Изх. № ЕП-97-03-251
Дата: 20.10.2020 год.
ЗЗО, чл. 33, ал. 1, т. 3;
ЗЗО, чл. 34, ал. 1, т. 2;
ДР на ЗЗО, §1, т. 13;
Закон за чужденците в РБългария, чл. 23;
Закон за чужденците в РБългария, чл. 33к, ал. 1;
Закон за чужденците в РБългария, чл. 33к, ал. 2;
Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност чл. 33к, ал. 1;
Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност чл. 33к, ал. 2;
Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност чл. 33к, ал. 5;
Регламент (ЕС) №1231/2010, чл. 1.
ОТНОСНО: задължително здравно осигуряване в Република България на граждани на държави, които не са членки на Европейския съюз (ЕС), получили разрешение за пребиваване и работа в Република България тип „Синя карта на ЕС”
В Централно управление на Национална агенция за приходите (НАП) е постъпило Ваше писмо, прието с вх. №ЕП-97-03-251/02.10.2020 г., препратено от Националния осигурителен институт, в което е изложена следната фактическа обстановка:
В рамките на правното обслужване по трудово-правни и осигурително-правни въпроси, многократно от Ваши клиенти сте получавали запитвания по повод възможността за включване в българската здравноосигурителна система на лица – чужденци, граждани на трети страни – Русия, Украйна, Молдова, които полагат труд на територията на България по силата на сключени български трудови договори и са притежатели на разрешение за продължително пребиваване за срок от 4 години (Европейска синя карта), както и на членовете на техните семейства.
Считате, че аргумент за задължително здравно осигуряване на тези лица се извежда от разпоредбата на чл. 33, ал. 1, т. 6 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), който предвижда включване към задължително здравно осигуряване и на лицата, за които се прилага законодателството на Република България съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност. Съображенията Ви за това са, че в т. 18 от преамбюла на Директива 2009/ЕО на Съвета от 25.05.2009 г. относно условията за влизане и пребиваване на граждани на трети държави за целите на висококвалифицираната заетост, наред със случаите на трансгранична ситуация между държави-членки на ЕС е предвидено. че разпоредбите на директивата относно равното третиране в областта на социалната сигурност се прилагат пряко и към лица, „влизащи на територията на държава-членка директно от трета държава, при условие че съответното лице пребивава законно като притежател на валидна синя карта на ЕС…“ Съгласно чл. 14. т. 1, буква „д” притежателите на Синя карта на ЕС се третират наравно с гражданите на държава-членка (в конкретния случай – България) по отношение на „разпоредбите в националното право, отнасящи се до клоновете на социалната сигурност съгласно определеното в Регламент 1408/71 ”.
Според Вас идеята на чл. 33, ал. 1, т. 6 от ЗЗО е да се избегне „разделяне“ между социално осигуряване и здравно осигуряване и с тази разпоредба на практика се постига „изравняване” на лицата по отношение на двата статуса социалноосигурителен и здравноосигурителен, т.е. лицата, които по силата на регламентите за социална сигурност подлежат на социално осигуряване съгласно националното законодателство на България, да бъдат обхванати и от системата на задължителното здравно осигуряване.
Считате, че по отношение на притежателите на Синя карта на ЕС, аналогично и доколкото те подлежат на задължително социално осигуряване по националното ни законодателство и държавата им гарантира същите права като на българските граждани по отношение на дължими обезщетения, то би следвало да ползват и същите права от гледна точка на здравното осигуряване – т.е. да бъдат включени в системата на задължителното здравно осигуряване.
Също така изтъквате, че тъй като въпросните лица са осигурени по реда на Кодекса за социално осигуряване (КСО), в случаите на временна неработоспособност те имат право на обезщетения от държавното обществено осигуряване (ДОО), за целите на което следва да бъде издаден болничен лист. Съгласно Наредбата за медицинската експертиза обаче, болничен лист се издава от лекуващ лекар (дентален специалист), ЛКК, което изисква лицата да са здравно осигурени. Така на практика за граждани, които са задължително осигурени за ДОО за съответния риск, се създават затруднения и пречки да се ползват от правата си на болничен лист и съответно на обезщетение.
