Изх. № 33-00-386
Дата:29.11.2011 год.
ПЗР на ЗЗО, чл. 33, ал. 1, т. 1 – 2;
ПЗР на ЗЗО, чл. 40, ал. 1, т. 4;
ПЗР на ЗЗО, чл. 40а;
ПЗР на ЗЗО, § 19и, ал. 1;
Регламент на Съвета (ЕИО) № 1408 от 14.06.1971 г.;
Регламент на Съвета (ЕИО) № 574 от 2103.1972 г.;
Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент на
Съвета;
Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент на
Съвета.
Относно: Задължителното здравно осигуряване на лице, получаващо пенсия съгласно немското и българското законодателство
Във връзка със заведено в ЦУ на НАП писмо с вх. № …………….., препратено ни по компетентност от Националния осигурителен институт и въз основа на изложената в писмото фактическа обстановка, която не е изяснена напълно, както и общо формулираното запитване изразяваме следното принципно становище:
Изложената фактическа обстановка е следната :
Лице декларира, че е напуснало Република България през 2001 г. От 2002 г. има постоянно жителство в Германия. Видно от придружителното писмо на Националния осигурителен институт, с което ни е препратена декларацията по компетентност, лицето е пенсионер по българското законодателство. Считано от 01.06.2011 г. получава пенсия за старост и в Германия.
Предвид изложената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), изразяваме следното становище:
Кръгът на лицата, подлежащи на задължително здравно осигуряване в Националната здравноосигурителна каса е определен в чл. 33 от ЗЗО.
Съгласно чл. 33, ал. 1, т. 1 – 2 от ЗЗОзадължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) са всички български граждани, които не са граждани и на друга държава, както и българските граждани, които са граждани и на друга държава и постоянно живеят на територията на Република България.
Българските граждани, които са граждани и на друга държава и постоянно живеят на територията на страната, подлежат на задължително здравно осигуряване по българското законодателство – чл. 33, т. 2 от ЗЗО.
За постоянно живеещи на територията на Република България се считат лицата, които фактически и трайно пребивават в страната повече от 183 дни през календарната година.
Предвид изложеното лицата с двойно гражданство, едното от които е българско, пребиваващи извън страната повече от 183 дни през календарната година, не подлежат на задължително здравно осигуряване по българското законодателство.
За лицата, получаващи пенсия от държавното обществено осигуряване или от професионален пенсионен фонд, на основание чл. 40, ал. 1, т. 4 от ЗЗО здравноосигурителните вноски се дължат за сметка на републиканския бюджет върху размера на пенсията или сборът от пенсии, без добавките към тях.
В ЗЗО е определен специален ред за осигуряване на българските граждани, включително и на тези с двойно гражданство, които пребивават продължително в чужбина. Дадена е възможност на тези лица при определени условия да бъдат освободени от задължението за внасяне на здравноосигурителни вноски – от датата на напускане на страната.
В чл. 40а от ЗЗО в сила от 21 декември 2004 г. е предоставена възможност на българските граждани, живещи постоянно в чужбина, които попадат в кръга на лицата, подлежащи на задължително здравно осигуряване в НЗОК, да не заплащат здравноосигурителни вноски, при определени условия, а именно:
Българските граждани, включително тези с двойно гражданство, които са длъжни да осигуряват себе си и пребивават в чужбина повече от 183 дни през една календарна година, могат да не заплащат здравноосигурителни вноски до края на съответната календарна година, смятано от датата на напускане на страната, и за всяка следваща календарна година след предварително подадено заявление до компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите.
Заявленията за напускане на страната могат да се подават и от упълномощено лице преди датата на напускане на страната. При подаване на заявлението от упълномощено лице, пълномощното следва да бъде издадено с дата, предхождаща датата на която лицето е напуснало страната.
Приемат се и заявления изпратени по пощата. В този случай, за да бъде лицето изключено от здравно осигуряване пощенското клеймо трябва да бъде с дата, преди датата на напускане на страната.
Лицата с двойно гражданство, едното от които е българско, пребиваващи извън страната повече от 183 дни през календарната година не подлежат на задължително здравно осигуряване /по аргумент на чл. 33, т. 2 от ЗЗО/.
С разпоредбата на § 19и, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗЗО е определен ред за освобождаване от задължението за внасяне на здравноосигурителни вноски на българските граждани, които пребивават в чужбина повече от 183 дни през една календарна година за периода1 юли 1999 г. – 31 декември 2007 г. Съгласно тази разпоредба българските граждани, които са пребивавали извън страната повече от 183 дни през една календарна година за периода 1 юли 1999 г. – 31 декември 2007 г. и дължат здравноосигурителни вноски за своя сметка за времето, през което са били в чужбина, се освобождават от задължението за внасяне на тези вноски, ако не са ползвали медицинска помощ, заплатена от НЗОК. В тези случаи лицата лично или чрез упълномощено лице подават в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите декларация по образец, утвърден със заповед, издадена от министъра на финансите. Към декларацията се прилагат документи, доказващи, че лицето е пребивавало повече от 183 дни извън страната през една календарна година. Декларацията може да се подаде и чрез лицензиран пощенски оператор или по електронен път чрез използване на универсален електронен подпис на подателя.
От 01.01.2007 г. в България се прилагат правилата за координация на системи за социална сигурност, които са въведени с Регламент на Съвета (ЕИО) № 1408 от 14 юни 1971 г. и Регламент на Съвета (ЕИО) № 574 от 21 март 1972 г.
