Изх. № 24-34-17
Дата:18.04.2012 год.
ЗЗО, чл. 40, ал. 1, т. 5;
ПЗР на ЗЗО, § 19к;
ПЗР на КСО, § 22о, т. 1;
КТ, чл. 164, ал. 1;
КТ, чл. 164, ал. 3.
Относно: Задължителни здравноосигурителни вноски за периодите на временна неработоспособност
По повод запитване от ………………………………., препратено ни за отговор от Дирекция „ОУИ”- …………….., с вх. № ……………….. по описа на ЦУ на НАП, изразявамеследното принципно становище:
Изложената в запитването фактическа обстановка е следната :
Казус № 1Служител в бюджетна организация представя първичен болничен лист за временна неработоспособност за пет работни дни /от понеделник до петък/Служителят няма шест месеца осигурителен стаж, поради което няма право на парично обезщетение за сметка на държавното обществено осигуряване.
Въпросите, които се поставят са:
?Какви са задължителните здравноосигурителни вноски за периода на неработоспособността, през който лицето няма право на парично обезщетение от фонд „Общо заболяване и майчинство” на държавното обществено осигуряване?
?Изплаща ли се за сметка на работодателя възнаграждение за първия, втория и третия ден от временната неработоспособност на основание § 22о от Преходни и заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване /ПЗР на КСО/?
Казус № 2. Служител представя болничен лист за гледане на болен член от семейството над 18 годишна възраст – първичен за 14 дни, а по-късно и продължение за 20 календарни дни.
Въпросът, който се поставя е по какъв ред са дължими здравноосигурителните вноски за периода на неработоспособността, през който лицето няма право на парично обезщетение от фонд „Общо заболяване и майчинство” на държавното обществено осигуряване- т.е след първите 10 календарни дни?
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване (КСО) и Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) изразяваме следното становище:
Нормативната уредба, която определя дохода, сроковете и начина на внасяне на здравноосигурителните вноски за лицата във временна неработоспособност поради болест, бременност и раждане и отпуск за отглеждане на малко дете по реда на чл. 164, ал. 1 и 3 от КТ е чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЗО.
Съгласно тази разпоредба, здравноосигурителните вноски за лицата във временна неработоспособност поради болест, бременност и раждане и отпуск за отглеждане на малко дете по реда на чл. 164, ал. 1 и 3 от КТ се дължат върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица. Вноските са за сметка на работодателя и са равни на дължимата от него част от вноската, като се внасят едновременно с изплащането на месечното възнаграждение. Осигурителните вноски за лицата, които се осигуряват за своя сметка, са в същия размер и се внасят до 10-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят. Вноските се дължат върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, съответно за регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. За възнаграждението по чл. 40, ал. 5 от КСО осигурителните вноски се дължат по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО.
Доходът, върху който са дължат здравноосигурителните вноски за тези лица, е обвързан с минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица. Съгласно чл. 8, ал. 3 от ЗБДОО за 2012 г. за тях се взема предвид дохода по чл. 8, ал. 1, т. 2, буква „а”от ЗБДОО за 2012 г.- 420 лв.
В разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЗО изрично се посочва, че върху определеното с чл. 40, ал. 5 от КСО възнаграждение за първия ден от временната неработоспособност се дължат здравноосигурителни вноски по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО. По реда на чл. 40, ал. 1, т. 5 от същия закон се дължи здравноосигурителната вноска за останалия период от временната неработоспособност.
В сила от 01.07.2010 г. с § 7 от Заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на КСО (ДВ. бр. 49 от 29 Юни 2010г., в сила от 01.07.2010 г.) в преходните и заключителните разпоредби на ЗЗО е създаден нов § 19к (изм. – ДВ, бр. 62 от 2010 г., в сила от 10.08.2010 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. – ДВ, бр. 100 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.), съгласно който за периода до 31 декември 2012 г. здравноосигурителните вноски върху възнагражденията по § 22о, т. 1 от преходните и заключителните разпоредби на КСО се дължат по реда на
чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО.
Съгласно § 22о, т. 1 от преходните и заключителните разпоредби на КСО (ДВ, бр. 49 от 2010 г., в сила от 01.07.2010 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. – ДВ, бр. 100 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) за периода от 1 юли 2010 г. до 31 декември 2012 г. осигурителят изплаща на осигуреното лице за първия, втория и третия работен ден от временната неработоспособност 70 на сто от среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната неработоспособност, но не по-малко от 70 на сто от среднодневното уговорено възнаграждение.
В чл. 40, ал. 1 и чл. 45, ал. 1, т. 1 от КСО е регламентирано правото на обезщетение вместо възнаграждение на осигурените лица за общо заболяване и майчинство, както иза гледане или належащо придружаване за медицински преглед, изследване или лечение в страната или в чужбина на болен член на семейството над 18-годишна възраст.
Член 40, ал. 1, т. 5 от ЗЗО определя дохода, сроковете и начина на внасяне на здравноосигурителните вноски за лицата във временна неработоспособност поради болест, бременност и раждане и отпуск за отглеждане на малко дете по реда на чл. 164, ал. 1 и 3 от КТ.
Видно от цитираните разпоредби, задължителните здравноосигурителни вноски за визираните лица се дължат по реда на чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЗО, независимо от това далите имат право на обезщетение.
На основание гореизложеното:
Относно Казус № 1 от Вашето запитване: За първия, втория и третия работен ден от временната неработоспособност се дължат здравноосигурителни вноски по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО, независимо, че лицето няма право на парично обезщетение. За останалите 2 дни от временната неработоспособност здравноосигурителните вноски се дължат от работодателя върху минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен пропорционално за дните на неработоспособността.
Относно Казус № 2 от Вашето запитване:
За първия, втория и третия работен ден от временната неработоспособност се дължат здравноосигурителни вноски по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО. За всички останали дни /включително и за дните след регламентираните 10 по закон/ от временната неработоспособност, независимо, че лицето няма право на парично обезщетение, здравноосигурителните вноски се дължат от работодателя върху минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен пропорционално за дните на неработоспособността.
Въпросът, относно това, какъв вид отсъствия са дните, извън регламентираните 10 по закон за гледане или належащо придружаване за медицински преглед, изследване или лечение в страната или в чужбина на болен член на семейството над 18-годишна възраст, НАП не е компетентна да изрази становище.
ИЗП. ДИРЕКТОР НА НАП:
/ КР.СТЕФАНОВ/
‘