Във връзка с изложената фактическа обстановка поставяте следните въпроси:
1. Подлежат ли на задължително здравно осигуряване по смисъла на чл. 33 от ЗЗО лица, граждани па Русия, Молдова и Украйна, притежаващи Синя карта на ЕС издадена в България, както и членовете на техните семейства, които също са граждани на посочените държави и имат разрешение за продължително пребиваване в страната на база това им качество?
2. Възможно ли е ако посочените по-горе лица не попадат в кръга на задължително здравноосигурените те да бъдат доброволно включени в системата на държавното здравно осигуряване, ако за тях бъдат заплащани ежемесечно здравноосигурителни вноски към Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), заедно с дължимите вноски за социално осигуряване?
3. Ще могат ли в този случай да ползват безпроблемно здравни услуги и да имат правата на здравноосигурените лица посочени в чл. 35, ал. 1 от ЗЗО и по-конкретно право на медицинска помощ в рамките на здравните дейности, гарантирани от бюджета на НЗОК, избор на лекар от лечебно заведение за първична медицинска помощ, ако въпреки че не попадат в кръга на задължително здравно осигурените лица са внасяли регулярно здравноосигурителни вноски към НЗОК?
4. Съществува ли риск, въпреки заплащането на здравноосигурителни вноски към НЗОК, да им бъде отказано да ползват посочените по-горе права съгласно чл. 35 от ЗЗО, съответно ще могат ли да претендират възстановяване на платените от тях здравноосигурителни вноски, ако срещу тях се окаже, че не могат да ползват правата и услугите до които имат достъп задължително здравноосигурените лица в България?
5. Свързано ли е заплащането на такива незадължителни по закон здравноосигурителни вноски и получаването на медицинска помощ срещу тях с риск от санкции или други негативни последици за лицата, за техните работодатели или за лицата, предоставящи медицинската помощ?
6. Ако посочените по-горе лица – притежатели на Синя карта на ЕС и членовете на техните семейства могат да бъдат само доброволно здравно осигурени по реда на чл. 82 от ЗЗО – т.е. имат сключена медицинска застраховка със застрахователно дружество в България:
– какъв е редът за издаване на болничен лист при констатиране на временна неработоспособност и
– има ли правно основание лекарят, към когото притежател на Синя карта на ЕС или член на неговото семейство се е обърнал за преглед, да му откаже издаването на болничен лист и/или направление поради факта, че лицето не е задължително здравно осигурено (т.е. не фигурира в системата на НЗОК), а има единствено медицинска застраховка?
Предвид изложената в запитването фактическа обстановка и в съответствие с относимата нормативна уредба по въпросите, които са от компетентността на НАП, изразявам следното становище:
За да възникне задължение за здравно осигуряване за дадено лице то следва да е в обхвата на задължително осигурените по ЗЗО лица.
Кръгът на лицата, подлежащи на задължително здравно осигуряване в НЗОК, е определен в чл. 33 от ЗЗО.
Лица, които не са български граждани са задължително осигурени в НЗОК при наличие на определени условия, регламентирани в същия закон.
Съгласно чл. 33, ал. 1, т. 3 от ЗЗО задължително осигурени в НЗОК са чуждите граждани или лицата без гражданство, на които е разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, освен ако е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна.
В чл. 34, ал. 1, т. 2 от ЗЗО е указано, че задължението за осигуряването на лицата по чл. 33, ал. 1, т. 3 възниква от датата на получаването на разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България.
На основание чл. 23 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) чужденците пребивават в България:
– краткосрочно – до 90 дни в рамките на всеки 180-дневен период от датата на влизането в страната;
– продължително – с разрешен срок до една година, освен в случаите, предвидени в този закон;
– дългосрочно – с разрешен първоначален срок 5 години и възможност за подновяване след подадено заявление;
– постоянно – с разрешен неопределен срок.
За чуждите граждани, които краткосрочно и продължително пребивават в страната, здравноосигурителна вноска не се дължи.
Независимо от горното, важно е да се има предвид, че ако е налице ратифициран, обнародван и влязъл в сила международен договор за социална сигурност, по който Република България е страна в материалния обхват на който са включени здравните услуги в рамките на задължителното здравно осигуряване, се прилага реда, предвиден в международния договор.
