задължения по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) за доставка до …. (друга държава членка-ДЧ) и за задължителни осигурителни вноски на съдружници в новообразувано дружество с ограничена

Изх. № М-26-Г-59
Дата: 12.09.2012 год.
ЗДДС, чл. 17;
Регламент (ЕО) № 883/2004, чл. 1(а);
Регламент (ЕО) № 883/2004, чл. 1(б).
Относно: задължения по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) за доставка до . (друга държава членка-ДЧ) и за задължителни осигурителни вноски на съдружници в новообразувано дружество с ограничена отговорност
Във Ваше писмо, постъпило по електронната поща в ЦУ на НАП с вх.№ М-26-Г-59/16.07.2012г., е посочено, че дружество с ограничена отговорност ще купува от …. (трета страна) стока, за което получава от доставчика фактура. Стоката не влиза в България, а заминава директно за ….. (друга ДЧ), където се продава на регистриран по ЗДДС клиент. В митническата декларация, издадена от ….(третата страна), … (от третата страна) фирма ще фигурира като изпращач, а … (от другата ДЧ) фирма като получател на стоката и декларатор на вноса й. В тази връзка са поставени въпроси относно прилагането на ЗДДС, и по-конкретно определяне на мястото на изпълнение на доставката на българското дружество, отразяване на документите за покупката и за продажбата в отчетните регистри и във VIES-декларацията. Също така са поставени въпроси касаещи дължимостта на осигурителни вноски в България в следните хипотези: съдружник – самоосигуряващо се лице в …. (другата ДЧ), без разрешение за постоянно пребиваване в България, което не полага личен труд в дружеството и съдружник – осигуряващ се в друго предприятие, който също не полага личен труд в дружеството.
Предвид изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, по зададените от Вас въпроси на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите изразявам следното становище:
По поставените въпроси, касаещи данъчното облагане следва да се отбележи, че представената фактическа обстановка е непълна и в известна степен противоречива. Липсва информация относно момента на прехвърляне на собствеността върху стоката и договорените условия по транспорта, коя е държавата членка на вноса и държавата членка, издала идентификационния номер по ДДС на получателя по доставката. Изясняването на тези обстоятелства е от съществено значение при определяне вида на извършената от дружеството доставка – вътреобщностна доставка, доставка с място на изпълнение на територията на страната или на друга държава членка или доставка с място на изпълнение на територията на трета страна. Принципно, от изложеното може да се направи извод, че в случая трябва да се разглеждат две последователни доставки на една и съща стока, която е предмет на един-единствен превоз. В подобни случаи най-общо, за едната от двете последователни доставки мястото на изпълнение се определя по чл.17, ал.2, а за другата – по чл.17, ал.1 от ЗДДС, в зависимост от това към коя от двете доставки се отнася транспорта. Определянето на доставката, към която трябва да се отнесе превоза, а именно първата или втората от разглежданите последователни доставки, трябва да се извърши при отчитане на всички обстоятелства по конкретния случай. Хипотезите, при които се подава VIES-декларация са посочени в чл.125, ал.2 от ЗДДС и чл.117 от Правилника за прилагане на ЗДДС.
В случай, че след направените принципни разяснения, искате да поставите същите или допълнителни въпроси по казуса, моля да адресирате запитването до Дирекция ОУИ – София като предоставите информация най-малко за посочените по-горе обстоятелства.
Що се касае до въпросите, свързани със задължителното осигуряване на съдружниците в дружеството, Ви уведомявам следното:
Държавата в която се дължат задължителните осигурителни вноски за граждани на Европейския съюз в трансгранична ситуация, се определя според регламентите за координация на системите за социална сигурност (Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент (ЕО) № 987/2009). Ако съдружникът, за който твърдите, че е самоосигуряващо се лице в …. (другата ДЧ) не упражнява трудова дейност по смисъла на Кодекса за социално осигуряване (КСО) в България, същият няма статут на заето или самостоятелно заето лице по смисъла на Регламент (ЕО) № 883/2004, спрямо него не е налице трансгранична ситуация и не се определя приложимо законодателство. При така изложената от Вас фактическа обстановка спрямо лицето не се прилага българското законодателство в сферата на социалната сигурност, съответно не се дължат задължителни осигурителни вноски в България. В конкретния случай, пребиваването на лицето в България и статута му на самоосигуряващо се лице в ….(другата ДЧ) нямат отношение към поставения въпрос.не е компетентна да изрази становище по отношение издаването на ЛНЧ.
С формуляр Окд-5 пред НАП се декларира започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, както и вида на осигуряване на самоосигуряващото се лице (основание чл. 1, ал. 2-4 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица). Извън горепосочените случаи, наредбата не предвижда задължение за подаване на формуляр Окд-5. В случай, че лицето не упражнява трудова дейност във връзка с неговия статут на съдружник в дружеството, същото не е самоосигуряващо се по смисъла на КСО и горепосочената наредба, съответно не подлежи на държавно обществено осигуряване на това основание. В конкретния случай, осигуряването на лицето на друго основание няма отношение към поставения въпрос.
В заключение да се има предвид, че изложеното до тук е относимо единствено спрямо съдружници, които не упражняват трудова дейност и съответно на това основание не попадат сред лицата, които подлежат на държавно обществено осигуряване.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕНДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА
ПРИХОДИТЕ:
/СТОЯН МАРКОВ/

Оценете статията

Вашият коментар