2_914/24.07.2014г.
ЗКПО чл.204, т.2, буква ”б”
ЗКПО чл.209
ЗКПО т.34 от §1 на ДР
ЗДДФЛ чл.24, ал.1
ЗДДФЛ чл.24, ал.2, т.1, буква ”е”
ЗДДФЛ чл.24, ал.2, т.9
КСО чл.6, ал.2
НЕВДПОВ чл.1, ал.8
НЕВДПОВ чл.2, ал.3
ЗЗО чл.40, ал.1, т.1
Отправили сте писмено запитване, заведено в Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика” …… с вх.№………………, в което посочвате следното:
Във фирмата се предоставят ваучери за храна на всички наети лица до 60 лв. месечно при условията на чл.204, т.2, буква ”б”, чл.209 и т.34 от §1 на ДР на ЗКПО. Икономическата дейност на дружеството е селско стопанство, като част от назначения персонал по време на кампанията по събиране на реколтата работи на 12-часови смени. В тази връзка службата по трудова медицина препоръчва да им се осигурява безплатна храна по Наредба №11/21.12.2005г.
Въпросите са:
Възможно ли е едновременно на едни и същи лица да се дават ваучери за храна и безплатна храна по реда на Наредба №11/21.12.2005г. Извършва ли се облагане по реда на ЗДДФЛ, КСО и ЗЗО?
Ако се реши на част от персонала да се предоставя безплатна храна по реда на Наредба №11, а на останалите наети лица да се предоставят ваучери за храна, то ще има ли облагане по ЗДДФЛ, КСО и ЗЗО?
При така изложената фактическа обстановка с оглед компетентността на Националната агенция за приходите да изготвя отговори и разяснения по приложение на данъчното и осигурително законодателство, изразяваме следното принципно становище:
Относно приложение на данъчното законодателство:
В чл.285 от Кодекса на труда /КТ/е предвиденозадължение на работодателя да осигури безплатна храна и/или добавки към нея на работниците и служителите, които работят в предприятия със специфиченхарактер и организация на труда. На основание чл.285, ал.2 от КТ е издадена Наредба №11/21.12.2014г. за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея.
На основание чл.24, ал.2, т.1, буква „а” от ЗДДФЛ в облагаемия доход от трудови правоотношения не се включва стойността на безплатната храна и/или добавки към нея, предоставени в натура по чл.285 от КТ.
Изразяването на становище относно вземане на решение за предоставяне на ваучери за храна е извън компетентността на НАП. Съгласно § 2 от Заключителните разпоредби на Наредба № 11/2005г. указания по прилагане на наредбата дават министъра на труда и социалната политика и министъра на здравеопазването. Това са компетентните органи, които могат да отговорят на въпроса относно едновременното предоставяне на безплатна храна на работници и служители и предоставяне на ваучери за храна на същите лица.
Данъчното третиране на предоставените ваучери за храна е уредено в разпоредбите на Част четвърта, Глава 28 от ЗКПО – „Данък върху разходите”.
Съгласно чл.204, т.2 от ЗКПО с данък върху разходите се облагат документално обоснованите социални разходи, предоставени в натура на работници, служители и лица, наети по договор за управление и контрол /наети лица/. Вбуква „б” от същата точка е указано, че социалните разходи, предоставени в натура включват разходите за ваучери за храна.
Според чл.209, ал.1 от ЗКПОне се облагат с данък социалните разходи по чл.204, т.2, буква „б” в размер до 60лв. месечно, предоставени под формата на ваучери за храна на всяко наето лице, когато са налице едновременно условията, посочени в чл.209, ал.1, т.1-3 на ЗКПО.
На основание чл.24, ал.2, т.1, буква „е” от ЗДДФЛ в облагаемия доход от трудови правоотношения не се включва стойността на ваучерите за храна, получени в размера и по реда на ЗКПО.
Видно от гореизложеното, в чл.24, ал.2, т.1, буква „а” и буква „е” от ЗДДФЛ са посочени самостоятелни основания за освобождаване от облагане по реда на ЗДДФЛ на безплатната храна по чл.285 от КТ и на ваучерите за храна по реда на ЗКПО. Следователно, ако при спазване на съответните правила на КТ и ЗКПО на едно и също физическо лице са предоставени безплатна храна по чл.285 от КТ и ваучери за храна по реда на ЗКПО, то стойността на същите може да бъде освободена от облагане на основание чл.24, ал.2 от ЗДДФЛ.