В тази връзка следва да се има предвид, че в материалния обхват на Договора между Република България и Украйна за социално осигуряване, както и Договора между Република България и Руската Федерация за социална сигурност не е включено законодателството, което регламентира задължителното здравно осигуряване, и по отношение на здравноосигурителните вноски приложение намира националното законодателство.
Съгласно чл. 33к, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) разрешение за пребиваване и работа тип „синя карта на ЕС“ могат да получат чужденци, които са висококвалифицирани работници по смисъла на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ) и притежават виза по чл. 15, ал. 1 от същия закон или разрешение за продължително пребиваване в Република България на друго основание. Разрешението се издава след решение на органите на Министерството на труда и социалната политика за срок до 4 години. В случай че срокът на трудовия договор е по-малък, разрешението се издава за срока на договора, удължен с три месеца, като може да се подновява при наличие на основания за преиздаването му (чл. 33к, ал. 2 от ЗТМТМ).
На притежателя на синя карта на ЕС се издава разрешение за пребиваване съгласно изискванията на Регламент (ЕО) №1030/2002 на Съвета от 13 юни 2002 г. относно единния формат на разрешенията за пребиваване за гражданите на трети страни, като в полето „тип разрешение“ се отбелязва „синя карта на ЕС“ (чл. 33к, ал. 5 от ЗТМТМ). Необходимо е да се отбележи разпоредбата на чл. 33м, ал. 1 от същия закон, съгласно която притежател на синя карта на ЕС може да получи статут на дългосрочно пребиваване в Република България, ако е пребивавал 5 години законно и непрекъснато на територията на държави-членки на ЕС като притежател на синя карта на ЕС, от които последните две години на територията на Република България.
На основание изложеното гражданите на държави, които не са членки на ЕС, получили разрешение за пребиваване и работа в Република България тип „Синя карта на ЕС”, които не са получили статут на дългосрочно или постоянно пребиваване в страната по смисъла чл. 23, ал. 1, т. 3 и 4 от ЗЧРБ, не попадат в кръга на задължително осигурените лица по чл. 33 от ЗЗО и не подлежат на задължително здравно осигуряване по реда на същия закон.
Относно приложимостта на разпоредбата на чл. 33, ал. 1, т. 6 от ЗЗО по отношение на този кръг лица е необходимо да се има предвид, че по смисъла на тази разпоредба „Правила за координация на системите за социална сигурност“ са правилата, въведени с Регламент на Съвета (ЕИО) №1408 от 14 юни 1971 г. и регламент за неговото прилагане (Регламент на Съвета (ЕИО) №574 от 21 март 1972 г.), и/или Регламент (ЕО) №883/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност (Регламент (ЕО) №883/2004) и Регламент (ЕО) №987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) №883/2004 за координация на системите за социална сигурност (Регламент (ЕО) №987/2009), и с всички други регламенти, които ги изменят, допълват или заменят – основание §1, т. 22 от Допълнителните разпоредби на ЗЗО.
Съгласно чл. 1 от Регламент (ЕС) №1231/2010 на Европейския Парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 година за разширяване обхвата на Регламент (ЕО) №883/2004 и на Регламент (ЕО) №987/2009 по отношение на гражданите на трети държави, които все още не са обхванати от тези регламенти единствено на основание тяхното гражданство (Регламент (ЕС) №1231/2010) по отношение на граждани на трети държави (граждани на държави, извън Европейския съюз (ЕС)), както и членовете на техните семейства и наследниците, при условие че същите пребивават законно на територията на дадена държава членка и не се намират в ситуация, която се ограничава във всяко едно отношение само в рамките на една единствена държава членка, се прилагат Регламент (ЕО) №883/2004 и Регламент (ЕО) №987/2009.
По смисъла на Регламент (ЕС) №1231/2010 правата и задълженията за социална сигурност на граждани на трети страни, както и членовете на техните семейства, пребиваващи законно на територията на държава членка и упражнявайки правото си на свободно движение в рамките на ЕС, се уреждат изцяло от правилата на Регламент (ЕО) №883/2004. Същия се прилага спрямо гражданите на трети държави, ако по отношение на тях са изпълнени кумулативно следните условия:
1. пребивават законно (независимо от продължителността на разрешеното пребиваване) и са обхванати от системата за социална сигурност (в някои или всички от клоновете на социалната сигурност, определени от чл. 3 от Регламент (ЕО) № 883/2004) в дадена държава–членка и
2. при наличие на трансгранична ситуация между държави членки на ЕС, независимо дали трансграничният елемент касае икономическа активност или не. Трансгранична ситуация е пресичане на граници между държави, които прилагат регламента от лица, попадащи в персоналния му обхват.
