Задължително здравно осигуряване на дете на функционер към Генералния Секретариат на Съвета на Европейския съюз в гр. Брюксел, кралство Белгия

Изх. № 24-30-7
Дата: 29.05.2013 год.
ЗЗО, чл. 33, ал. 1;
ЗЗО, чл. 33, ал. 2;
ЗЗО, чл. 40б;
Правилника за длъжностните лица на ЕС и
Условията за работа на другите служители в ЕС,
чл. 72
Относно: Задължително здравно осигуряване на дете на функционер към Генералния Секретариат на Съвета на Европейския съюз в гр. Брюксел, кралство Белгия
В отговор на Ваше писмено запитване, постъпило в Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” –… и препратено по компетентност в Дирекция ”Данъчно-осигурителна методология” прина Националната агенция за приходите (вх. № 24-30-7/26.03.2013 г.), по въпросите, които са от компетентността на НАП, Ви уведомявам:
Изложената в запитването фактическа обстановка е следната :
Дете на българска гражданка, работеща като функционер към Генералния Секретариат на Съвета на Европейския съюз в гр. Брюксел, живее и учи в гр. Брюксел.
Въпросите, поставени в писмото, които са от компетентността на НАП са:
1. Следва ли детето да се счита за осигурено в Република България, при условие, че същото живее постоянно и учи в Белгия ?;
2. Следва ли детето да се счита за осигурено в Република България чрез или от живеещия и работещ там негов баща?
С оглед изложената в запитването фактическа обстановка и в съответствие с разпоредбите на Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), изразявам следното становище:
По въпрос 1: Кръгът на лицата, които са задължително осигурени в НЗОКе регламентиран в чл. 33 от ЗЗО.
Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗЗО, задължително осигурени в НЗОКса всички български граждани, които не са граждани и на друга държава.
На основание чл. 33, ал. 2 от ЗЗО, не са задължително осигурени в НЗОК лицата, които съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност подлежат на здравно осигуряване в друга държава членка.
Правото на свободно движение на гражданите на Европейския съюз (ЕС) е гарантирано с Договора за функционирането на Съюза (Договора). Затова в ЕС се прилагат правила за координация на системите за социална сигурност на държавите–членки, които са въведени с Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент (ЕО) № 987/2009. Целта е да се предотвратяват ситуациите на двойно осигуряване или липса на осигуряване, за да се гарантира и стимулира свободното движение на гражданите на ЕС.
В конкретната ситуация както майката, така и детето, са обхванати от схемата за здравно застраховане на ЕС (Схемата, съгласно чл. 72 от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз и Условията за работа на други служители на Европейския съюз, установени с Регламент (EИО, Евратом, EОВС) № 259/68 на Съвета от 29 февруари 1968 г. относно определяне на Правилника за длъжностните лица и условията за работа на други служители на Европейските общности и относно постановяване на специални мерки, временно приложими за длъжностните лица на Комисията). Съгласно чл. 72 от Правилника за длъжностните лица на ЕС и Условията за работа на другите служители в ЕС, Длъжностното лице, неговият съпруг, когато последният не може да се ползва с осигуряване от същото естество и в същия размер по силата на други законови или подзаконови разпоредби, както и неговите деца и други лица на негова издръжка по смисъла на член 2 от приложение VII, са здравно осигурени до 80 % от направените разноски в съответствие с правилата, приети по споразумение между институциите на Общностите след консултации с Комитета по правилника. Тази схема не се регулира от европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност, тъй като е самостоятелна и независима от системите за социална сигурност на държавите–членки. Когато лице подлежи на задължително осигуряване по законодателството на две или повече държави–членки, европейските регламенти предвиждат определяне на само едно приложимо законодателство. По този начин се предотвратяват възможни затруднения за лицето да се движи свободно в рамките на ЕС. Ако бъдат задължени да превеждат здравноосигурителни вноски в България, въпросните лица ще попаднат в ситуация, при която са двойно осигурени, тъй като са обхванати и от схемата за здравно застраховане на ЕС. Това би могло да затрудни свободното движение на лицата. В тези ситуации европейските регламенти не се прилагат, но правото на свободно движение е гарантирано още с Договора, който е нормативен акт от най–висока степен в правото на Съюза. Именно поради това лицата обхванати от  схемата за здравно застраховане на ЕС не са задължени да внасят здравни вноски в България. Налагане на такова задължение по българското законодателство (Закона за здравното осигуряване) би било в противоречие с разпоредбите от Договора, които гарантират правото на свободно движение на гражданите на ЕС. В подкрепа на подобно становище са решенията на Съда на ЕС по дела C-185/04[1], C-137/04[2]и C-293/03 (Ulf Oberg v Forsakringskassan, lanskontoret Stockholm, formerly Stockholms lans allmanna forsakringskassa, Amy Rockler v Forsakringskassan, formerly Riksforsakringsverket Gregorio My v Office national des pensions (ONP)).
С други думи, лицата обхванати от схемата за здравно застраховане на ЕС не попадат сред тези, които подлежат на задължително здравно осигуряване в Национална здравноосигурителна каса (НЗОК). Допълнителен аргумент в това отношение е разпоредбата на чл. 40б от ЗЗО, която предоставя възможност на обхванатите от схемата за здравно застраховане на ЕС лица да не заплащат здравноосигурителни вноски за съответните периоди, ако предварително подадат заявление до НАП.
На основание изложеното може да се направи извода, че за периодите, през които по отношение на Вас се прилага схема за здравно застраховане на Европейския съюз, както Вие, така и детето Ви не подлежите на задължително здравно осигуряване в НЗОК. Това се отнася както за периода до 31.03.2013 г. – през който бащата на детето Ви работи и живее в България, така и за периода след назначаването му в европейските институции.
Периодите, през които лицата са обхванати от схемата за здравно застраховане на ЕС се вземат предвид при изясняване и коригиране на здравноосигурителния статус на лицата в България. За да се покрият съответните месеци без данни за здравно осигуряване е достатъчно те да представят пред НАП удостоверение за периодите на принадлежност към тази схема (такова удостоверение е приложено към самото запитване).
Въпроси 3 и 4 от запитването Ви не са от компетентността на НАП.
ЗАМЕСТНИК ИЗПЪЛНИТЕЛЕНДИРЕКТОР НА НАП:
/СТ. МАРКОВ/

Оценете статията

Вашият коментар