Изх.№94-М-69
Дата:06.04.2017 год.
ЗДДФЛ, чл. 4, ал. 1;
ЗДДФЛ, чл. 6;
ЗДДФЛ, чл. 7;
ЗДДФЛ, чл. 50, ал. 1, т. 1.
Във връзка с Ваше писмено запитване, постъпило вна Националната агенция за приходите и заведено с вх. № 94-М-69 от 13.02.2017 г., Ви уведомявам следното:
Според изложената фактическа обстановка от месец октомври 2014 г. сте назначен на постоянен трудов договор в Министерство на Външните работи и към момента сте с дипломатически ранг „Аташе“. През 2015 г. сте спечелили стипендия на швейцарското правителство за докторантура в университета в Женева за периода септември 2015 г. – юни 2016 г. и през октомври 2015 г. сте заминали като стипендиант в Швейцария. Правоотношението Ви с МВнР не е прекратено, като първоначално сте били в неплатен отпуска за една година. След изтичане на стипендията Ви през юни 2016 г. сте получили предложение за двугодишен договор като асистент в Женевския университет в катедрата, към която сте зачислен като редовен докторант, за довършване на докторантурата. В тази връзка неплатеният Ви отпуск в МВнР е удължен до септември 2018 г. Имате наследствен апартамент в София, който отдавате под наем. Посочили сте още, че не сте семеен, а майка Ви живее в България. В Швейцария живеете под наем в студентско общежитие и сте в трудово правоотношение, по което Ви се удържат съответните данъци.
В тази връзка сте поставили следните въпроси:
1.На коя от двете държави сте местно лице за данъчни цели?
2.Трябва ли да подавате данъчна декларация в България за доходите, получени от Швейцария?
3.Къде дължите данък за доходите от наем на апартамента в България?
4.Предвид, че продължавате да плащате здравните си осигуровки в България и разполагате с Европейска здравноосигурителна карта, длъжен ли сте да се осигурявате в Швейцария?
5.След приключване на трудовото Ви правоотношение в Швейцария, какъв документ трябва да получите, за да Ви бъде признат трудовият и осигурителен стаж в България?
Във връзка с така изложената от Вас фактическа обстановка и поставените въпроси, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, изразявам следното становище, по въпросите от наша компетентност:
По отношение на данъчното облагане:
Oблагането доходите на физическите лица, според българското данъчно законодателство, зависи до голяма степен от обстоятелството дали лицето се счита за местно или за чуждестранно.
На основание чл. 4, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) местно физическо лице, без оглед на гражданството, е лице:
1. което има постоянен адрес в България, или
2. което пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период, или
3. което е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство, или
4. чийто център на жизнени интереси се намира в България.
Центърът на жизнените интереси се намира в България, когато интересите на лицето са тясно свързани със страната. При тяхното определяне могат да се вземат предвид семейството, собствеността, мястото, от което лицето осъществява трудова, професионална или стопанска дейност, и мястото, от което управлява собствеността си. Не е местно физическо лице лицето, което има постоянен адрес в България, но центърът на жизнените му интереси не се намира в страната.
Местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина, а чуждестранните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България (чл. 6 и 7 от ЗДДФЛ).
От изложеното в писмото става ясно, че сте в Швейцария основно с цел довършване на Вашата докторантура, като центърът на жизнените Ви интереси остава в България, където сте запазили трудовото си правоотношение с МВнР и личните връзки, разполагате с имущество, от което реализирате доходи. Предвид това по смисъла на ЗДДФЛ сте местно лице за България и като такова сте задължен за облагане в България за световния Ви доход.
На основание чл. 50, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ местните физически лица подават годишна данъчна декларация по образец за придобитите през годината доходи (както от източници в България, така и от чужбина), подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа и с данък върху годишната данъчна основа по чл. 28 от ЗДДФЛ. Следователно в годишната си данъчна декларация следва да посочите, както доходите от източник в България (доходите от наем на апартамента), така и придобитите доходи от Швейцария.
По отношение на удържания в Швейцария данък за доходите от трудови правоотношения с университета следва да имате предвид, че според разпоредбите на чл. 15 от Спогодбата между Република България и Швейцарската Конфедерация за избягване на двойното данъчно облагане върху дохода и имуществото (обн. ДВ. бр. 103 от 7 декември 1993 г., отм. ДВ. бр. 101 от 22 ноември 2013 г.) Швейцария има право да облага тези доходи, тъй като трудът се полага на нейна територия. В тази връзка България ще елиминира двойното данъчно облагане по отношение на тези доходи на основание разпоредбите на чл. 23, ал. 1 от Спогодбата. В конкретния случай приложение намира методът „Освобождаване с прогресия“ (т.е. реализираните в Швейцария доходи са освободени от облагане в България), като не е налице възможност за пълно или частично възстановяване на платения данък в Швейцария (чл. 23, ал.1, б. „а“ от Спогодбата). Физическото лице ползва метод за избягване на двойното данъчно облагане с подаване на годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ (Приложение 9 от декларацията).
