Изх. № ЕП-97-03-160 Дата: 10.07.2020 год. ЗЗО, чл. 40, ал. 3, т. 6; ЗЗО, чл. 109, ал. 1; ЗИНЗС, чл. 84, ал. 2, т. 4; ЗИНЗС, чл. 128, ал. 2. ОТНОСНО: задължителни здравноосигурителни вноски и здравноосигурителен статус на лице – български гражданин, спрямо което е наложено наказание „лишаване от свобода”
Във Ваше писмено запитване, прието с вх. №ЕП-97-03-160/25.06.2020 г. по описа на Централно управление на Националната агенция за приходите (НАП), постъпило в Министерство на здравеопазването и препратено по компетентност от Националния осигурителен институт (НОИ), е изложена следната фактическа обстановка:
Вие сте сестра на лице – български гражданин на 28 години, на което е наложено наказание „лишаване от свобода”. Направена му е операция, поради което очаквате да го пуснат с прекъсване за лечение, след което отново трябва да се завърне в затвора.
Във връзка с гореизложеното поставяте следните въпроси:
1. При прекъсването за лечение какъв е редът за внасяне на задължителни здравноосигурителни вноски?;
2. Ако има невнесени здравноосигурителни вноски, които лицето само трябва да внесе за колко време трябва да се внесат и къде?;
3. Предполага се, че ще мине комисия за определяне вид и степен на увреждане. В такъв случай какво трябва да се направи?
Предвид изложената в запитването непълна фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, по въпросите, които са от компетентността на НАП, изразявам следното принципно становище:
По въпроси №1 и №2 от запитването:
Кръгът на лицата, които са задължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), е регламентиран в чл. 33 от Закона за здравно осигуряване (ЗЗО). Задължително осигурени в НЗОК са всички български граждани, които не са граждани и на друга държава, както и българските граждани, които са граждани и на друга държава и постоянно живеят на територията на Република България. Възникването на задължението за здравно осигуряване на лицата, включени в кръга на осигурените по чл. 33 от ЗЗО е регламентирано в чл. 34 от закона. Режимът на задължително здравно осигуряване на задържаните под стража или лишените от свобода е регламентиран в чл. 40, ал. 3, т. 6 от същия закон. На основание тази разпоредба, задържаните под стража или лишените от свобода, ако не са осигурени на друго основание по реда на чл. 40, ал. 1 от същия закон, се осигуряват за сметка на държавния бюджет.
Необходимо е да се има предвид, че правата на лишените от свобода са регламентирани в специален закон – Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
Съгласно чл. 84, ал. 2, т. 4 от ЗИНЗС всички лишени от свобода имат право на здравно осигуряване, като здравноосигурителни вноски за тях се внасят от момента на задържането им – на основание чл. 128, ал. 2 от ЗИНЗС.
В този аспект, трябва да се отбележи, че разпоредбите на чл. 84, ал. 2, т. 4 и чл. 128, ал. 2 от ЗИНЗС са специални по отношение на чл. 33 и чл. 34 от ЗЗО и същите дефинират ясно и конкретно кръг лица – лишените от свобода, за които законодателят е определил, че здравноосигурителните вноски са за сметка на държавния бюджет, като тези вноски следва да се превеждат чрез Министерството на правосъдието. Казано с други думи относно режима на задължително здравно осигуряване на лицата, лишени от свобода приложими са нормите на ЗИНЗС, който е специален за тази група лица и който изключва прилагането на общите разпоредби на ЗЗО.
Съгласно чл. 128, ал. 2 от ЗИНЗС всички лишени от свобода от момента на задържането до освобождаването им са със статут на здравноосигурени лица с непрекъснати здравноосигурителни права.
На основание изложеното в случай, че за периода на прекъсването за лечение спрямо Вашият брат продължава да е в сила мярката „лишаване от свобода” и за този период той е със статут на здравноосигурено лице с непрекъснати здравноосигурителни права на основание чл. 128, ал. 2 от ЗИНЗС.
При положение, че за този период той не попада в хипотезата на цитираната разпоредба, тогава спрямо него по отношение на задължителното здравно осигуряване са приложими разпоредбите на ЗЗО. В случай, че брат Ви няма доходи, върху които се дължат здравноосигурителни вноски на друго основание и не подлежи на осигуряване от държавния бюджет, за него е приложима разпоредбата на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО – дължи здравноосигурителни вноски за своя сметка върху осигурителен доход не по-малък от половината от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващи се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. Ако през годината е получил доходи, подлежащи на данъчно облагане, следва да извърши годишно изравняване на осигурителния доход съгласно данните от данъчната декларация по чл. 50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица. На основание разпоредбата на чл. 40, ал. 5, т. 2 от ЗЗО лицата, които не подлежат на осигуряване на друго основание, са длъжни да декларират това обстоятелство с декларация. Тя се подава по ред, определен с Наредба №Н-13 от 17 декември 2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (Наредба №Н-13 от 17.12.2019 г.) Лицата, които имат задължение за внасяне на здравноосигурителни вноски на основание чл. 40, ал. 5, т. 1 от ЗЗО, подават в компетентната териториална дирекция на НАП декларация образец №7, съгласно приложение №5 към Наредба №Н-13 от 17.12.2019 г. за възникване на задължението за внасяне на вноски на това основание (чл. 2, ал. 6 от същата наредба). Декларацията се подава лично или от упълномощено лице до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е възникнало задължението за осигуряване на основание чл. 40, ал. 5, т. 1 от ЗЗО.
По отношение на здравноосигурителните му права следва да се има предвид разпоредбата на чл. 109, ал. 1 от ЗЗО, съгласно която здравноосигурителните права на лицата, които са длъжни да внасят осигурителни вноски за своя сметка, се прекъсват, в случай че лицата не са внесли повече от три дължими месечни осигурителни вноски за период от 36 месеца до началото на месеца, предхождащ месеца на оказаната медицинска помощ. Здравноосигурителните права се възстановяват след като лицата заплатят всички дължими здравноосигурителни вноски през последните 60 месеца – чл. 109, ал. 2 от същия закон.
Въпрос №3 от запитването е извън компетентността на НАП.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ПЛАМЕН ДИМЧИТРОВ/