fbpx

Задължение за внасяне на осигурителни вноски от самоосигуряващо се лице.

ОТНОСНО: Задължение за внасяне на осигурителни вноски от самоосигуряващо се лице.
В отговор на Ваше запитване, постъпило в Дирекция „ОДОП” гр. …. с вх. № …/14.05.2014 г., Ви уведомяваме за следното:
Видно от изложената фактическа обстановка в запитването Ви, Вие упражнявате дейност като самоосигуряващо се лице, считано от 11.12.2003 г. За календарната 2005 г. не сте внесли авансовите вноски за ДОО, а сте внесли осигурителни вноски върху окончателния размер на осигурителния доход за годината. Подали сте искане за погасяване по давност на невнесените авансови вноски за годината, което е прието и уважено от НАП.
За календарната 2006 г. сте внесли авансовите си вноски за държавното обществено осигуряване, но не сте внесли осигурителните вноски върху окончателния размер на осигурителния доход, определен в Справката към ГДД. Подали се искане за погасяване по давност на невнесените осигурителни вноски при годишното изравняване на дохода до НАП, което също е прието от органите на НАП.
Въпросите, които поставяте са:
1.Следва ли НОИ да завери осигурителната Ви книжка за 2005 г., като се има предвид че внесените осигурителни вноски върху окончателния размер на осигурителния доход са в размер, надвишаващ размера на невнесените авансови вноски за ДОО? Къде следва да се отразят платените осигурителни вноски за ДОО в случай, че осигурителната книжка не бъде заверена?
2.Следва ли НОИ да Ви зачете осигурителен стаж на база авансово внесените осигурителни вноски за 2006 г., след като не са внесени осигурителните вноски за ДОО върху окончателния размер на осигурителния доход? Какъв е редът за признаване на това време за осигурителен стаж, след като НОИ отказва да завери осигурителната Ви книжка?
При така представената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на действащото законодателство по държавното обществено осигуряване, изразяваме следното становище:
Трудовата дейност е основна предпоставка за възникване на задължението за осигуряване и като общ принцип е изведена в чл. 10 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Задължението за осигуряване на лицата възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до нейното прекъсване или прекратяване.
Лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1-4 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), които упражняват свободна професия, занаятчийска дейност, трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества, регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители провеждат държавното си обществено осигуряване за своя сметка. Тези лица са самоосигуряващи се, по смисъла на чл. 5, ал. 2 във връзка с чл. 6, ал. 7 от КСО и се осигуряват по ред, определен с Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ).
Самоосигуряващите се лица са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и смърт, като по свой избор могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство. Тези лица внасят дължимите осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване авансово през календарната година върху избран от тях месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със ЗБДОО за съответната година (чл. 6, ал. 7 от КСО). Според редакцията на чл. 7, ал. 3 от КСО, действаща за периода 2005-2006 г., осигурителните вноски за самоосигуряващите се лица се внасят до 10-о число на месеца, следващ месеца, за който се дължат. Самоосигуряващите се лица определят окончателен размер на месечния си осигурителен доход за периода, през който са упражнявали трудова дейност през предходната година, въз основа на доходите, деклариранив справка към годишната данъчна декларация по ЗОДФЛ (отм.), който не може да бъде по-малък от минималния и по-голям от максималния месечен осигурителен доход. Окончателната осигурителна вноска се дължи върху годишния осигурителен доход, определен като разлика между декларирания доход и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски. Осигурителните вноски се внасят за сметка на осигурените лица в размерите, определени за фонд “Пенсии“ (чл. 6, ал. 8 от КСО – редакция, действаща за 2005 г. и 2006 г.).
