Чл. 40, ал. 5 от ЗЗО, чл. 33, ал. 2 от ЗЗО, чл. 50 от ЗДДФЛ
ОТНОСНО: Задължение за внасяне на здравноосигурителни вноски и деклариране на доходи от трудово правоотношение и наем
Във връзка с Ваше запитване, постъпило в Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” …………/21.06.2018 г., Ви уведомявам за следното:
Според изложената фактическа обстановка, Вие имате българско и френско гражданство. Живеете в Белгия и работите за белгийска фирма, като сте осигурена здравно и социално по белгийското законодателство. Допълнително е уточнено, че не упражнявате трудова дейност в България. Центърът на жизнените Ви интереси не е в Белгия и съгласно ЗДДФЛ и СИДДО с Белгия и Франция се определяте за местно лице на България, поради което и данъкът върху доходите, който Ви удържат не е като за местно лице на Белгия. Собственичка сте на недвижимо имущество – апартамент в България, който желаете да отдавате под наем на фирма.
Въпросите, които поставяте, са:
1.Трябва ли да се осигурявате здравно върху доходите от наем, които ще получавате?
2.Ако съгласно чл. 33 от Закона за здравното осигуряване сте освободена от здравно осигуряване, какви документи следва да представите и кога?
3.При положение, че се считате за местно лице на България и Ви се удържа авансово данък върху наема, трябва ли да декларирате дохода си от трудово правоотношение, който е обложен в Белгия?
Относно здравното осигуряване:
При така представената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на Закона за здравното осигуряване, Ви уведомявам за следното:
Кръгът на лицата, подлежащи на задължително здравно осигуряване в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), е определен в чл. 33 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).
Доходите, сроковете и начинът за внасянето на здравноосигурителни вноски са определени в чл. 40 от същия закон.
На основание чл. 33, ал. 1, т. 1 от ЗЗО задължително осигурени в НЗОК са всички български граждани, които не са граждани и на друга държава.
Не са задължително осигурени в НЗОК лицата, които съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност подлежат на здравно осигуряване в друга държава членка (чл. 33, ал. 2 от ЗЗО).
В §1, т. 22 от Допълнителните разпоредби на ЗЗО е дадена дефиниция на понятието “Правила за координация на системите за социална сигурност“, съгласно която това са правилата, въведени с Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета за прилагане на системи за социална сигурност към лицата, които се движат в рамките на Общността – наети, самостоятелно заети лица и членовете на техните семейства, които не са задължително здравноосигурени на друго основание, с Регламент (ЕИО) № 574/72 на Съвета, определящ процедурата за прилагане на Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета, и с всички други регламенти, които ги изменят, допълват или заменят.
От01.01.2007 г. в България се прилагат правилата за координация на системите за социална сигурност, които са въведени с Регламент на Съвета (ЕИО) № 1408 от 14 юни 1971 г. и Регламент на Съвета (ЕИО) № 574 от 21 март 1972 г.
От 01.05.2010 г. се прилагат нови координационни регламенти – Регламент (ЕО)№ 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета и регламент за неговото прилагане – Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета.
Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент (ЕО) № 987/2009 се прилагат на територията на всички държави–членки на Европейския съюз.
„Определяне на приложимото законодателство“ е един от основните принципи, установени с Регламент (ЕО) № 883/2004, съгласно който лицата, за които се прилага регламентът, са подчинени на законодателството на само една държава-членка (чл. 11(1) от Регламент (ЕО) № 883/2004).
Приложимото законодателство се определя според разпоредбите на Дял II от Регламент (ЕО) № 883/2004 (чл. 11 – чл. 16) при условие, че е налице трансгранична ситуация (пресичане на граници между държави, които прилагат регламента, от лица, попадащи в персоналния му обхват).
Основното правило при определяне на приложимото право в сферата на социалната сигурност е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата–членка, на чиято територия полагат труда си (“lex loci laboris”). Лицата, осъществяващи дейност като заети или като самостоятелно заети в една държава–членка, са подчинени на законодателството на тази държава (основание чл. 11(3)(а) от Регламент (ЕО) № 883/2004).
При условие, че Вие полагате труд на територията на една държава-членка на Европейския съюз, Европейското икономическо пространство или Конфедерация Швейцария,то Вие подлежите на осигуряване в тази държава по реда на нейното законодателство.
Следователно, ако през периода на трудова заетост в другата държава-членка спрямо Вас е приложимо законодателството на тази държава, на основание чл. 33, ал. 2 от ЗЗО за този период Вие сте освободена от задължението за внасяне на здравноосигурителни вноски в НЗОК.
Важно е да се подчертае, че в хипотезата на работа на територията на само една държава-членка не съществува задължение за уведомяване на компетентната институция по определяне на приложимото законодателство и не се издава Удостоверение относно законодателството в областта на социалната сигурност (Формуляр А1).