На основаниие чл. 50, ал. 6 от ЗДДФЛ за доходи от източник в чужбина, при облагането на които съгласно действаща данъчна спогодба се прилага метод за избягване на двойното данъчно облагане “освобождаване с прогресия“, местните физически лица могат да не представят удостоверение за размера на внесения данък.
По отношение на осигуряването:
След присъединяването си към ЕС Република България прилага европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност на държавите–членки.
За да се установи дали има основание за социално и здравно осигуряване в България спрямо едно лице, попадащо в обхвата на координационните регламенти, е необходимо първо да се определи кое е приложимото за него законодателство. Приложимото законодателство се определя според разпоредбите на Дял II от Регламент № 883/2004 (прилага се от 01.05.2010 г.). След като бъде определено приложимото законодателство, се определя и държавата-членка, в която се внасят задължителните осигурителни вноски за съответното лице.
Основното правило при определяне на приложимото право е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата–членка, на чиято територия полагат труда си. В Дял II от Регламент 883/2004 са предвидени изключения от основното правило за различни хипотези. Една от тях е осъществяване на дейност в две или повече държави-членки.
За да се приложат правилата при определяне на приложимото законодателство по отношение на лицата, осъществяващи дейност в две или повече държави–членки, преди всичко е необходимо да се дефинира дали са заети или самостоятелно заети за труда, полаган на територията на съответните държави.
Лицата, работещи по трудов договор на територията на България, се квалифицират като заети лица за целите на определяне на приложимото законодателство съгласно европейските регламенти.
В зависимост от това как се третира конкретната трудова дейност на територията на Швейцария, приложимото законодателство се определя съгласно разпоредбите на чл. 13от Регламент № 883/2004.
В конкретния случай, видно от изложеното в запитването, за периода, през който полагате труд в Швейцария, Вие сте запазил трудовото си правоотношение с българския работодател. С оглед на това се счита, че спрямо Вас е налице положение, което се приема като еквивалентно на „дейност като заето лице”.
При условие че работите за друг работодател на територията на Швейцария и законодателството на тази държава Ви квалифицира също като заето лице, Вие сте вхипотезата на обичайно осъществяване на дейност като заето лице в две държави–членки за различни предприятия, чието седалище или място на дейност се намира на територията на различни държави–членки.
Следва да имате предвид, че съгласно чл. 16 от Регламент 987/2009 във всички случаи, когато едно и също лице упражнява дейности в две или повече държави-членки, то уведомява за това компетентната институция на държавата-членка по пребиваване. Дефиниция на понятието „пребиваване” за целите на прилагане на Регламент № 883/2004 е въведена с чл. 1(й) от него. „Пребиваване“ е мястото, където лицето обичайно пребивава. Критериите за установяване на пребиваването по смисъла на Регламент (ЕО) № 883/2004 са посочени в чл. 11 от Регламент (ЕО) № 987/2009.
При условие че пребивавате на територията на България, е необходимо да уведомите Българската компетентна институция (НАП) за обстоятелството, че упражнявате дейност в две държави-членки.
Институцията на държавата-членка по пребиваване незабавно определя законодателството, приложимо спрямо съответното лице, като взема предвид разпоредбите на чл. 13 от Регламент 883/2004 и чл. 14 от Регламент 987/2009.
За целите на законодателството, което е определено като приложимо лицата, обичайно осъществяващи дейност като заети или самостоятелно заети на територията на две или повече държави–членки, се разглеждат като упражняващи цялата си трудова дейност и получаващи всичките си доходи в държавата–членка, чието законодателство е определено като приложимо (основание чл. 13(5) от Регламент (ЕО) № 883/2004).
Приложимото законодателство се удостоверява чрез формуляр А1 (Удостоверение относно законодателството в областта на социалната сигурност), издаван от институцията на държавата-членка, чието законодателство е определено като приложимо за съответното лице. Документът се издава след подадено искане до компетентната институция (чл. 19(2) от Регламент № 987/2009). Формулярът удостоверява, че лицето е подчинено на законодателство на определена държава–членка и същото е освободено от прилагане на законодателствата за социална сигурност на съответните други държави–членки.
При условие че за Вас бъде определено като приложимо швейцарското законодателство за социална сигурност, то швейцарската компетентна институция ще издаде въпросното удостоверение А1, с което ще докажете пред НАП периодите на осигуряване съгласно законодателството на друга държава.
По отношение на последния поставен въпрос относно вида на документа, който трябва да получите, за да Ви бъде признат трудовия и осигурителен стаж в България, Ви уведомявам, че същият не е от компетенциите на Националната агенция за приходите.
ЗАМЕСТНИК ИЗПЪЛНИТЕЛЕН
ДИРЕКТОР НА НАП:
/ГАЛЯ ДИМИТРОВА/