Важно е да се отбележи, че за да е приложим Регламент (ЕО) №883/2004 чрез Регламент (ЕС) №1231/10 и към гражданин на трета страна, който не е в трансгранична ситуация, е необходимо гражданинът на третата страна да е член на семейство на гражданин на ЕС, който се намира в ситуация с трансграничен елемент. Трансграничният елемент може да не е свързан пряко с гражданина на трета страна, а само с члена на неговото семейство – гражданин на ЕС.
На основание изложеното спрямо гражданите на трети страни, които отговарят на цитираните условия е приложим Регламент (ЕО) №883/2004 чрез Регламент (ЕС) №1231/10 и те попадат в обхвата на чл. 33, ал. 1, т. 6 от ЗЗО. Спрямо лицата, които не отговарят на тези условия разпоредбата не е неприложима.
Относно твърдението Ви, че „идеята на чл. 33, ал. 1, т. 6 от ЗЗО е да се избегне „разделяне“ между социално осигуряване и здравно осигуряване и с тази разпоредба на практика се постига „изравняване” на лицата по отношение на двата статуса социалноосигурителен и здравноосигурителен“ следва да имате предвид, че обществените отношения, свързани с ДОО се уреждат с КСО, а свързаните със здравното осигуряване – съответно със ЗЗО, т. е. по отношение на задължителното здравно осигуряване приложение намират нормите, уредени в специалния нормативен акт.
ДОО гарантира защита на трудещите се лица и поради това основополагащо за възникване на осигуряването е полагането на труд. За да възникне задължение за осигуряване е достатъчно лицето да извършва трудова дейност по смисъла на КСО. Съгласно чл. 10, ал. 1 от кодекса осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Осигурителните вноски за ДОО се дължат върху доходите от трудова дейност. Доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност (основание чл. 6, ал. 2 от КСО). С други думи, в основата за възникване на осигуряването е осъществяване на трудова дейност по КСО, срещу която лицата получават доходи за положения труд.
За разлика от ДОО в основата на придобиване качеството „осигурено лице” за целите на задължителното здравно осигуряване е българското гражданство. Граждани на друга държава също могат да придобият качеството „осигурено лице” за целите на задължителното здравно осигуряване, но при наличие на предвидените в ЗЗО условия.
Съгласно §1, т. 13 от ДР на ЗЗО „осигурено лице“ е физическо лице, осигурено при условията и по реда на същия закон, т. е. на задължително здравно осигуряване в НЗОК подлежат лицата, които са включени в кръга на осигурените по чл. 33 от закона.
От изложеното е видно, че кръгът на задължително осигурените лица по КСО и ЗЗО не може да бъде уеднаквен. Уеднаквяването в двата нормативни акта е единствено в посока уеднаквяване на осигурителния доход за здравно и за социално осигуряване на голям кръг осигурени лица.
Следва да се има предвид, че когато за лицата, които не подлежат на задължително здравно осигуряване в Република България са внесени здравноосигурителни вноски, тези вноски са недължимо платени. В този случай приложение намират разпоредбите на чл. 128 и 129 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, които уреждат реда за прихващане и възстановяване на недължимо платени или събрани суми за данъци и осигурителни вноски. Възстановяването на недължимо платени суми може да се извърши по инициатива на органа по приходите или по писмено искане на лицето, ако същото е подадено до изтичането на 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване, освен ако в закон не е предвидено друго.
Необходимо е да се отбележи, че в случай че за тези лица са подадени данни по реда на Наредба №Н-13 от 17 декември 2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, тези данни следва да бъдат коригирани в съответствие с изискванията на същата наредба.
ЗАМ. ИЗПЪЛНШТЕЛЕН ДИЛЕКТОР НА НАП:
/ПЛАМЕН ДИМИТРОВ/