Изх.№ 02-01-36
Дата: 22.07.2016 год.
Договор за социално осигуряване между Република
България и Република Македония, чл. 2;
Договор за социално осигуряване между Република
България и Република Македония, чл. 6 – чл. 9;
ЗЗО, чл. 33, ал. 1, т. 2;
ЗЗО, чл. 40, ал. 1, т. 4;
ЗЗО, чл. 40, ал. 5.
ОТНОСНО: Задължително здравно осигуряване на български гражданин, който е пенсионер в Република Македония
Във връзка с Ваше писмено запитване, постъпило вна Националната агенция за приходите (НАП) и заведено с вх. № 02-01-36 от 14.07.2016 г., при така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите Закона за здравното осигуряване, по въпросите, които са от компетентността на НАП, изразяваме следното принципно становище:
Обществените отношения в сферата на социалната сигурност между Република България и Република Македония са регламентирани с Договор за социално осигуряване, ратифициран със закон, приет от 39-то НС на 21.05.2003 г., ДВ, бр. 51 от 03.06.2003 г., издаден от Министерството на труда и социалната политика, обн., ДВ, бр. 63 от 15.07.2003 г., в сила от 01.08.2003 г.
Съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат.
Договорът се прилага на територията на Република България и Република Македония.
В материалния обхват на договора се включва законодателството, посочено вчл. 2 от него, в това число българските правни разпоредби за: парични обезщетения за временна неработоспособност и майчинство; медицинска помощ в рамките на задължителното здравно осигуряване; пенсия за осигурителен стаж и възраст и за инвалидност поради общо заболяване; пенсия за трудова злополука или професионална болест; наследствени пенсии от горните видове; парични обезщетения за безработица; добавки за деца.
Договорът се прилага спрямо осигурените лица, за които се прилагат или са били прилагани правните разпоредби на едната или на двете договарящи се страни.
Приложимото законодателство се определя съгласно разпоредбите на Дял II от договора (чл. 6 – чл. 9).
Вследствие от определяне на приложимото законодателство се определя Договарящата страна, в която се дължат задължителните осигурителни вноски съобразно рисковете, попадащи в материалния обхват на договора (в това число задължителните здравноосигурителни вноски).
Разпоредбите на Дял II от Договора относно приложимото законодателство се отнасят единствено до упражняващите трудова дейност лица, които се движат на територията на двете договарящи страни. Обхватът на хипотезите, които са регламентирани, е ограничен и не обхваща всички осигурени лица.
В договора не е налице правна уредба по отношение на приложимото право при настоящата фактическа обстановка, т.е няма специално правило, на базата на което да се разреши колизията на правните норми на двете национални системи за социална сигурност. Следователно приложение ще намерят нормите на вътрешното законодателство.
В тази връзка по отношение на задължителното здравно осигуряване съгласно българското законодателство, Ви уведомяваме за следното:
Кръгът на лицата, подлежащи на задължително здравно осигуряване в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), е определен в чл. 33 от Закона за здравно осигуряване (ЗЗО). Задължително осигурени в НЗОК са всички български граждани, които не са граждани и на друга държава, както и българските граждани, които са граждани и на друга държава и постоянно живеят на територията на Република България. Съгласно чл. 33, ал. 1, т. 2 от ЗЗО българските граждани, които са граждани и на друга държава и постоянно живеят на територията на страната, подлежат на задължително здравно осигуряване по българското законодателство. За постоянно живеещи на територията на Република България се считат лицата, които фактически и трайно пребивават в страната повече от 183 дни през календарната година.
Предвид изложеното, в случай че български гражданин, който е с двойно гражданство, пребивава в страната повече от 183 дни през календарната година, той е в кръга на осигурените в НЗОК лица и подлежи на задължително здравно осигуряване по българското законодателство. Съответно за периодите на пребиваване извън страната повече от 183 дни през календарната година, не подлежи на задължително здравно осигуряване в НЗОК.
За да бъдат освободени от задължително здравно осигуряване на основание чл. 33, ал. 1, т. 2 от ЗЗО, лицата следва да представят документи в компетентната ТД на НАП по постоянен адрес. Документите, които се представят са: международен паспорт или документ, издаден от МВР за периоди на пребиваване в чужбина (вземат се предвид само годините, през които пребиваването в чужбина е повече от 183 дни), както и документ, удостоверяващ чуждото гражданство и датата на придобиване. В случай че лицето представи документ, съставен на чужд език, той следва да бъде придружен с точен превод на български език, извършен от заклет преводач.
Редът за внасяне на задължителните здравноосигурителни вноски е регламентиран в чл. 40 от ЗЗО.
Доходът, срокът и начинът на внасяне на здравноосигурителните вноски за пенсионерите е определен в чл. 40, ал. 1, т. 4 от същия закон. Здравноосигурителните вноски за пенсионерите от държавното обществено осигуряване или от професионален пенсионен фонд се определят върху размера на пенсията или сбора от пенсиите, без добавките към тях. Вноските са за сметка на републиканския бюджет и се внасят до 10-о число на месеца, следващ този, за който се отнасят. От цитираната разпоредба е видно, че в кръга на задължително осигурените за сметка на републиканския бюджет са само пенсионерите от държавното обществено осигуряване или от професионален пенсионен фонд.
На основание изложеното до тук, в конкретния случай не е приложима разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 4 от ЗЗО, тъй като г-н Василев не е пенсионер от държавното обществено осигуряване или от професионален пенсионен фонд.Задължителното му здравно осигуряване в НЗОК следва да се провежда на друго основание по ЗЗО. Изложената в писмото Ви фактическа обстановка е непълна, поради което не може да се направи преценка дали лицето подлежи на осигуряване на основание чл. 40, ал. 1, 2 или 3 от ЗЗО. Следва да се има предвид, че ако не подлежи на осигуряване на тези основания, приложима е разпоредбата на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО. Лицата, които нямат доходи, върху които се дължат здравноосигурителни вноски на друго основание и не подлежат на осигуряване от държавния бюджет, дължат здравноосигурителни вноски. Вноските са за тяхна сметка и се внасят до 25-о число на месеца, следващ този, за който се отнасят, върху месечен осигурителен доход не по-малък от половината от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. В случай че тези лица през годината са получили доходи, подлежащи на данъчно облагане, те извършват годишно изравняване на осигурителния доход, съгласно данните от данъчната декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, като окончателните осигурителни вноски се внасят в срока за нейното подаване.
Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 5, т. 2 от ЗЗО лицата, които не подлежат на осигуряване на друго основание, са длъжни да декларират това обстоятелство с декларация. Тя се подава по ред, определен с Наредба № Н-8/29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица. Лицата, които имат задължение за внасяне на вноски на основание чл. 40, ал. 5, т. 1 от ЗЗО, подават в компетентната териториална дирекция на НАП декларация образец № 7, съгласно приложение № 7 за възникване на задължението за внасяне на вноски на това основание (чл. 2, ал. 6 от същата наредба). Декларацията се подава лично или от упълномощено лице до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е възникнало задължението за осигуряване на основание чл. 40, ал. 5,т. 1 от ЗЗО.
В допълнение бихме искали да Ви уведомим, че повече информация относно приложимо законодателство, може да получите от Националният осигурителен институт (НОИ), който е компетентна институция по Дял II от договора. Правото на здравна защита по Дял III е от компетентността на НЗОК.
/БОЙКО АТАНАСОВ/