Относно: Задължения по реда на Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС)
В Дирекция ОДОП … постъпи писмено запитване с вх. № 07-00-155 от 12.06.2020 г., препратено за отговор по компетентност от ЦУ на НАП.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка: Дружеството е регистрирано по ЗДДС. Закупува стоки от данъчно задължено лице, установено и регистрирано за целите на ДДС в Испания. Тази стока ще бъде продадена и фактурирана на клиент, който е данъчно задължено лице в Украйна. Стоката ще бъде доставена от българското дружество до логистичен склад на украинското дружество в Полша, откъдето ще бъде направен износ към Украйна. Транспортът от Испания до Полша ще се организира от българското дружество и ще е за сметка на клиента – ще му бъде префактуриран. Условията на доставката ще са EXW Аликанте, Испания, където е фабриката на доставчика. Клиентът си организира и плаща транспорта от Полша до Украйна.
Поставени са следните въпроси:
1. Как следва да се отрази придобиването на стоката от българското дружество съгласно изискванията на ДДС? Налице ли е вътреобщностно придобиване и какви доказателства трябва да бъдат събрани за доказването на ВОП? Налице ли е право на приспадане на данъчен кредит по този ВОП?
2. Как следва да се третира сделката по продажбата между българското дружество и украинския клиент? Като износ или непопадаща в обхвата на ЗДДС? В тази връзка какви документи е необходимо да бъдат събрани? На какво основание би следвало да се издаде и отрази фактурата за продажба?
В отговор на поставените от Вас въпроси, съобразявайки относимата нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи въпрос:
По смисъла на чл. 13, ал. 1 от ЗДДС, вътреобщностно придобиване е придобиването на правото на собственост върху стока и на всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик, както и фактическото получаване на стока в случаите по чл. 6, ал. 2, която се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.
Следователно, за да е налице вътреобщностно придобиване, е необходимо да са налице кумулативно следните условия:
– да е налице възмездна доставка на стока;
– стоката да се транспортира от територията на друга държава членка до територията на страната;
– доставчикът да е регистриран за целите на данък върху добавената стойност в другата държава членка;
– придобиващият да е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице.
Мястото на изпълнение на вътреобщностното придобиване се определя с оглед разпоредбата на чл. 62 от ЗДДС. Съгласно чл. 62, ал. 1 от ЗДДС, мястото на изпълнение на вътреобщностното придобиване е на територията на страната, когато стоките пристигат и превозът им завършва на територията на страната.
В ал. 2 на чл. 62 от ЗДДС е посочено, че независимо от ал. 1, мястото на изпълнение на вътреобщностното придобиване е на територията на страната, когато лицето, което придобива стоките, е регистрирано по този закон и е осъществило придобиването им под идентификационен номер, издаден в страната. Алинея 2 не се прилага, когато лицето разполага с доказателства, че вътреобщностното придобиване на стоките е обложено в държавата членка, където стоките са пристигнали или е завършил превозът им (чл. 62, ал. 3 от ЗДДС).
Според изложеното в запитването е налице доставка на стока, като последната се транспортира за клиента – българското дружество – от територията на Испания до територията на Полша, където се съхраняват в склад с цел последваща доставка до фирма от Украйна. Доставчик по тази доставка е испанската фирма, а получател българското дружество. По отношение на нея следва да се приеме, че за българското дружество е налице вътреобщностно придобиване с място на изпълнение на територията на страната, на основание разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от ЗДДС. Придобиването на стоки, осъществено под идентификационния номер, издаден в страната, няма да се обложи на територията на България, само когато лицето разполага с доказателства, че вътреобщностното придобиване на стоките е обложено в държавата членка, където стоките са пристигнали или е завършил превозът им.
Българското дружество придобива стоките под идентификационния си номер по ЗДДС и стоката се транспортира в Полша. Следва да се приеме, че вътреобщностното придобиване е с място на изпълнение на територията на страната и данък върху добавената стойност е изискуем от българското дружество на основание чл. 84 от ЗДДС.
Съгласно чл. 9, ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗДДС (ППЗДДС), за доказване на обстоятелствата, че вътреобщностното придобиване на стоките е обложено в държавата членка, където стоките са пристигнали или е завършил превозът им, придобиващият по чл. 62, ал. 2 от закона следва да разполага с документ, удостоверяващ, че вътреобщностното придобиване на стоките е обложено в тази държава членка. Този документ се издава от компетентната приходна администрация на държавата членка, където стоките са пристигнали или е завършил превозът им.
Съгласно чл. 117, ал. 1 и ал. 3 от ЗДДС начисляването на данъка при ВОП се извършва с протокол, който се издава не по-късно от 15 дни от датата, на която данъкът е станал изискуем.
В случаите на чл. 62, ал. 2 от ЗДДС, за начисления данък върху добавената стойност с протокол по чл. 117 от закона, не възниква право на приспадане на данъчен кредит. В този смисъл е и решение на Съда на Европейския съюз по съединени дела C-536/08 и C-539/08 Facet Trading BV, съгласно което данъчно задължено лице, което е осъществило вътреобщностно придобиване на стоки под идентификационен номер, издаден в държава членка, различна от държавата членка, в която стоките пристигат или превозът им завършва, и не е доказало, че придобиването е обложено в тази държава членка, няма право да приспадне начисления данък върху добавената стойност по получено вътреобщностно придобиване.
Когато данъкът за вътреобщностното придобиване по чл. 62, ал. 2 от ЗДДС е начислен с протокол по чл. 117, ал. 2 от същия закон и впоследствие лицето, осъществило вътреобщностното придобиване, се снабди с документа по чл. 9, ал. 1 от правилника, на основание чл. 10, ал. 1 от ППЗДДС лицето коригира резултата от прилагането на чл. 62, ал. 2 от закона чрез анулиране на протокола по чл. 117, ал. 2, с който данъкът е начислен. За анулирането не се издава нов протокол. Протоколът се анулира най-късно на последния ден от данъчния период, през който лицето се е снабдило с документа по чл. 9, ал. 1 (чл. 10 от ППЗДДС) .
По втори въпрос:
При продажбата на стоката между българското дружество и украинския клиент, стоката се намира в Полша. Относно мястото на изпълнение на доставката на стока следва да се съобрази разпоредбата на чл. 17 от ЗДДС. Съгласно чл. 17, ал. 1 от ЗДДС, място на изпълнение при доставка на стока, която не се изпраща или превозва, е мястото, където стоката се намира при прехвърляне на собствеността и на всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик или при фактическото предоставяне на стоката по чл. 6, ал. 2. По смисъла на чл. 17, ал. 2 от ЗДДС, място на изпълнение при доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът ? към получателя.
В конкретния случай, доставката е с място на изпълнение на територията на Полша и следва дружеството да се запознае със законодателството в областта на ДДС на тази държава с оглед осъществяването на доставка там и евентуално задължение за регистрация.
Съгласно чл. 86, ал. 3 от ЗДДС, не се начислява данък при доставка с място на изпълнение извън територията на страната.
Съгласно чл. 113, ал. 1 от ЗДДС, всяко данъчно задължено лице – доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това освен в случаите, когато доставката се документира с протокол по чл. 117.
По смисъла на чл. 124, ал. 2 от ЗДДС, регистрираното лице е длъжно да отрази издадените от него данъчни документи в дневника за продажбите за данъчния период, през който са издадени.
Дружеството следва да се снабди с документите, доказващи осъществяването на доставките – договори, търговска кореспонденция, транспортни документи, документи за съхранение и др.