Изх. № 92-00-844
Дата: 08.10.2015 год.
КСО, чл. 9, ал. 3, т. 1;
ЗЗО, чл. 40, ал. 1, т. 1, буква „а“;
ЗЗО, чл. 40 , ал. 5, т. 1;
ЗМВР, чл. 214, ал. 1;
ЗМВР, чл. 214, ал. 4.
ОТНОСНО: Задължително здравно осигуряване на държавен служител в МВР, временно отстранен от длъжност на основание чл. 214, ал. 1 и ал. 4 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) .
Във връзка със запитването Ви, постъпило вна НАП и заведено с вх. № 92-00-844/14.09.2015 г.:
Изложената в запитването фактическа обстановка е следната:
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ е второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към Министерство на правосъдието. В нея работят държавни служители, назначени по ЗМВР. Здравноосигурителните вноски на служителите са за сметка на държавния бюджет (чл. 183 от ЗМВР).
Въпросът, поставен в писмото е как се провежда задължителното здравно осигуряване на временно отстранен от длъжност на основание чл. 214, ал. 1 и ал. 4 от ЗМВР държавен служител в МВР?
С оглед изложената фактическа обстановка и действащата нормативна уредба, изразявам следното становище:
Държавен служител в МВР може да бъде временно отстранен от длъжност с писмена заповед, когато срещу него е образувано дисциплинарно производство по чл. 207 и служебното му положение би затруднило разкриването на обективната истина – чл. 214, ал. 1 от ЗМВР. В този случай отстраняването се извършва от органа, образувал дисциплинарното производство. Когато дисциплинарното производство бъде прекратено или когато на служителя не бъде наложено наказание “уволнение“, той се възстановява на заеманата длъжност и му се изплаща възнаграждението за времето на отстраняване – чл. 214, ал. 4 от ЗМВР. В конкретния случай служителят не е уволнен и няма данни да е възстановен на заеманата длъжност.
Съгласно чл. 40, ал. 1, т. 1 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), здравноосигурителната вноска на лицата по чл. 4, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), определена по реда начл. 29, ал. 3 от същия закон, се определя и се внася върху доход, върху който се дължат вноски за държавното обществено осигуряване, определен съгласно Кодекса за социално осигуряване (КСО). Здравноосигурителната им вноска е изцяло за сметка на работодателя или ведомството, когато това е предвидено в закон – основаниечл. 40, ал. 1, т. 1, буква „а” от ЗЗО.
На основание чл. 9, ал. 3, т. 1 от КСО, за осигурителен стаж се зачита и времето, през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 4 не са работили поради незаконно недопускане или отстраняване от работа, или когато са отстранени и впоследствие възстановени на работа по реда, определен в специални закони. За този период се внасят осигурителни вноски за сметка на осигурителя, върху последното брутно възнаграждение, ако лицето не е било осигурявано. Ако лицето е било осигурявано на друго основание, осигурителните вноски се внасят върху разликата между последното брутно възнаграждение и осигурителния доход за периода, ако този доход е по-малък. Тъй като лицето е отстранено по реда на специален закон, но няма данни да е възстановено, то не попада в хипотезата на чл. 9, ал. 3, т. 1 от КСО.
За периода на отстраняването лицето не е осигурено по смисъла на чл. 4, ал. 1 от КСО, тъй като не получава доход от трудова дейност, върху който се дължат вноски за държавно обществено осигуряване, поради което няма основание здравноосигурителните вноски на тези лица да се внасят по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО.
Също така, в разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 1, буква „а” от ЗЗО изрично е регламентирано, че здравноосигурителните вноски са изцяло за сметка на работодателя или ведомството, когато това е предвидено в закон. В ЗЗО не е въведен ред за определяне и внасяне на здравноосигурителни вноски за периоди като разглеждания в конкретния случай. С оглед на гореизложеното, няма основание здравноосигурителните вноски за въпросния период да бъдат внесени за сметка на ведомството.
В случай, че за лицето не са внесени здравноосигурителни вноски на друго основание, за този период то подлежи на задължително здравно осигуряване по реда на чл. 40, ал. 5, т. 1 от ЗЗО – върху осигурителен доход не по-малък от половината от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващи се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. От 01.01.2010 г. лицата, които не подлежат на осигуряване по чл. 40, алинеи 1, 2 и 3 от ЗЗО са длъжни да декларират това обстоятелство, като в декларацията посочват, че ще се осигуряват по реда на чл. 40, ал. 5, т. 1 от закона. Декларацията се подава в срок до 25-о число на месеца, следващ месеца на възникване на това обстоятелство, по реда на чл. 2, ал. 6 от Наредба № Н-8 от 29 декември 2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, издадена от министъра на финансите.
ЗАМЕСТНИК
/Г. ДИМИТРОВА/
‘