Предвид изложеното, целта на годишното изравняване е внесените осигурителни вноски от самоосигуряващите се лица да съответстват на годишна база на действителните им доходи от трудова дейност за съответната календарна година. В този смисъл чл. 6, ал. 8 от КСО определя, че годишният осигурителен доход се формира като разлика между облагаемия доход и осигурителния доход, върху който авансово са внасяни осигурителни вноски. С други думи, годишният осигурителен доход е доход, върху който се довнасят осигурителни вноски, като от реално получените доходи от трудова дейност за календарната година се приспадат авансово внасяните осигурителни вноски от самоосигуряващите се лица.
От горецитираната нормативна уредба следва, че самоосигуряващите се лица са задължени да внасят както авансовите, така и окончателните осигурителни вноски. Невнасянето на която и да е от тях води до неизпълнение на цялото дължимо задължение за съответната календарна година.
?Относно погасителната давност за вземанията за задължителни осигурителни вноски:
От 1 януари 2006 г. с Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се уреждат производствата по установяване на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски, както и по обезпечаване и събиране на публичните вземания, възложени на органите по приходите и публичните изпълнители (чл. 1 от ДОПК).
Съгласно чл. 171, ал. 1 от ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. С изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено (чл. 171, ал. 2 от ДОПК).
Давностният срок спира да тече в случаите по чл. 172, ал. 1 от ДОПК, а с прекъсване на давността (чл. 172, ал. 2 и ал. 3 от ДОПК) започва да тече нова давност. Вземанията се отписват, когато са погасени по давност, както и в случаите, предвидени със закон (чл. 173 от ДОПК).
Давността не се прилага служебно, а по искане или възражение на длъжника. В практиката възражението за изтекла погасителна давност е способ за защита на длъжника при започнало производство по принудително събиране на задължението.
Като правна последица от действието на така цитираните разпоредби за давността, с изтичането на давностните срокове по чл. 171 от ДОПК се погасява правото да се събере по принудителен ред публичното вземане, за което тези срокове са изтекли.
Самото публично вземане, макар и погасено по давност не се погасява като задължение- то остава дължимо. Давността погасява правото да се претендират публичните вземания, но те си остават дължими и могат, както да бъдат платени доброволно /чл. 174 от ДОПК/, така и да бъдат прихванати (чл. 128, ал. 1 от ДОПК). Следователно, възражението за изтекла давност е процесуално право на длъжника, което той може и да не желае да упражни, като плати доброволно погасеното по давност задължение.
Погасителната давност за задълженията за осигурителни вноски за ДОО, възникнали през 2005 г., е уредена в разпоредбите на чл. 115-116 от КСО, субсидиарно на чл. 141 от ДПК (отм.) относно погасителната давност за задълженията, възникнали през 2005 г.
Във връзка с така изложеното в запитването Ви и поставените въпроси, касаещи заверка на осигурителната Ви книжка за календарната 2005 г. и 2006 г., Ви уведомяваме за следното:
Функциите и правомощията на Националната агенция за приходите са регламентирани в чл. 3 от Закона за Националната агенция за приходите. В тези правомощия не влизат предоставяне на разяснения относно заверка на осигурителна книжка и зачитане на осигурителен стаж, както и правото на защита при отказ на орган на НОИ да извърши такава заверка.
Правата на задължените лица са визирани в чл. 17, ал. 1 от ДОПК. Съгласно посочените разпоредби, и по–конкретно т. 2 и т. 5, б.”б” от същия член задължените лица имат право да им бъдат разяснявани правата в производствата по този кодекс, включително и правото на защита в административното, изпълнителното и съдебното производство, и да бъдат предупредени за последиците от неизпълнение на задълженията им по този кодекс и са получатели на информация за публичните им задължения и за сроковете, в които следва да заплатят дължимите от тях данъци, задължителни осигурителни вноски и други публични задължения.
Писмените становища ангажират приходната администрация по смисъла на чл. 17, ал. 3 от ДОПК, поради което въпросите, които се поставят в запитването следва да са от компетентността на НАП. Зададените въпроси по отношение на заверка на осигурителна книжка и зачитане на осигурителния Ви стаж са от компетентността на Националния осигурителен институт.

