задължение за данък върху разходите по чл.204, ал. 1 и 3 от ЗКПО от търговско представителство

Изх. № 99-00-193
Дата: .…………… .2007 г.
ДО
Г-Н ………………………..,
………………………………
Относно: задължение за данък върху разходите по чл.204, ал. 1 и 3 от ЗКПО от търговско представителство
УВАЖАЕМА ЕОСПОЖО НИКОЛОВА,
Във връзка с Ваше писмено запитване от ………..2007г., препратено по компетентност от Дирекция „ОУИ“ – гр. …. и постъпило в ЦУ на НАП с вх. № 24-29-387/…….2007г., и писмено запитване от …….2007г., постъпило в ЦУ на НАП с вх. № 99-00-193/……2007г. изразявам следното становище:
В запитванията е описана следната фактическа обстановка: в БТПП е регистрирано Търговско представителство с наименование „……. / ЮЖНА И ЦЕНТРАЛНА ЕВРОПА“. Същото не е юридическо лице и няма право на стопанска дейност.
Поставя се следният въпрос: Дължи ли търговското представителство данък върху разходите по чл.204. ал. 1 и 3 от ЗКПО?
Правната регламентация на статута на търговското представителство се съдържа в Закона за насърчаване на инвестициите /3НИ/. Съгласно разпоредбата на чл. 24 от ЗНИ ..Чуждестранни лица. които имат право да извършват търговска дейност но националното си законодателство, могат да откриват в страната търговски представителства, които трябва да бъдат регистрирани в Българската търговско-промишлена налага“, а според ал. 2 от съшия член представителствата не са юридически лица и не могат да извършват стопанска дейност.
Обект на облагане с данък върху разходите /чл. 5. ал. З от ЗКПО/’ са разходите, посочени в част четвърта от ЗКПО /чл.1. т. 5/. а съгласно чл.207. ал.] от същия закон данъчно задължени лица за данъка по чл.204. т. 1 и 3 са лицата, конто подлежат на облагане с корпоративен данък.
Обект на облагане по реда на ЗКПО е печалбата на чуждестранните юридически лица от място на стопанска дейност в страната /чл.1, т.З от ЗКПО/. като на основание чл.5, ал.1 от същия закон печалбите се облагат с корпоративен данък. Определение за „място на стопанска дейност“ е дадено в § 1, т.2 от ДР на ЗКПО. която разпоредба препраща към § 1, т. 5 от ДР на ДОПК. Според б.“а“ от § 1. т.З от ДР на ДОПК ..място на стопанска дейност“ е определено място (собствено, наето или ползвано на друго основание), посредством което чуждестранно лице извършва цялостно или частично
стопанска дейност в страната, като например: търговско представителство.
регистрирано в страната В този смисъл отговорът на поставения от Вас въпрос е
обвързан с това дали чуждестранното юридическо лице ще осъществява стопанска дейност в страната чрез място на стопанска дейност. В случай, че това е така, то същото ще дължи и данък върху разходите на основание чл.207, ал.1 от ЗКПО. При условие, че чуждестранното лице не извършва стопанска дейност чрез място на стопанска дейност в България, то не би попаднало сред данъчно задължените лица по чл.2, ал.1, т. 2 от ЗКПО, чиито печалби подлежат на облагане с корпоративен данък по силата на чл.5, ал. 1 и съответно не би подлежало на облагане и с данък върху разходите по чл.204, т. 1 и 3.
Също така следва да се има предвид, че тъй като съгласно ал.2 на чл.24 от ЗНИ търговското представителство не е юридическо лице и не може да извършва стопанска дейност, същото не може да се разглежда самостоятелно, извън чуждестранното лице, което представлява. Предвид разпоредбата на чл.24, ал.2 от ЗНИ, търговското представителство само по себе си не попада сред данъчно задължените лица по чл.2, ал. 1, т. 1 от ЗКПО, съответно не подлежи на облагане с корпоративен данък, а от там и с данък върху разходите по чл.204, т. 1 и 3 от същия закон. По различен начин обаче стои въпросът по отношение на данъка върху разходите по чл.204, т.2 от ЗКПО -търговските представителства са данъчно задължени лица за този данък на основание чл.2, ал.1, т.З, във връзка с чл.207, ал.2 от ЗКПО в качеството им на работодатели по смисъла на § 1, т.27 от ДР на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
/
2
/
1

Оценете статията

Вашият коментар