Изх. № 33-00-214
Дата:31.05.2016 год.
ЗЗО, чл. 33;
ЗЗО, чл. 40;
КСО, чл. 4, ал. 3, т. 2;
КСО, чл. 10;
ДР на КСО, § 1, т. 3;
НООСЛБГРЧМЛ, чл. 1, ал. 1;
НООСЛБГРЧМЛ, чл. 1, ал. 2;
Спогодба по държавното обществено осигуряване между Народна република България и Народна република Албания, чл. 1, т. 1;
Спогодба по държавното обществено осигуряване между Народна република България и Народна република Албания, чл. 1, т. 2.
ОТНОСНО: Задължително здравно осигуряване в Националната здравноосигури-телна каса (НЗОК) на пенсионер от Албания, който живее в Република България.
Във връзка със заведено вна Националната агенция по приходите (ЦУ на НАП) писмо с вх. № ………, изразявам следното становище:
Изложената в запитването фактическа обстановка е следната:
Лице, което живее в България, е съдружник (бивш управител) в ООД със 100 % чуждо участие, регистрирано по българското законодателство през 1995 г. Той е пенсионер от Албания и от там получава пенсия, не полага личен труд във фирмата, но иска да ползва българското здравеопазване.
Въпросите, поставени в писмото, са:
При така описаната фактическа обстановка този гражданин има ли задължение за внасяне на здравноосигурителни вноски в България и ако има такова задължение, по какъв ред следва да се осигурява?
От изложеното в писмото Ви не става ясно дали лицето, относно което е запитването Ви, е с албанско гражданство. В случай, че той е албански гражданин, следва да имате предвид:
Кръгът на лицата, подлежащи на задължително здравно осигуряване в НЗОК е определен в чл. 33 от ЗЗО.
Задължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) са чуждите граждани, на които е разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, освен, ако е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна (основание чл. 33, ал. 1, т. 3 от ЗЗО).
По въпросите в областта на социалното осигуряване Република България и Република Албания прилагат Спогодба по държавното обществено осигуряване между Народна република България и Народна република Албания, която е в сила от 01.05.1953 г. Основния принцип, регламентиран в чл. 1, т. 1 от Спогодбатае принципът за еднакво третиране на гражданите на двете държави, съгласно който държавите третират собствените си граждани досежно общественото осигуряване, както за всички видове осигуровки, които вече съществуват, така и за тези, които ще бъдат въведени в едната или другата държава в бъдеще. На основание т. 2 от същата разпоредба, при провеждането на всички видове обществени осигуровки с настоящата спогодба ще се прилага законодателството на държавата, в чиято територия осигуреният получава заплата е задължително осигурен от предприятието. Следователно, при определяне на приложимото право по спогодбата, определящо е на чия територия лицето получава доходи от трудова дейност, за която подлежи на задължително обществено осигуряване.
Обществените отношения, свързани с държавното обществено осигуряване, са уредени с Кодекса за социално осигуряване (КСО). В същия нормативен акт e дадено легално определение на понятието „осигурено лице” и се регламентират видовете осигурени лица, обхванати от системата на социално осигуряване в Република България.
Съгласно легалната дефиниция, въведена с § 1, т. 3 от ДР на КСО, “осигурено лице” за целите на държавното обществено осигуряване (ДОО) е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Лицето се смята за осигурено и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 – 3 и 5 от кодекса.
От легалната дефиниция се извличат задължителните условия, които трябва да са налице, за да се разглежда едно лице като осигурено за целите на ДОО:
– извършване на трудова дейност;
– внесени или дължими осигурителни вноски;
– наличие на правна норма.
За да се определи дали едно лице е осигурено за целите на ДОО, разгледаните задължителни условия и съответстващите им разпоредби от КСО се разглеждат комплексно и взаимосвързано.
Упражняването на трудовата дейност по смисъла на КСО е основна предпоставка за осигуряването и е въведена с чл. 10 от КСО. На основание тази разпоредба осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО, и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й.
Следователно, задължително условие едно лице да е осигурено за целите на ДОО е да извършва трудова дейност. Съответно, ако не извършва трудова дейност, то не може да бъде осигурявано.
Лицата, упражняващи трудова дейност като съдружници в търговски дружества, са самоосигуряващи се лица по смисъла на КСО. Те попадат сред задължително осигурените за ДОО лица на основание чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО. По отношение на лицата, които са самоосигуряващи се, основанието за осигуряване настъпва от деня на започване/възобновяване упражняването на трудова дейност. Съгласно чл. 1, ал. 2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ), самоосигуряващите се лица декларират започването или възобновяването на всяка трудова дейност, за която са регистрирани, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството, с декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП, подадена до компетентната териториална дирекция на НАП и подписана от самоосигуряващото се лице. Задължението за осигуряване на самоосигуряващите се лица възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване (чл. 1, ал. 1 от НООСЛБГРЧМЛ).
От цитираните до тук разпоредби следва, че за целите на осигуряването достатъчно е лице да попадне в кръга на задължително осигурените лица по чл. 4 от кодекса, като упражняващо дейност на някое от посочените в същата разпоредба основания, за да възникне основание за внасяне на осигурителни вноски за него.
В случай, че албански гражданин е в кръга на осигурените лица по чл. 4 от КСО, то на основание чл. 1, т. 1 и 2 от Спогодбата той ще бъде подчинен на българското осигурително законодателство и ще подлежи на задължително здравно осигуряване в РБългария в съответствие с разпоредбите на ЗЗО. Осигуряването им се извършва по реда на чл. 40 от ЗЗО, в зависимост от основанието, на което полагат труда си. Здравното осигуряване на съдружниците в търговски дружества се провежда по реда на чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО – авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица и за регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители, определени със Закона за бюджета на ДОО, и окончателно върху доходите от дейността и доходите по чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО през календарната година, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО.
На основание изложеното до тук, в хипотезата, в която Вашият съдружник е албански гражданин, може да се направи извода, че ще бъде подчинен на българското осигурително законодателство и съответно ще подлежи на задължително здравно осигуряване в РБългария само за периодите, в коитоупражнява трудова дейност, за която подлежи на осигуряване на някое от посочените в чл. 4 от КСО основания.
ЗАМЕСТНИК
/ГАЛЯ ДИМИТРОВА/
‘