Изх. № 61-00-6
Дата: 23.07.2011 год.
КСО, чл. 4, ал. 1, т. 8
Относно: задължителни осигурителни вноски и данък върху доходите на съдебните заседатели
Във връзка с Ваше писмо относно задължителните осигурителни вноски и данъка върху доходите на физическите лица за съдебните заседатели, заведено в ЦУ на НАП с вх. № 61-00-6/03.06.2011 г., изразявам следното становище:
Статутът на съдебните заседатели е уреден в Закона за съдебната власт (ЗСВ)и Наредба № 1 от 3 февруари 2011 г. за съдебните заседатели (обн. ДВ. Бр. 14 от 15 февруари 2011 г.), издадена от Висшия съдебен съвет на основание чл. 75 от същия закон.
Съдебни заседатели участват в състава на съда, който разглежда делото като първа инстанция в случаите, определени със закон (основание чл. 66, ал. 1 от ЗСВ). Съдебните заседатели имат еднакви права и задължения със съдиите (чл. 66, ал. 2 от ЗСВ).
Общите събрания на съдиите от окръжните и апелативните съдилища и на военно-апелативния и апелативния специализиран наказателен съд определят съдебните заседатели чрез избор (основание чл. 9 от Наредба № 1 от 3 февруари 2011 г. за съдебните заседатели). Мандатът на съдебните заседатели е 5 години (основание чл. 69, ал. 1 от ЗСВ).
За участието си в съдебни заседания съдебните заседатели получават възнаграждение от бюджета на съдебната власт (чл. 13, ал. 1 от наредбата).В тази връзка, изразяваме следното становище по прилагане на данъчното и осигурителното законодателство:
1. Задължителни осигурителни вноски.
Следва да се има предвид, че третирането на съдебните заседатели за целите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) като „лица, упражняващи свободна професия” (§1, т. 29 от ДР към закона) не касае и не определя
основанието, на което тези лица подлежат на държавно обществено осигуряване (ДОО), съответно основанието, на което се определят здравноосигурителните им вноски.
За целите на ДОО тези лица не са самоосигуряващи се по смисъла на чл. 5, ал. 2 от КСО, а така също не са лица по чл. 4, ал. 3, т. 5 и т. 6 от същия кодекс.
Основанието, на което съдебните заседатели, подлежат на ДОО е определено в КСО. Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 8 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) лицата, упражняващи трудова дейност и получаващи доходи на изборни длъжности, с изключение на лицата по т. 1, 5 и 7 са задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица.
Съдебните заседатели подлежат на държавно обществено осигуряване на основание чл. 4, ал. 1, т. 8 от КСО, а здравноосигурителната вноска за съдебните заседатели, които са задължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) се определя на основание чл. 40, ал. 1, т. 1 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).
2. Данъчно облагане
На основание § 1, т. 26, буква „д” от ДР на ЗДДФЛ, правоотношенията с лица, получаващи доходи от длъжности, които са изборни по силата на закон се считат затрудови правоотношения. Не споделям виждането Ви, че в обхвата на цитираната разпоредба биха могли да попаднат само трудови договори, сключени след провеждането на избор по силата на КТ. Това е така, защото правоотношенията по КТ, попадат в обхвата на § 1, т. 26, буква „а” от ДР на ЗДДФЛ. Разпоредбата на § 1, т. 26, буква „д” от ДР на ЗДДФЛ е формулирана общо и обхваща именно договори, които не са трудови по смисъла на КТ (както е и в конкретния случай).
Предвид действащата нормативна уредба (Закон за съдебната власт и Наредба № 1 от 3 февруари 2011 г.), считам, че правоотношенията със съдебните заседатели следва да се дефинират като правоотношения с лица, получаващи доходи от длъжности, които са изборни по силата на закон, т.е. третират се като трудови за целите на ЗДДФЛ на основание § 1, т. 26, буква „д” от ДР на закона. Ето защо, при определянето на облагаемия доход, годишната данъчна основа, авансовото и годишното облагане следва да се ползват разпоредбите, предвидени в данъчния закон за доходите от трудови правоотношения.
В обхвата на § 1, т. 30 от ДР на ЗДДФЛ, където е дадена дефиниция на понятието „извънтрудови правоотношения”, биха могли да попаднат правоотношения, които не са трудови по смисъла на закона или не са сключени с лица упражняващи свободна професия или занаят. Тъй като правоотношенията със съдебните заседатели, за целите на ЗДДФЛ попадат в обхвата на трудовите правоотношения (§ 1, т. 26, буква „д” от ДР на ЗДДФЛ), същите не биха могли да се третират като извънтрудови.
Безспорно, съдебните заседатели са посочени в текста на т. 29 от § 1 на ДР на ЗДДФЛ, където е дадена дефиниция на понятието „лица, упражняващи свободна професия”. В тази връзка следва да се поясни, че определянето им като такива е възможно само ако едновременно са спазени следните условия:
?лицата осъществяват за своя сметка професионалната дейност;
?не са регистрирани като еднолични търговци; и
?са самоосигуряващи се лица по смисъла на КСО.
Видно от изложеното в т. 1 по отношение на задължителните осигурителни вноски, съдебните заседатели не се третират като самоосигуряващи се лица по смисъла на КСО, поради което не биха могли да се дефинират и като „лица упражняващи свободна професия” за целите на ЗДДФЛ (не е спазено третото условие по цитираната по-горе т. 29 от § 1 на ДР на ЗДДФЛ).
Уведомявам Ви също, че становища в този смисъл вече са изразявани от Изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, както следва:
– с писмо наш Изх. № 61-00-2/16.02.2009 г., адресирано до …………………………., изпълнителния директор на Националната агенция за приходите е изразил становище относно задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски на съдебните заседатели;
– с писмо наш Изх. № 11-03-91/14.07.2008 г., адресирано до ……………….., копие от което е изпратено и до …………………………..
ИЗПЪЛНИТЕЛЕНДИРЕКТОР НА НАП:
/КРАСИМИР СТЕФАНОВ/
‘