Задължително здравно осигуряване на руски граждани, които пребивават продължително в Република България

Изх. №26-00-33
Дата: 15.04.2011 год.
ЗЗО, чл. 33, т. 3;
ЗЗО, чл. 34, ал. 1, т. 2;
ЗЗО, чл. 39, ал. 5;
ДОПК, чл. 128, ал. 1;
ДОПК, чл. 129, ал. 1;
Договор между РБългария и Руската федерация за социална сигурност
Относно: Задължително здравно осигуряване на руски граждани, които пребивават продължително в Република България
Във връзка с Ваше писмено запитване с вх. № ………. по описа нана(НАП), изразявам следното становище:
На 27 февруари 2009 г. в Москва беше подписан Договор между Република България и Руската федерация за социална сигурност (Договора). Същият е обнародван в ДВ. бр. 20 от 12 март 2010 и е в сила от 20 март 2010 г.
НАП е компетентна да определя приложимото законодателство по Договора между Република България и Руската федерация за социална сигурност и да издава съответното удостоверение.
Договорът се прилага на територията на Република България и Руската федерация само по отношение на законодателството, което е посочено в чл. 2 от него.
Съгласно тази разпоредба, по отношение на България, Договорът се отнася до:
– обезщетения за временна неработоспособност;
– обезщетения за майчинство;
– семейни помощи за деца;
– пенсии за инвалидност поради трудова злополука или професионална болест;
– пенсии за осигурителен стаж и възраст и за инвалидност поради общо заболяване;
– наследствени пенсии;
– пенсии, несвързани с трудова дейност (пенсия за военна инвалидност, пенсия за гражданска инвалидност, социална пенсия за старост, социална пенсия за инвалидност, пенсия за особени заслуги, персонални пенсии);
– помощ при смърт.
А по отношение на Руската федерация Договорът се отнася до:
– обезщетения за временна нетрудоспособност;
– обезщетения за майчинство и обезщетение за семейства с деца;
– обезщетения за погребение;
– трудови пенсии за старост (в т. ч. предсрочни трудови пенсии), за инвалидност и наследствени пенсии;
– социална пенсия;
– плащания на осигуреното лице вследствие на трудова злополука или професионална болест или на член на семейството в случай на смърт на осигуреното лице по тези причини.
Видно от горецитираната разпоредба, в материалния обхват на Договора между Република България и Руската федерация за социална сигурност не са включени здравните услуги в рамките на задължителното здравно осигуряване.
В случай че посочените в запитването лица са граждани на Руската федерация, за тях следва да се приложи общия ред за здравното осигуряване на чуждите граждани, съгласно Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).
Кръгът на лицата, подлежащи на задължително здравно осигуряване в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) е определен в чл. 33 от ЗЗО.
Лица, които не са български граждани, също са задължително осигурени в НЗОК при наличие на определени условия.
Съгласно чл. 33, т. 3 от ЗЗО задължително осигурени в НЗОК са чуждите граждани или лицата без гражданство, на които е разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, освен ако е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна. Чуждите граждани или лицата без гражданство, които имат разрешение за дългосрочно пребиваване в Република България, са включени в кръга на осигурените лица от 01 февруари 2011 г.
От цитираните разпоредби е видно, че чуждите граждани или лицата без гражданство попадат в обхвата на задължителното здравно осигуряване в случаите, когато:
-имат разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България;
– не е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна.
В чл. 34, ал. 1, т. 2 от ЗЗО е указано, че задължението за осигуряването на лицата по чл. 33, т. 3 възниква от датата на получаването на разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България.
Съгласно чл. 23 от Закона за чужденците в Република България чужденците пребивават в България:
– краткосрочно – до 90 дни от датата на влизането в страната; срокът може да бъде продължен еднократно от службите за административен контрол на чужденците по причини от хуманитарен характер;
– продължително – с разрешен срок до една година;
– дългосрочно – с разрешен първоначален срок 5 години и възможност за подновяване след подадено заявление;
– постоянно – с разрешен неопределен срок.
За чуждите граждани, които краткосрочно и продължително пребивават в страната, здравноосигурителна вноска не се дължи. Те заплащат стойността на оказаната им медицинска помощ, освен ако за тях е в сила международен договор, по който Република България е страна, на основание чл. 39, ал. 5 от ЗЗО, съответно ал. 4 в редакцията до 31.12.2009 г.
От изложеното в писмото Ви става ясно, че посочените лица са със статут на продължително пребиваващи в страната, поради което за тях не се дължат задължителни здравноосигурителни вноски. Такива се дължат от момента на придобиване на статут на постоянно пребиваващи в Република България.
Съгласно чл. 128, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от Националната агенция за приходите, се прихващат от органите по приходите за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от Националната агенция за приходите. Може да се извърши прихващане с погасено по давност задължение, когато вземането на длъжника е станало изискуемо, преди задължението му да бъде погасено по давност. Прихващането или възстановяването може да се извършва по инициатива на органа по приходите или по писмено искане на лицето. Искането за прихващане или възстановяване се разглежда, ако е подадено до изтичането на 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване, освен ако в закон е предвидено друго /чл. 129, ал. 1 от ДОПК/.
На основание цитираните разпоредби, в случай, че орган по приходите установи, че има недължимо платени задължителни осигурителни вноски, те подлежат на прихващане или възстановяване по реда на ДОПК.
Във връзка с гореизложеното внесените за тези лица здравноосигурителни вноски могат да бъдат прихванати или възстановени чрез писмено искане от работодателя, подадено в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите. За тези периоди следва да бъдат подадени и коригиращи декларации, във връзка със здравното им осигуряване, съгласно изискванията на Наредба № Н-8 от 29 декември 2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.
От изложеното в писмото Ви става ясно, че посочените лица са със статут на продължително пребиваващи в страната, поради което за тях няма задължение за внасяне на здравноосигурителни вноски по българското законодателство.
/КР. СТЕФАНОВ/

Оценете статията

Вашият коментар