Оценете статията
Share on facebook
Facebook
Share on google
Google+
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest

ЗДДС, чл.22, aл. 3,ППЗДДС, чл.23, aл. 3

106/15.01.2010 г. ЗДДС чл.22, ал.3 ППЗДДС чл. 23, ал.3Постъпило е Ваше писмено запитване,в което излагате следната фактическа обстановка:Вашето дружество е спедитор на българска регистрирана по ЗДДС фирма, като организирате транспорт Акита-Солун, при който фактурирате навло Акита-Солун, терминални в Солун, митнически формалности в Солун. В тази връзка е зададен е следния въпрос: Предвид промените в ЗДДС

данъчно третиране на доставки по управление на дейности по събиране, транспортиране, съхраняване и предаване за оползотворяване на излезли от употреба гуми съгласно разпоредбите на Закона за данък вър

3_710/2013г.ЗДДС, чл.163аОтносно: данъчно третиране на доставки по управление на дейности по събиране, транспортиране, съхраняване и предаване за оползотворяване на излезли от употреба гуми съгласно разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)Според изложеното в запитването предмет на дейност на дружеството е управление на дейностите по събиране, транспортиране, съхраняване, оползотворяване и/или обезвреждане на излезли от

Приложение на ЗДДС и Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства

Относно: приложение наЗДДС и Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройстваВъввръзка с Ваше писмо, постъпило в Дирекция « ОУИ »- гр. с вх. № 96-00-263 от 26.04.2012г., е изложена следната фактическа обстановка:Дружеството е инвестиционен посредник по смисъла на Закона за пазарите и финансовите инструменти / ЗПФИ /

ЗДДС, чл.21, aл. 2,ЗДДС, чл.21, aл. 3

Изх. № 24-34-845Дата: ………. г.ДОГ-Н ………………………..,………………………………Относно : Облагане на извършвани услуги по смисъла на ЗДДСПо повод Ваше запитване постъпило в ЦУ на НАП с вх. № 24-34-845, изразявам следното становище:С оглед на така поставените във Вашето запитване въпроси, свързани с облагането с данък върху добавената стойност на извършвани доставки па сгради и земя но смисъла

данъчно третиране на дохода от лихви, начислен в полза на членове на местна взаимоспомагателна каса през 2009 г.

3_865/17.03.2010 г. ЗДДФЛ, чл. 11, ал. 1ЗДДФЛ, чл. 13, ал. 1, т. 8ЗДДФЛ, чл. 73, ал. 1Относно: данъчно третиране на дохода от лихви, начислен в полза на членове на местна взаимоспомагателна каса през 2009 г.Според изложеното в запитването в ПК „С.” функционира Взаимоспомагателна каса (ВСК) за кредитно-спестовна дейност на член-кооператорите. Съобразно Правилника за дейността на

Писмо с Изх. №53-04-34; 27.01.2020 г.; КСО – чл. 4, ал. 1, т. 7

Изх. №53-04-3427.01.2020 г. КСО – чл. 4, ал. 1, т. 7 В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. №53-04-34/15.01.2020 г., относно прилагането на Кодекса за социално осигуряване (КСО) и Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). В запитването е изложена следната фактическа обстановка: Осигурявате се като самоосигуряващо се лице във

Приложение на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)

.№ 26-О-2Дата: 07.05.2014 год.ЗДДС, чл. 12, ал. 1;ЗДДС, чл. 21, ал. 2;ЗДДС, чл. 46, ал. 1, т. 4;ЗДДС, чл. 69, ал. 2, т. 1. Относно: приложение на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)Във Ваше запитване, препратено по компетентност вна Националната агенция за приходите (НАП) с вх. № 26-О-2/13.03.2014 г., е изложено следното:Българско

ЗДДС, чл.70, aл. 4

2_1679-1/26.11.2012 г.Чл.70, ал.4 от ЗДДС Упражнявате свободна професия – работите като програмист и сте регистрирано за целите на ЗДДС лице. Получатели по доставките са лица от САЩ, като неуточнявате данъчно задължени или данъчно незадължени по смисъла на ЗДДС са тези лица. За извършените от Вас услуги не начислявате данък, тъй като съгласночл.86, ал.3 от ЗДДС

Scroll to Top