В този случай периодите на осигуряване по чуждото законодателство се удостоверяват с формуляр за завършени периоди на осигуряване, издаван от компетентната институция на държавата-членка по месторабота. Формулярът, който може да бъде представен пред Националната агенция за приходите съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност, може да бъде например ЕЗОК, Е 104, Е 106 или аналогичните документи по Регламент (ЕО) № 883/2004 и др. или друг документ/удостоверение, издаден от компетентна институция на държава-членка, в който изрично да е посочен конкретен период на задължително здравно осигуряване в съответната държава-членка.
Въз основа на данните, посочени в документа, ще бъде коригиран здравноосигурителният Ви статус. В съответствие с разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от ЗЗО за посочените в документа периоди Вие сте освободена от задължение за внасяне на здравноосигурителни вноски по българското законодателство.
Съгласно чл. 40, ал. 5 от ЗЗО лицата, които нямат доходи, върху които се дължат здравноосигурителни вноски въз основа на трудова дейност или на друго основание, и не подлежат на осигуряване от държавния бюджет, са длъжни да внасят осигурителни вноски върху осигурителен доход не по-малък от половината от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване – до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят. Тези лица извършват годишно изравняване на осигурителния доход съгласно данните от данъчната декларация, като окончателните здравноосигурителни вноски се внасят в срока за нейното подаване.
От цитираната разпоредба следва, че по този ред ще се осигурява и лице, което подлежи на задължително здравно осигуряване по реда на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО за получените през годината доходи от наем на недвижимо имущество.
За да е приложим гореописаният ред обаче, на първо място следва лицето да попада в кръга на задължително осигурените в НЗОК, посочен изчерпателно в чл. 33 от ЗЗО.
При условие, че за Вас е приложимо друго европейско осигурително законодателство (белгийското осигурително законодателство), съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност, Вие на основание чл. 33, ал. 2 от ЗЗО не попадате в кръга на задължително осигурените по ЗЗО лица и за Вас не намира приложение разпоредбата на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО, за да възникне задължение да се осигурявате по този ред, включително и за получените през годината доходи от наем.
Относно данъчното облагане:
Съгласно разпоредбите на чл.6 от Закона за данъците върху доходите на физически лица /ЗДДФЛ/, местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина.
Местните физически лица подаватгодишна данъчна декларация /ГДД/ по образец за придобитите през годината доходи, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа и с данък върху годишната данъчна основа по чл.28 от закона.
Предвид това, Вие като местно лице на България за данъчни цели имате задължение да подадете ГДД за придобитите доходи през годината както от източник в страната, така и от източник в чужбина.
В случая посочвате, че доходът, който сте получили в Белгия е оттрудово правоотношение и е обложен там.
Съгласно разпоредбите на чл.8 от ЗДДФЛ придобитият от Вас доход по трудови правоотношения, за който труда е положен в Белгия се счита за доход с източник в чужбина. Съгласно чл.15 от Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане СИДДО с Кралство Белгия същият подлежи на облагане в страната където е положен трудът, освен ако не са налице следните изключения:
1. възнагражденията, които местно лице на едната договаряща държава получава за работа, извършена в другата договаряща държава, се облагат в първата държава, ако:
а) получателят пребивава в другата договаряща държава за период или периоди, непревишаващи общо 183 дни в течение на данъчната година;
б) възнагражденията се плащат от работодател или за сметка на работодател, който не е местно лице на другата договаряща държава;
в) възнагражденията не са за сметка на място на стопанска дейност или определена база, каквито работодателят има в другата държава.
2. Независимо от предходните разпоредби на този член възнагражденията, получавани от трудова дейност, извършвана на борда на кораб или самолет, използвани в международен транспорт, или на борда на плавателен съд, обслужващ вътрешния транспорт, се облагат в договарящата държава, в която се намира седалището на действителното управление на предприятието.
Методът, който СИДДО предвижда за избягване на двойното данъчно облагане е „освобождаване с прогресия“.
Предвид, че не сте посочили изчерпателно фактическата обстановка и гореописаните условия не могат да бъдат преценени и взети предвид, изразявам принципно становище.
При условие, че придобитият доход подлежи на облагане в Кралство Белгия и данъкът е заплатен, като местно лице следва само да декларирате дохода от трудови правоотношения в ГДД, приложение № 1, като данък не се дължи в Република България. При сега действащото законодателство и одобрени образци на приложения, освен приложение № 1 следва да попълните приложение № 9, част I и приложение № 10, част VIII, т.9 . За дохода от наем в страната се попълва и подава приложение № 4.
Съгласно чл.50, ал.6 от ЗДДФЛ следва да приложите към ГДД доказателства за размера на внесения данък в чужбина. Като такива могат да бъда всякакви видове документи доказващи този факт.