задължителното осигуряване на сръбски граждани, полагащи труд на територията на Република Сърбия за предприятие, установено на територията на Република България

Изх. № 26-С-268
Дата: 25.02.2013 год.
Спогодба между Република България и
Република Сърбия за социална сигурност, чл. 7
Относно: задължителното осигуряване на сръбски граждани, полагащи труд на територията на Република Сърбия за предприятие, установено на територията на Република България
Във връзка с Ваше писмо относно задължителното осигуряване на сръбски граждани, полагащи труд на територията на Република Сърбия за предприятие, установено на територията на Република България, заведено в ЦУ на НАП с вх. № …………/07.12.2012 г., Ви уведомявам следното:
По въпросите в областта на социалното осигуряване Република България и Република Сърбия прилагат спогодба, който е в сила от 01.02.2013 г. От същата дата се прекратява действието на Конвенцията по социално осигуряване между Народна република България и Федеративна Народна Република Югославия, сключена в Белград на 18 декември 1957 г.
Процедурните правила за прилагане на спогодбата са въведени с административно споразумение между двете договарящи страни.
Спогодбата се прилага на територията на Република България и Република Македония.
В материалния обхват на спогодбата се включва законодателството, посочено в чл. 2 от нея.
Спогодбата се прилага спрямо лицата, за които се прилага или се е прилагало законодателството на едната или и на двете договарящи държави и други лица, чиито права произтичат от правата на посочените по-горе лица.
Приложимото законодателство се определя според разпоредбите на Част II от Договора (чл. 7 – чл. 10), при условие че е налице трансгранична ситуация (движение по повод трудова активност между договарящите държави, извършвано от лица, попадащи в персоналния обхват на спогодбата). В конкретния случай, въпреки че лицата не пресичат границите на договарящите държави е налице специфичен случай на трансгранична ситуация, предопределена от факта, че дружеството възложител е установено на територията на държава (България), различна от държавата в която ще се полага труда (Сърбия).
С чл. 7 от спогодбата е въведена общата разпоредба, съгласно която по отношение на лице, което упражнява трудова дейност като наето или самостоятелно заето лице на територията на едната договаряща държава, дори и когато пребиваването на лицето или седалището на работодателя се намира на територията на другата Договаряща държава, се прилага законодателството на първата Договаряща държава.
В случаите по чл. 7 от спогодбата не е предвидено издаване на формуляр относно приложимото спрямо лицата законодателство (SRB/BG 101).
Вследствие от определяне на приложимото законодателство се определя договарящата държава, в която се дължат задължителните осигурителни вноски съобразно рисковете, попадащи в материалния обхват на Договора.
ЗАМЕСТНИК ИЗПЪЛНИТЕЛЕН
ДИРЕКТОР НА НАП:
/СТОЯН МАРКОВ/

Оценете статията
Share on facebook
Facebook
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest