ОТНОСНО: Задължително здравно осигуряване на самоосигуряващо се лице, на което е отпусната пенсия.
Във Ваше запитване, препратено по компетентност и заведено в Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ ……. с вх. № 94-00-86/07.07.2021 г., е изложена следната фактическа обстановка:
След пенсиониране Вие сте продължила да работите като самоосигуряващо се лице – свободна професия. Работите без допълнително нает персонал и сама осъществявате взаимоотношенията си с Националната агенция за приходите (НАП). Внасяте редовно задължителните здравни осигуровки до м. април 2021 г., когато се разболявате от КОВИД-19 и около месец и половина прекарвате в лечение и карантина. Не сте подала декларация образец ОКд-5 „Декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице“ за спиране и възобновяване на дейността си, поради което сте получила информация от служителите на ТД на НАП ….., офис …., че дължите здравни осигуровки и за периода на временната Ви неработоспособност и не може да подадете декларация образец № 1 само за отработените дни през м. април и май 2021 г. Уведомили са Ви също, че за да подадете декларация образец № 1 само за отработените дни трябва да подадете декларация образец ОКд-5 за спиране и възобновяване на дейността, но ще Ви съставят два акта за нарушение, тъй като декларацията ще бъде подадена след законоустановения срок за подаването й.
Съставен Ви е акт за нарушение за подадена след регламентирания срок декларация образец № 1 за м. март, въпреки обясненията Ви, че след 3 април сте в болнични. За м. април 2021 г. подавате декларация образец № 1 отново със закъснение от един ден, за което Ви е съставен друг акт за нарушение и Ви е наложена глоба.
Твърдите, че сте търсила в сайта на НАП възможност за подаване на декларацията образец ОКд-5 за спиране и възобновяване на дейността от самоосигуряващите се лица по електронен път, но не сте открила такава. Според Вас, не всеки има компютър в дома си (освен на работата си), не всеки има електронен подпис или ПИК, нито пък назначен счетоводител, а при някои заболявания, вкл. и КОВИД-19, се чувства много зле и не е в състояние да мисли за работа.
С оглед създалата се ситуация, сте проучила правната уредба относно задължителното здравно осигуряване на работещите пенсионери като самоосигуряващи се лица – свободна професия, и в запитването коментирате разпоредби от Кодекса за социално осигуряване (КСО), Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ) и Решение № 5 от 29.06.2000 г. на Конституционния съд по конституционно дело № 4/2000 г., които уреждат осигуряването на работещите пенсионери. Според действащата нормативна уредба по задължителното осигуряване, смятате че внасянето на здравноосигурителни вноски от пенсионерите, които упражняват дейност като самоосигуряващи се лица, е незаконосъобразно. В подкрепа на казаното цитирате чл. 40, ал. 1, т. 4 от ЗЗО, според която разпоредба пенсионерите, включително самоосигуряващите се лица, са осигурени от държавния бюджет.
В случай, че самоосигуряващите се лица, които имат отпусната пенсия, дължат здравноосигурителни вноски, считате че те не следва да внасят здравноосигурителни вноски за периодите на временна неработоспособност. Твърдите, че здравните осигуровки за времето, когато самоосигуряващите се лица – пенсионери, не са работили поради заболяване, са за сметка на тяхната пенсия. Посочвате, че използваното от Вас понятие „болнични” следва да се разбира времето, през което сте в неработоспособност поради заболяване, но не и като претенция за заплащане от Националния осигурителен институт (НОИ).
Пишете още, че в сайта на Министерство на здравеопазването е публикувана информация, според която „самоосигуряващите се лица са длъжни да внасят здравноосигурителни вноски върху осигурителен доход не по-малък от половината от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица“. В НАП са Ви казали, че дължите здравноосигурителна вноска върху минималния осигурителен доход, който е минималната работна заплата.
Поставяте следните въпроси:
1. Законосъобразно и в съответствие с Конституцията на Република България ли е изискването пенсионерите – самоосигуряващи се лица по чл. 4, ал. 3 от КСО, да внасят здравни осигуровки предвид обстоятелството, че същите се осигуряват здравно за сметка на държавния бюджет?
2. Ако на горния въпрос се отговори с „да”, то следва ли да се внасят такива за времето, през което тези лица са във временна неработоспособност (в болнични), в частност и при заболяване от КОВИД-19 (когато са в карантина), или осигуровките следва да се внасят само за отработените дни през месеца?
3. Ако следва да се внасят здравни осигуровки от горепосочените лица, върху какъв осигурителен доход се дължат и какъв е размерът им, съответно при упражняване на дейността и през времето на неработоспособността?
4. Приложима ли е НООСЛБГРЧМЛ, приета с ПМС № 30 от 10.03.2000 г., за здравното осигуряване и ако е приложима, то въз основа на кои правни норми?
5. Ако НООСЛБГРЧМЛ е приложима за здравното осигуряване на самоосигуряващите се лица, нормално ли е от тях да се иска да подадат декларация образец ОКд-5 за спиране и възобновяване на дейността при настъпване на временна неработоспособност и в частност при заболяване от КОВИД-19?
6. Подаването на декларация по чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ касае всички самоосигуряващи се лица (пенсионери и непенсионери) и предвид свързаната със заболяването КОВИД-19 задължителна карантина, която се налага от здравните органи, не следва ли предписанията на РЗИ да действат като декларация за спиране и възобновяване на дейността?
7. Считате ли, че е налице виновно поведение, в случаите при които лице не подаде в срок документите, касаещи осигуряването му, тъй като е в болнични, в частност при заболяване от КОВИД-19, през който период то е в карантина, и следва ли да се съставят актове и да се издават наказателни постановления (или предупреждения) за това?
8. Има ли възможност самоосигуряващите се лица да подават декларация образец ОКд-5 за спиране и започване на дейността по електронен път?
С оглед изложената фактическа обстановка и действащото законодателство по задължителното обществено осигуряване, Ви уведомявам за следното:
Трудовата дейност е основна правопораждаща предпоставка за възникване на осигуряване и като общ принцип е изведена в чл. 10 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Задължението за осигуряване на лицата възниква от деня на започване на трудовата дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до нейното прекратяване (чл. 10, ал. 1 от КСО).
На основание чл. 4, ал. 3, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт са лицата регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл. 4, ал. 4 от КСО).
Осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО, в т.ч. за лицата регистрирани като упражняващи свободна професия, са за сметка на осигурените лица и се дължат авансово: върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година (чл. 6, ал. 8 от КСО). Окончателният размер на месечния осигурителен доход за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход (чл. 6, ал. 9 от КСО).
Лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, са самоосигуряващи се лица по смисъла на чл. 5, ал. 2 във връзка с чл. 6, ал. 8 от КСО и се осигуряват по ред, определен с Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ).
Задължението за осигуряване за самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО – еднолични търговци, съдружници в търговски дружества, собственици на ЕООД, физически лица – членове на неперсонифицирани дружества, лица, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, лица, упражняващи по регистрация свободна професия или занаятчийска дейност, възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, самоосигуряващото се лице подава декларация („Декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице“ – образец ОКд-5) по утвърден образец от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП) до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството (чл. 1, ал. 1 и 2 от НООСЛБГРЧМЛ).
От изложеното е видно, че започването, прекъсването, възобновяването или прекратяването на трудовата дейност от самоосигуряващите се лица се декларира единствено с утвърдената от изпълнителния директор на НАП „Декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице“ – образец ОКд-5.
Съгласно чл. 4, ал. 6 от КСО лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2, 4 – 6 от КСО (включително лица, упражняващи по регистрация свободна професия), на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание. Разпоредбата на чл. 4, ал. 6 (ДВ, бр. 64 от 2000 г., изм. и доп. ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) от КСО е създадена след като Конституционният съд с решение № 5 от 29.06.2000 г., в сила от 11.07.2000 г., обявява за противоконституционни разпоредбите на чл. 4, ал. 3 от КСО (предишно заглавие КЗОО, изм. ДВ, бр. 67 от 2003 г.) по отношение на работещите пенсионери, включени в кръга на задължително осигурените лица по този законов текст. Съдът счита, че включването на работещите пенсионери в обсега на задължително осигурените лица по чл. 4, ал. 3 от кодекса би противоречало на същността, смисъла и основната цел на общественото осигуряване, а събираните от тях осигурителни вноски биха добили характер на данъчно задължение, а ако имат намерение да увеличат размера на пенсията си, те биха могли да правят осигурителни вноски по свое желание.
Предвид цитираните разпоредби, лицата, които имат отпусната пенсия и упражняват дейност като самоосигуряващи се лица – свободна професия, не подлежат на задължително осигуряване по реда на чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО за задължителните минимални осигурени рискове – инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, а се осигуряват във фондовете на държавното обществено осигуряване само ако желаят. Пенсионерите – регистрирани като упражняващи свободна професия, упражняват регламентираното в чл. 4, ал. 6 от КСО право да се осигуряват по свое желание по предвидения с НООСЛБГРЧМЛ ред (чл. 1, ал. 6 от НООСЛБГРЧМЛ).
По отношение на задължителното здравно осигуряване на лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1-4 от КСО (самоосигуряващите се лица) следва да се отбележи, че то е регламентирано в отделен закон, а не в КСО. Със Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) се уреждат здравното осигуряване в Република България и свързаните с него обществени отношения (чл. 1, ал. 1 от същия закон). В тази връзка следва да се има предвид, че с решението си Конституционният съд не засяга здравното осигуряване на пенсионерите – самоосигуряващи се лица, тъй като за противоконституционни са обявени разпоредби от КСО, а не такива от ЗЗО.
Съгласно чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 КСО се осигуряват авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица и за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, определени със ЗБДОО, и окончателно върху доходите от дейността и доходите по т. 3 (за работа без трудово правоотношение), през календарната година, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО. Вноските се внасят за сметка на самоосигуряващите се лица до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят, а окончателната осигурителна вноска най-късно в срока за подаване на данъчната декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.
По отношение на лицата, които имат отпусната пенсия, в ЗЗО липсва изричен текст, аналогичен на чл. 4, ал. 6 от КСО, който да дава възможност на тези лица, когато упражняват дейност като самоосигуряващи се, да се осигуряват здравно само по тяхно желание. На основание гореизложеното, за периодите, през които упражнявате трудова дейност като свободна професия, Вие подлежите на задължително здравно осигуряване по реда на чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО, независимо от обстоятелството, че сте пенсионер. Допълнителен аргумент в подкрепа на изложеното е разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 6 от ЗЗО, според която здравноосигурителните вноски за лицата, получаващи доходи на различни основания, посочени в точки 1, 2, 2а, 3, 4 и 5, се внасят върху сбора от осигурителните доходи и в предвидените за тях срокове по реда, определен в чл. 4а, ал. 6 и чл. 6, ал. 11 от КСО.
Следователно, като лице, осигурявано здравно за сметка на държавния бюджет върху получаваната пенсия от държавното обществено осигуряване (т. 4), което едновременно с това извършва трудова дейност като лице, упражняващо свободна професия (т. 2), Вие следва да внасяте здравноосигурителни вноски за своя сметка текущо през годината върху не по-малко от минималния размер на осигурителния доход, определен със ЗБДОО за съответната година и да извършвате годишно изравняване на осигурителния доход съгласно данните от годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за периодите, през които сте упражнявала дейността на основание чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО.
На основание разпоредбата на § 1, т. 18 от Допълнителните разпоредби на ЗЗО, която гласи, че „самоосигуряващо се лице“ е физическо лице, което плаща изцяло здравноосигурителна вноска или премия за себе си“, в кръга на самоосигуряващите се лица по смисъла на ЗЗО, освен лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО, попадат и лицата по чл. 40, ал. 5 от ЗЗО – които не подлежат на осигуряване на друго основание по ЗЗО. Съгласно чл. 40, ал. 5, т. 1 от ЗЗО лицата, които не подлежат на осигуряване по ал. 1, 2 и 3, са длъжни да внасят осигурителни вноски върху осигурителен доход не по-малък от половината от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване – до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят, и извършват годишно изравняване на осигурителния доход съгласно данните от данъчната декларация, като окончателните осигурителни вноски се внасят в срока за нейното подаване.