Относно дефиницията за „социални разходи”: Според §1, т.34 от ДР на ЗКПО “социални разходи, предоставени в натура“ са отчетените като разходи социални придобивки по чл.294 от Кодекса на труда и предоставени по реда и начина, определени от чл.293 от Кодекса на труда или от ръководството на предприятието. Социалните придобивки трябва да са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол. Не е налице предоставяне на социални разходи в натура, когато между работодателя или възложителя и лицата по изречение второ са налице парични взаимоотношения под каквато и да е форма по отношение на получените социални придобивки.
Според цитираното определение, едно от изискванията, за да са налице социални разходи по смисъла на ЗКПО, е социалните придобивки да са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол (наети лица). За да се счита за достъпна дадена социална придобивка, тя трябва да е на разположение на всички наети лица, т.е. да може да се ползва по право от всички тях.
Видно е, че дефиницията на понятието „социални разходи” обхваща всички наети от предприятието лица като не изключва тези от тях, които получават безплатна храна на основание чл.285 от КТ.
Относно условията в чл.209, ал.1, т.1 от ЗКПО: В потвърждение на горното е и условието на чл.209, ал.1, т.1 от ЗКПО, в което е заложено договореното основно месечно възнаграждение на лицето да е не по-малко от средномесечното договорено основно възнаграждение на лицето за предходните три месеца.
Посочената норма обвързва социалния характер на разхода, извършен от работодателя единствено с договореното основно трудово възнаграждение за съответния месец. Ако част от работниците и служителите /наети лица/ са лишени от социалната придобивка независимо от причините, това може да означава, че тази социална придобивка не е достъпна за тях и с това се нарушава едно от изискванията на определението на §1, т.34 от ДР на ЗКПО.
Разходите за ваучери за храна, които не са предоставени по реда на ЗКПО и/или не се третират като социални разходи, не попадат в изключените от облагане доходи по чл.24, ал.2, т.1, буква ”е” и чл.24, ал.2, т.9 на Закона за данъци върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/. В съответствие с разпоредбата на чл.24, ал.1 от ЗДДФЛ, същите ще представляват облагаем доход от трудови правоотношения за физическите лица, наети от работодателя – работници, служители или лица, наети по договор за управление и контрол.
Относно приложението на осигурителното законодателство:
Дължимите осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване за лицата полагащи труд по трудов договор се определят по реда на чл.4, ал.1, т.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), като лицата са задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица(всички осигурени социални рискове).
На основание разпоредбата на чл.40, ал.1, т.1 от Закона за здравното осигуряване здравноосигурителната вноска за лицата по чл.4, ал.1 и 2 от КСО се определя върху доходът, върху който се дължат вноски за държавното обществено осигуряване, определен съгласно Кодекса за социално осигуряване.
Доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност (чл.6, ал.2 от КСО). Аналогична разпоредба се съдържа и в чл.1, ал.1 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски (НЕВДПОВ).
В чл.1, ал.8 и чл.2, ал.3 от НЕВДПОВ са изброени, доходи върху които не се изчисляват и внасят осигурителни вноски. Сред изброените са:
?стойността на безплатната храна и/или добавките към храната, предоставени в натура по реда на чл.285 от Кодекса на труда (КТ) на работниците и служителите, които работят в предприятия със специфичен характер и организация на труда;
?средствата, предоставени под формата на ваучери за храна на работници и служители, включително на лицата, работещи по договори за управление, при условията на чл.209, ал. 1 от ЗКПО.
Двете разпоредби не указват алтернативно прилагане на едната или другата и позволяват, ако са изпълнени условията на всяка от тях да не се изчисляват и внасят осигурителни вноски при едновременното получаване на безплатна храна и ваучери от съответното лице.
Предвид горецитираната разпоредба на чл.40, ал.1, т.1 от ЗЗО, в тези случаи не се изчисляват и внасят осигурителни вноски както за фондовете на държавното обществено осигуряване така и за здравно осигуряване.
В случай, че не е спазен реда на чл.285 от КТ и чл.209, ал.1 от ЗКПО, се прилага общия ред на чл.1, ал.1 и чл.2, ал.1 от НЕВДПОВ и върху тези суми се изчисляват и внасят задължителни осигурителни вноски.
Следва да имате предвид, че настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал.3 от ДОПК.