102/07.08.2009 г.
ДОПК – чл.3, 4, 5, 28, 32, 122, 124
Относно: вземане на решение от органите по приходите за последващи действия след установяване на факти и обстоятелства свързани с физически лица.
По повод Ваше писмено запитване с вх.№ г., Дирекция „ОУИ”изразява следното становище:
Видно от описаната в запитването фактическа обстановка, извършена е проверка за съпоставяне на притежаваното от ФЛ имущество и направените от него разходи за периода 2003 – 2008 г., въз основа на която органът по приходите извършил проверката е стигнал до извода, че за проверяваното лице има съществено несъответствие между получените доходи и направените разходи. Изготвеното ИПДПОЗЛ е връчено по реда на чл.32 от ДОПК – връчване чрез прилагане към досието. Въпросът Ви е какви и как да бъдат извършени последващите действия на органа по приходите.
Съгласно чл.3 от ДОПК, органите по приходите при извършване на проверки и ревизии, са длъжни да установят безпристрастно фактите и обстоятелствата от значение за правата, задълженията и отговорността на задължените лица. Издадените административни актове следва да се основават на действителните факти от значение за случая. Органите по приходите осъществяват ревизионното производството самостоятелно. При изпълнение на правомощията си те са независими и действат само въз основа на закона – чл.4 от ДОПК. Същевременно, в чл.5 от ДОПК изрично е регламентирано, че органите по приходите са длъжни служебно, когато няма искане от заинтересованите лица, да изяснят фактите и обстоятелствата от значение за установяване и събиране на публичните вземания, включително за прилагането на определените в закона облекчения.
Ревизията може да се извърши по общия ред, когато се установят недекларирани доходи от конкретен източник. В този случай се изследва видът на конкретния доход и в зависимост от това се определят дължимият данък и вноските за социално и здравно осигуряване, като размерът на данъчната основа и осигурителния доход се формират по реда на съответния материален закон /ЗОДФЛ, ЗДДФЛ и КСО/.
С оглед визираните в чл.4 от ДОПК принципи на самостоятелност и независимост на органите по приходите в ревизионното производство, единствено на ревизиращия орган е преценката, дали ще приеме непредставените доказателства за несъществуващи или ще приеме за доказани или недоказани фактите и обстоятелствата, за които не са дадени писмени обяснения. Трябва да имате впредвид обаче, че за да приложите реда регламентиран в чл.122 – 124 от ДОПК, трябва да е налице едно от обстоятелствата посочени от т.1 до т.7 на чл.122. ал.1 от ДОПК, за да се възложи такава ревизия.
Връчване на съобщения на физически лица чрез прилагане към досието се извършва, когато лицето, неговият представител или пълномощник не е намерен на адреса на кореспонденция, след най – малко две посещения. Адреса на кореспонденция за физическите лица по смисъла на чл.28, ал1, т.1 от ДОПК е постоянният адрес за физическите лица, ако не е посочен писмено друг адрес, за регистрираните в регистър БУЛСТАТ лица — вписаният в регистъра адрес за кореспонденция. В ДОПК липсва аналогична разпоредба на чл.49, ал.1 от ДПК /отм./, която задължаваше данъчните субекти – физически лица, които пребивават повече от 30 дни в чужбина да посочат лице на територията на страната, което да ги представлява пред данъчните органи и на което да се връчват съобщенията и другите актове на данъчна администрация. Такова задължение в ДОПК е вменено само на законните представители на юридическите лица и едноличните търговци, които са длъжни да упълномощят лице, на което да се връчва съобщенията и другите актове. В ДОПК е предвидено задължение за посочване на лице на територията на страната, което да представлява физическите лица, при отсъствието им повече от 30 дни от страната единствено, когато е започнало производство, за което са уведомени. Връчването по реда на чл.32 от ДОПК не може да се счита за уведомяване по смисъла на горепосочената разпоредба.
Процедурата „Връчване чрез прилагане към данъчното досието“ има за цел да не се възпрепятстват административните производства по кодекса при некоректност от страна на задължените лица/страните/ и проявена недобросъвестност, изразяваща се в укриване от органите по приходите.
Когато се констатира факта, че физическото лице се намира в чужбина и са налице данни относно предстоящо завръщане на лицето, органите по приходите следва незабавна да предприемат действия за установяване на тези обстоятелства и съответно да изчакат завръщането на лицето в страната, като не е допустимо връчването на заповедта за възлагане на ревизията да се извърши по реда на ДОПК, тъй като разпоредбата на чл.28, ал.4 от ДОПК регламентира задължение само за юридическите лица и едноличните търговци, които отсъстват повече от 30 дни от адреса за кореспонденция, да упълномощят лице, на което да се връчват съобщения и други актове, и същият е неприложим за другите физически лица. Незабавно след настъпване на деня на очакваното завръщане на физическото лице, органите по приходите предприемат действия за връчване на заповедта за ревизия.
Допустимо е връчване на последващите съобщения и актове в ревизионното производство на местно физическо лице по реда на чл.32 от ДОПК след и при редовното връчване на ЗВР на ревизираното физическо лице лично или чрез изрично упълномощено от него лице.
С цел уеднаквяване на практиката при извършване на ревизии от органите на НАП за установяване на задълженията на физическите лица е утвърден Наръчник за извършване на проверки и ревизии на физическите лица, където са посочени и указания с №№ 24-00-32/08.05.2007 г. и №91-00-321/08.11.2007 г. в където е разгледан и поставеният от Вас въпрос.
‘