В тази връзка, в сила от 01.01.2007 г., в ЗЗО са направени допълнения, с които в кръга на задължително осигурените в НЗОК са включени лицата, за които се прилага законодателството на Република България съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност, съответно изключени са лицата, които съгласно тези правила подлежат на здравно осигуряване в друга държава–членка (чл. 33, ал. 1, т. 6 и ал. 2 от ЗЗО). „Правила за координация на системите за социална сигурност” са правилата, въведени с европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност на държавите–членки на Европейския съюз (ЕС).
От 01.05.2010 г. се прилагат нови регламенти за координация на системите за социална сигурност на държавите–членки на Европейския съюз (ЕС) – Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета и регламент за неговото прилагане (Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета).
Регламентите за координация на системите за социална сигурност се прилагат на територията на всички държави–членки на ЕС.
За да се установи дали за дадено лице се дължат здравноосигурителни вноски първо трябва да се определи законодателството на коя държава-членка е приложимо спрямо него.
„Определяне на приложимото законодателство“ е един от основните принципи, установени с координационните регламенти, съгласно който лицата, за които се прилагат те са подчинени на законодателството на само една държава-членка.
При условие, че спрямо лицата за определен период е приложимо осигурително законодателство на друга държава-членка за този период те могат да бъдат освободени от задължение за внасяне на здравноосигурителни вноски в НЗОК.
С оглед правилното определяне на приложимото право спрямо лицата е необходимо да се проучат действителните обстоятелства във всеки отделен случай.
Съгласно декларираното в писмото, Вие сте напуснала България през 2001 г. и от 2002 г. живеете в Германия. Видно от придружителното писмо на Националния осигурителен институт, считано от 01.06.2011 г., Вие получавате пенсия за старост в Германия. За периода до тази дата Вие сте била пенсионер от държавното обществено осигуряване. За този период следва да имате предвид, че лице, което получава пенсия или пенсии съгласно законодателството на една или повече държави-членки и което пребивава в друга държава-членка, може по негово искане да бъде освободено от прилагането на законодателството на последната държава при условие, че спрямо него не се прилага това законодателство поради осъществяване на дейност като заето или като самостоятелно заето лице. На основание изложеното, ако за периода от 01.07.2007 г. до 31.05.2011 г. Вие сте упражнявала дейност като заето илисамостоятелно заето лице на територията на Германия, то ще подлежите на задължително осигуряване съгласно немското осигурително законодателство, като се отчита факта, че сте придобила право на пенсия по законодателството България. Ако сте подлежала на здравно осигуряване в друга държава – членка, следва да представите пред Националната агенция за приходите документ, удостоверяващ приложимо спрямо Вас законодателство в сферата на социалната сигурност (Е 101, А1 и др.), документ, удостоверяващ осигурителни периоди (ЕЗОК, Е 104, Е 106 и др.) и други.
За периода след 01. 06. 2011 г. след като придобивате право на пенсия и по немското законодателство е приложима разпоредбата на чл. 23 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. По смисъла на тази разпоредба лица, които получават пенсиисъгласно законодателството на две или повече различни държави-членки на ЕС, са здравно осигурени на територията на държавата по пребиваване.
В новия основен регламент пребиваването е дефинирано като мястото, където лицето обичайно пребивава (чл. 1(й) от Регламент № 883/2004). Според чл. 11 от Регламент № 987/2009 пребиваването се свързва с центъра на интересите на съответното лице, като при необходимост за целта се разглеждат критериите, определени в същата разпоредба:
?продължителността и непрекъснатото пребиваване на територията на съответните държави–членки;
?положението на лицето, включително:
-естеството и специфичните характеристики на упражняваната дейност, по–специалномястото, където обичайно се упражнява тази дейност, постоянният характер на дейността и продължителността на всеки договор за заетост;
-семейното положение и роднинските връзки на лицето;
-упражняването на неплатена дейност;
-жилищното положение на лицето, по-специално доколко е постоянен характерът му;
-държавата–членка, в която се счита, че лицето пребивава за целите на данъчното облагане.
При анализа на критериите се вземат предвид единствено тези, които са относими към конкретния случай. Относимите критерии се разглеждат в тяхната съвкупност, като при необходимост е възможно да се отчитат и други обстоятелства. Ако пребиваването не може да се определи категорично въз основа на въпросните критерии, решаващо е намерението на лицето, което произтича от преценка на тези критерии и най–вече от причините за неговото преместване (основание чл. 11(2) от Регламент № 987/2009).
Пенсионерът или членовете на неговото семейство са длъжни да информират институцията по мястото на пребиваване за всяко право на обезщетения в натура, по-специално за всяко спиране или прекратяване на пенсията и за всяка промяна на мястото им на пребиваване.
На основание изложеното с оглед формирането на здравноосигурителния Ви статус за периода след придобиване право на пенсия в Германия е необходимо да представите в Териториална дирекция на Националната агенция за приходите формуляр,удостоверяващ осигурителни периоди (Европейска здравноосигурителна карта, Е 104 и др.) или други документи, издадени от компетентна институция на държавата–членка, удостоверяващи право на обезщетения в натура. Необходимо е също така с оглед прилагане разпоредбата на чл. 23 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г., да представите и документи, които са определящи по отношение на пребиваването ви в Германия по смисъла на Регламента.
/КР. СТЕФАНОВ/