Изх. № 04-15-6
Дата: 11.05.2021 год.
КТ, чл. 157, ал. 1, т. 4;
КТ, чл. 157, ал. 1, т. 5;
ЗЗО, чл. 40, ал. 1, т. 1, буква „б“;
Закон за държавния служител, чл. 62, ал. 1, т. 4;
Закон за държавния служител, чл. 62, ал. 1, т. 5.
ОТНОСНО: Задължително здравно осигуряване при отпуск за изпълнение на граждански, обществени и други задължения
В Централно управление на Национална агенция за приходите (НАП) е постъпило Ваше писмо с вх. № 04-15-6 от 16.04.2021 г., в което е изложена следната фактическа обстановка:
1. Съгласно разпоредбата на чл. 62, ал. 1, т. 4 от Закона за държавния служител (ЗДС) и чл. 157, ал. 1, т. 4 от Кодекса на труда (КТ) работодателят е длъжен да освободи работника/служителя от работа от изпълнение на задълженията му. След като работникът/служителят в качеството си на физическо лице е призован от съд като страна, свидетел или вещо лице, отпускът следва да е неплатен и работодателят не плаща възнаграждение на работника или служителя.
2. Съгласно разпоредбата на чл. 62, ал. 1, т. 5 от ЗДС и чл. 157, ал. 1, т. 5 от КТ, работодателят е длъжен да освободи работника/служителя от работа за участие в заседание като съдебен заседател/за участие в заседания като член на представителен държавен орган или съдебен заседател. След като работникът/служителят в качеството си на физическо лице е призован за участие в заседание като съдебен заседател/за участие в заседания като член на представителен държавен орган или съдебен заседател, отпускът следва да е неплатен и работодателят не плаща възнаграждение на работника или служителя.
Във връзка с изложената фактическа обстановка поставяте следния въпрос:
За чия сметка са задължителните здравноосигурителни вноски в случаите по т. 1 и 2 – за сметка на работника/служителя ли или за сметка на работодателя?
Предвид изложената фактическа обстановка, с оглед разпоредбите на Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) и функционалната компетентност на НАП, изразявам следното становище:
Здравното осигуряване в Република България и свързаните с него обществени отношения са уредени в Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Кръгът на лицата, подлежащи на задължително здравно осигуряване в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), е определен в чл. 33 от ЗЗО. В чл. 40 от ЗЗО са регламентирани доходите, сроковете и начинът за внасянето на здравноосигурителните вноски по видове осигурени лица, които са в кръга на лицата, подлежащи на задължително осигуряване в НЗОК.
За периодите, през които лицата са в неплатен отпуск, е определен специален ред за задължително здравно осигуряване – чл. 40, ал. 1, т. 1, буква „б” от ЗЗО. За лицата в неплатен отпуск, които не подлежат на осигуряване на друго основание, вноската се определя върху половината от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. Тя е изцяло за сметка на осигуреното лице – когато неплатеният отпуск е по негово желание, и за сметка на работодателя – когато неплатеният отпуск е за отглеждане на дете по реда чл. 167а от КТ, или поради производствена необходимост и престой. Внася се чрез осигуряващия до 25-о число на месеца, следващ този, за който се отнася.
Въз основа на цитираната разпоредба в хипотезите на неплатен отпуск, визирани в писмото Ви, следва да имате предвид:
* в случай, че лицето е осигурено на друго основание по ЗЗО, за периодите на неплатен отпуск здравноосигурителни вноски при работодателя/органа по назначаването не се дължат;
* при положение, че лицето не е осигурено на друго основание по ЗЗО, за периодите на неплатен отпуск здравноосигурителните вноски са дължими по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1, б. „б” от ЗЗО.
От разпоредбата на чл. 40, ал. 1, буква „б“ от ЗЗО е видно, че здравноосигурителната вноска за периода на неплатен отпуск може да бъде изцяло за сметка на осигуреното лице или за сметка на осигуряващия. В нея са дефинирани ясно и конкретно в кои случаи на неплатен отпуск здравноосигурителната вноска за лицата е изцяло за сметка на работодателя, а именно – когато неплатеният отпуск е за отглеждане на дете по реда на чл. 167а от КТ или поради производствена необходимост и престой. Отпускът по чл. 157, ал. 1, т. 4 и 5 от КТ не е сред указаните. Въпреки, че това е отпуск за изпълнение на граждански, обществени и други задължения се иска разрешение от работодателя за ползването му. Работникът следва да отправи писмена молба, в която изрично да посочи причините и времето, през което ще ползва отпуск, както и да удостовери необходимостта от ползването му със съответен документ. От своя страна работодателят е длъжен да освободи от работа работник, който е призован в съда като свидетел, след като е сезиран с молба, като обективира отпуска с издаване на писмена заповед, въз основа на която може да започне ползването му.
На основание изложеното, тъй като неплатения отпуск по чл. 157, ал. 1, т. 4 и 5 от КТ се отпуска по молба (желание) на лицето, ако то не е осигурено на друго основание по ЗЗО, здравноосигурителната вноска за периодите на неплатен отпуск е изцяло за негова сметка. В тези случаи лицето трябва да внесе при осигуряващия сумата за вноската. Тя може да бъде внесена авансово за избран период от време. Задължение на осигуряващия е да внесе вноската за лицето и също така той, в качеството си на лице, което има задължение да внесе здравноосигурителните вноски, е длъжен да представи в компетентната териториална дирекция на НАП данни съгласно чл. 39, ал. 1 и 2 от ЗЗО. Данните се подават по реда на Наредба №Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и за самоосигуряващите се лица.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ГАЛЯ ДИМИТРОВА/