Изх. № ЕП-02-01-4
Дата: 25.03.2020 год.
ЗЗО, чл. 33, ал. 1, т. 2;
ЗЗО, чл. 40в.
ОТНОСНО: задължително здравно осигуряване на лица с двойно гражданство, едното от които е българско
В Централно управление на Национална агенция за приходите (НАП) е постъпило, изпратено по електронен път Ваше писмо, заведено с вх. №ЕП-02-01-4/12.03.2020 г., с което е поискано разяснение относно здравноосигурителните права на лице, което е с двойно гражданство, едното от които е българско.
С оглед относимата нормативна уредба, изразявам следното становище:
Кръгът на лицата, подлежащи на задължително здравно осигуряване в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), е определен в чл. 33 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). На основание чл. 33, ал. 1, т. 2 от същия закон задължително осигурени в НЗОК са всички български граждани, които не са граждани и на друга държава, както и българските граждани, които са граждани и на друга държава и постоянно живеят на територията на Република България. За постоянно живеещи на територията на Република България се считат лицата, които фактически и трайно пребивават в страната повече от 183 дни през календарната година.
Предвид изложеното, в случай че български гражданин, който е с двойно гражданство, пребивава в страната повече от 183 дни през календарната година, той е в кръга на осигурените в НЗОК лица и подлежи на задължително здравно осигуряване по българското законодателство. Съответно за периодите на пребиваване извън страната повече от 183 дни през календарната година, не подлежи на задължително здравно осигуряване в НЗОК.
Съгласно разпоредбата на чл. 40в от ЗЗО българските граждани, които са граждани и на друга държава и живеят в чужбина повече от 183 дни през една календарна година, могат да декларират, че не дължат здравноосигурителни вноски, като подадат в НАП декларация по образец, утвърден със заповед на Министъра на финансите.
Във връзка с произтичащите от ЗЗО и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс задължения за НАП относно формиране на здравноосигурителния статус на лицата, установяване на задълженията за задължителни здравноосигурителни вноски, тяхното обезпечаване и събиране, с оглед прилагане разпоредбата на чл. 33, ал. 1, т. 2 и чл. 40в от ЗЗО, лицата следва да представят в компетентната ТД на НАП по постоянен адрес документи, доказващи пребиваването в чужбина повече от 183 дни през една календарна година. Документите, които се представят са:
– паспорт или документ, издаден от Министерство на вътрешните работи, от който са видни датите на влизане и излизане от страната (вземат се предвид само годините, през които пребиваването в чужбина е повече от 183 дни) или документ, издаден от компетентните органи на съответната държава;
– документ, удостоверяващ чуждото гражданство и датата на придобиване.
Изброяването е примерно. Като доказателство за пребиваване в чужбина е възможно да бъдат взети предвид и други документи. Преценката относно доказателствената стойност на тези документи във връзка с дейността на НАП се извършва от органа по приходите.
Следва да се отбележи, че формирането на здравноосигурителния статус на лицата, които са задължително осигурени в НЗОК е с цел упражняването на здравноосигурителните им права, без това да е свързано с начисляване на задължения за здравноосигурителни вноски.
ЗАМ.ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ПЛАМЕН ДИМИТРОВ/