задължение за издаване на фактура по договор за възлагане на социални услуги съгласно разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност

3_425/10.02.2011г.
ЗДДС, чл.40
ЗДДС, чл.113
Относно: задължение за издаване на фактура по договор за възлагане на социални услуги съгласно разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност
Според изложеното в запитването ЮЛНЦ има сключен договор сОбщина В за възлагане на социални услуги. Социалните услуги по договора се финансират от бюджетна субсидия, определена с Решение на МС и изчислена по стандарти за издръжка на делегирани от държавата дейности. Средствата от субсидията по договора се изразходват за предварително точно определени разходи,като фондацията не реализира печалба от изпълнението си по този договор, т.е. извършва само нестопанска дейност. Предвид изложенотосе поставят следните въпроси:
1. След като обект на договора е изпълнение на делегирани от държавата дейности следва ли да се смята, че дейностите по договора са услуги по смисъла на ЗДДС?
2.Трябва ли да се издава фактура за извършената услуга по горепосочения договор, за дасе получи превод на бюджетната субсидия, която обезпечава финансовото изпълнение?
При така изложенатафактическа обстановка и с оглед разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност(ЗДДС, обн. ДВ, бр.63 от 4 август 2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 100 от 21.12.2010 г.) и Правилника за приложението му (ППЗДДС, обн. ДВ, бр.76 от 15.09.2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 10 от 01.02.2011 г.) изразяваме следнотостановище:
Целите, средствата за постигане на целите и дейността на юридическите лица с нестопанска цел са регламентирани със Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ).
Юридическите лица с нестопанска цел са сдружения и фондации (чл. 1, ал. 2от ЗЮЛНЦ). Обединяващ елемент между тези два вида ЮЛНЦ е естеството на целта, за осъществяването на която се създават – тя винаги е нестопанска.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗЮЛНЦ юридическите лица с нестопанска цел определят свободно средствата за постигане на техните цели. Извършването на стопанска дейност и нейният предмет са регламентирани с чл. 3, ал. 2 – 6 от ЗЮЛНЦ.
Юридическите лица с нестопанска цел, регистрирани по ЗЮЛНЦ, придобиват статута на данъчно задължени лица по реда на чл. 3, ал. 1 от ЗДДС в случаите, когато същите извършват независима икономическа дейност.
Данъчно задължено лице по този закон е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея. Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗДДС независима икономическа дейност е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него. Като такава следва да се квалифицира извършваната дейност от фондациите, когато се извършва по занятие и е източник на постоянен, регулярен доход,същата се осъществява с цел печалба /не е необходимо печалбата фактически да е реализирана/. Също така дейността на ЮЛНЦ може да се осъществява в негов частен интерес и цените на предоставените услуги или стоки да се формират на пазарен принцип. В посочените случаи тези доставки следва да бъдат третирани по общия ред на ЗДДС. По смисъла на чл.8 от закона услуга е всичко, което има стойност и е различно от стока, от парите в обръщение и от чуждестранната валута, използвани като платежно средство. Доставка на услуга е всяко извършване на услуга съгласно чл.9 от същия закон.
В глава четвърта от ЗДДС законодателят е регламентирал освободените доставки. По силата на чл. 40, т. 1 от същия закон освободена доставка е извършването на социални услуги по Закона за социално подпомагане (ЗСП).
Понятието „социална услуга” е уредено в субсидиарно приложимия ЗСП. Според легалната дефиниция на § 1, т. 6 от ДР на същия закон това са дейности, които подпомагат и разширяват възможностите на лицата да водят самостоятелен начин на живот и се извършват в специализирани институции и в общността. Съгласно§ 1,т. 7 от ДР на ЗСП социални услуги в общността са услуги, предоставени в семейна среда или в близка до семейната среда. В разпоредбата на чл.36, ал.2, т. 6; т. 7, б. „е”; т.10 от правилника за приложението му (ППЗСП) са посочени социалните услуги, които се предоставят в общността, предмет на сключения договор, а именно: център за социална рехабилитация и интеграция, социална услуга – резидентен тип – наблюдавано жилище, център за обществена подкрепа. Предвид изложеното и видно от представения договор услугите, които предоставя ЮЛНЦ, могат да се квалифицират като социални услуги по смисъла на ЗСП.
Съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗСП социални услуги се извършват от:
1. държавата;
2. общините;
3. български физически лица, регистрирани по Търговския закон, и юридически лица;
4. чуждестранни физически или юридически лица от държавите – членки на Европейския съюз, или от други държави – страни по Споразумението за Европейско икономическо пространство, регистрирани като търговци съгласно националното си законодателство.
Лицата по чл. 18, ал. 1, т. 3 и 4 от ЗСП могат да предоставят социални услуги само след вписване в регистър към Агенцията за социално подпомагане, както и да предоставят социални услуги за деца до 18 години след издаване на лиценз и вписване в регистъра поал. 2. След извършена проверка се установи, че лицето е вписана в регистъра към Агенцията за социално подпомагане.
Съгласно чл.18а, ал.3 от ЗСП кметът на общината може да възложи управлението на социалните услуги, които са делегирани от държавата дейности и местни дейности, на лицата по чл. 18, ал. 2 и 3 чрез конкурс или по договаряне при единствен кандидат.
В настоящия случай с договора от 21.12.2010 г. на ЮЛНЦ е възложено организирането и управлението на социални услуги от посочения вид. Видно от договора тези услуги ще се ползват от трети лица – деца и семейства в неравностойно социално положение, деца и младежи с увреждания и младежи, напуснали специализирани институции, поради което следва да се приеме, че получател на услугите не е Общината. След като Общината няма да се възползва от определена услуга, извършена от ЮЛНЦ, то и паричните средства, които се предоставят, не представляват възнаграждение по доставка, получател по която да е Общината. Следователно в случая не е налице насрещна престация, като субсидията е определена с решение на МС, изчислена по стандарти за издръжка на делегирани от държавата дейности. Превеждането на паричните средства от Общината на ЮЛНЦ, което се явява доставчик напосочените социални услуги представлява плащане от трета страна за тези доставки.
На основание чл.113, ал.1 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице – доставчик е длъжно да издаде фактура за извършена от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това, освен в случаите, когато доставката се документира с протокол по реда на чл.117. Предвид цитираната правна норма и обстоятелството, че липсва доставка между ЮЛНЦ и Общината следва, че за получаваната бюджетна субсидия същото не е задължено да издава фактура. Получаването на паричните средства следва да се документира с първичен счетоводендокумент, съдържащреквизитите по чл.7, ал.1 от Закона за счетоводството.

Оценете статията

Вашият коментар