Разпоредбата на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО обаче за Вас е неприложима, тъй като Вие подлежите на здравно осигуряване като самоосигуряващо се лице, упражняващо трудова дейност като свободна професия по реда на чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО, и минималният месечен осигурителен доход, върху който следва да внасяте здравноосигурителни вноски през 2021 г. е в размер на 650 лв., определен в чл. 9, т. 2 от ЗБДОО за 2021 г., а не върху не по-малко от половината от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, който е относим за лицата по чл. 40, ал. 5 от ЗЗО, т.е. тези, които не подлежат на осигуряване на друго основание по реда на същия закон.
Вие, като самоосигуряващо се лице, сте се възползвала от правото, регламентирано в чл. 4, ал. 6 от КСО, и не се осигурявате за фондовете на държавното обществено осигуряване, включително за фонд „Общо заболяване и майчинство“, поради което нямате право на обезщетение за временна неработоспособност. Следователно, когато не упражнявате трудова дейност, поради временна неработоспособност, вкл. от КОВИД-19, за да не дължите здравноосигурителни вноски следва да подавате декларация образец ОКд-5 на основание чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ.
На основание чл. 102, ал. 1, 2 и 5 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) подаването на декларации, документи или данни по електронен път се извършва от субекта или от негов представител с квалифициран електронен подпис (КЕП) или с издаден от НАП персонален идентификационен код (ПИК). При приемането на декларации, документи или данни, подадени по електронен път, се извършва автоматично издаване на входящ номер и дата, които се изпращат на подателя с електронно съобщение. Условията и редът за издаване и използване на персонален идентификационен код, както и видовете декларации, документи или данни, които могат да се подават чрез използването му, се определят със заповед на изпълнителния директор на НАП. Заповедта се публикува на интернет страницата на НАП.
На интернет страницата на НАП е публикуван и Списък с електронните услуги за физически лица достъпни с ПИК, съгласно който под № 8 е записана услугата, вписана в Регистъра на административните услуги като „Приемане на декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице с персонален идентификационен код“, с Уникален № от Регистъра на услугите – 2402 и наименованието на Е-услугата, достъпна от интернет страницата на НАП – „Декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице“.
От изложеното е видно, че Вие като физическо лице (лице упражняващо дейност като свободна професия) може да подавате „Декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице“ образец ОКд-5 по електронен път с КЕП или ПИК издаден от НАП, с която да декларирате прекъсване на дейността, когато не упражнявате такава и съответно – възобновяване на дейността.
Обръщам Ви внимание, че в същия списък са включени и услугите Приемане на декларация образец № 1 „Данни за осигуреното лице“ (включително по електронен път) и Приемане на декларация образец № 6 “Данни за дължими вноски и данък по чл. 42 ЗДДФЛ“ (включително по електронен път), поради което декларации образец № 1 и 6 също можете да подавате с КЕП или ПИК издаден от НАП.
На основание чл. 16 от Наредба № Н-13 от 17 декември 2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица контролът за спазване на наредбата се осъществява от Националната агенция за приходите и Националния осигурителен институт във връзка с възложените им дейности.
Съгласно чл. 355, ал. 1 и 4 от КСО, който наруши разпоредбите на чл. 5, ал. 4 и чл. 6, ал. 9 и разпоредбите на нормативните актове по прилагането им, както и който не подаде или не подаде в срок декларация с данните по чл. 5, ал. 4 или декларация от самоосигуряващо се лице, се наказва с глоба от 50 до 500 лв. за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция за едноличните търговци и юридическите лица в размер от 500 до 5000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание. При повторно нарушение по ал. 1 наказанието е глоба от 500 до 2000 лв. или имуществена санкция в размер 1000 лв. за всеки отделен случай, но не повече от 10 000 лв., а по ал. 2 – глоба от 500 лв. за всеки отделен случай, но не повече от 10 000 лв.
Актовете за установяване на административните нарушения се съставят от органите на НАП, а наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на НАП или от упълномощено от него длъжностно лице. Установяването на нарушенията, издаването на наказателните постановления, обжалването и изпълнението им се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания (чл. 355, ал. 5 и 6 от КСО).
Видно от цитираните разпоредби, контролът по спазване на осигурителното законодателство, относно подаването на данни по реда на Наредба № Н-13 от 17 декември 2019 г., както подаването на „Декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице“ (обр. ОКд-5) по реда на чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ, е възложен на органите на Националната агенция за приходите.