здравнооосигурителните вноски се разпределят в съотношение за 2013г. – 60 на сто за сметка на възложителя и 40 на сто за сметка на лицето и се внасят от възложителя до 25-о число на месеца, следващ месеца на изплащане на възнаграждението /чл.40, ал.1, т.3, б.”в” от ЗЗО/.
За 2013г. размера на здравноосигурителната вноска е 8% определен в чл.2 от Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса.
За възложител сключил договор с лица, полагащи труд без трудово правоотношение съществува задължение да представя в компетентната териториална дирекция на НАП, данни по чл.5, ал.4 от КСО /Декларация обр.№1 и №6/, съгласно Наредба Н-8 от 2005 г., за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхраняване на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и за самоосигуряващите се лица.
Следва да се има в предвид, че по отношение на лица, граждани на държави-членки на Европейския съюз се прилагат регламенти за координация на системите за социална сигурност на държавите–членки на Европейския съюз /ЕС/ – Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета и регламент за неговото прилагане (Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета). Като източник на вторичното право на ЕС регламентите се прилагат пряко и с приоритет в случаи на противоречие с националното законодателство на държавите–членки.
Приложимото законодателство се определя според разпоредбите на Дял II от Регламент № 883/2004 (чл. 11 – 16), при условие, че е налице трансгранична ситуация (пресичане на граници между държави, които прилагат регламента от лица, попадащи в персоналния му обхват).
„Определяне на приложимото законодателство” е един от основните принципи, установени с Регламент № 883/2004. Според този принцип лицата, за които се прилага регламента са подчинени на законодателството на само една държава–членка (основание чл.11(1) от Регламент № 883/2004).
Основните последици от определяне на приложимото законодателство според Дял II от Регламент № 883/2004 са:
1. определя се държавата–членка, в която се дължат задължителните осигурителни вноски и/или данъци за социална сигурност, съгласно законодателството на тази държава, включително за дейностите и доходите от други държави–членки;
2. определя се от коя държава следва да се заплатят всички обезщетения и услуги по регламента.
При определяне на приложимото законодателство по отношение на трудовоактивните лица е от съществено значение същите да бъдат ясно определени като заети или самостоятелно заети лица. За целите на прилагането на Дял II от Регламент № 883/2004 „дейност като заето лице“ и „дейност като самостоятелно заето лице“ е всяка дейност или положение, което се приема за еквивалентно за целите на осигурителното законодателство на държавата–членка, в която се осъществява такава дейност или съществува еквивалентно положение (основание чл. 1(а) и (б) от Регламент № 883/2004).
Основното правило при определяне на приложимото право е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата–членка, на чиято територия полагат труда си (“lex loci laboris”).Въведено е с разпоредбите на чл.11(3)(а) от Регламент № 883/2004: „…… спрямо лице, осъществяващо дейност като наето или като самостоятелно заето лице в една държава-членка се прилага законодателството на тази държава-членка;”
В Дял II от Регламент (ЕО) № 883/2004 са предвидени редица правила за определяне на приложимото законодателство по отношение на лица, осъществяващи дейност в две или повече държави – членки, в зависимост от това дали са заети или самостоятелно заети. Тези разпоредби представляват изключение от основното правило в регламента – „по месторабота”. Такива са разпоредбите на чл.13(1),13(2) и 13(3) от Регламент № 883/2004.
За целите на законодателството, което е определено като приложимо, лицата, обичайно осъществяващи дейност на територията на две или повече държави–членки, се разглеждат като упражняващи цялата си трудова дейност и получаващи всичките си доходи в държавата–членка, чието законодателство е определено като приложимо (чл. 13(5) от Регламент 883/2004).
Регламент№ 987/2009 въвежда задължение за работодателя, или в зависимост от случая, заетото/самостоятелно заетото лице да уведомява институцията по приложимо право на съответната държава–членка. Коя е компетентната институция и кое лице има задължение да я уведоми зависи от това, кои от разпоредбите на регламентите са приложими в конкретната ситуация.
Освен гореизложеното, по отношение на лица, граждани на трети страни (извън държавите-членки на Европейския съюз) между Република България и някои от държавите, има сключени двустранни договори, които регулират социалната сигурност и задължителното (държавното) обществено осигуряване на лицата с местоживеене на територията на договарящите страни и които са техни граждани. Тези договори отново се прилагат с приоритет спрямо националното законодателство.
Данъчно-осигурителните задължения на чуждестранните лица, в страната, в която те се считат за местни, са извън компетентността на Националната агенция за приходите.