Изх. № 24-30-56
Дата:08.04.2011 год.
Регламент 883/2004, чл. 13(2);
Регламент 883/2004, чл. 13(1);
ЗДДФЛ, чл. 4, ал. 1;
ЗДДФЛ, чл. 24.
Във връзка с Ваше писмено запитване с вх. № 24-30-56/17.11.2010 г. по описа нана(НАП), изразявам следното становище:
Предвид описаната от Вас фактическа обстановка регистрирано търговско дружество в България „………….” ЕООД е с адрес на управление град ……….. Едноличният собственик на дружеството, който е и управител има сключен договор за управление и контрол без възнаграждение. Дружеството няма открити офиси и търговски обекти в България. Основната дейност е транспортни услуги в Европейския съюз. Дружеството е сключило договор с испанска фирма, която е основен и засега единствен клиент на дружеството за осъществяване на транспортни услуги на територията на Испания и маршрутИспания – Англия – Испания. Собственикът на дружеството е български гражданин, живеещ от няколко години в Испания със семейството си.Преди регистрацията на дружеството си е работил в Испания по трудови правоотношения с испански работодател, като данъци и осигурителни вноскиса внасяни в Испания. За транспортните услуги, които осъществява дружеството, собственикът извършва услуги с личен труд като шофьор на един от двата камиона, които притежава дружеството. За втория камион има намерение да наеме лице – български гражданин на длъжност шофьор. Лицето пребивава в Испания, където от няколко години живее и работи със семейството си. В тази връзка са поставени следните въпроси:
1.Как следва да се осигурява събственикът на търговското дружество – като самоосигуряващо се лице в България или Испания и ако му е изплатено възнаграждение за положен личен труд какви осигурителни вноски и данъци ще дължи, при положение, че пребивава в България по-малко от 183 дни в годината?
2.Как следва да се назначи наетото лице и къде следва да се осигурява – в България или в Испания?
За да се установи дали е налице основание за социално и здравно осигуряване в България спрямо едно лице, попадащо в обхвата на координационните регламенти е необходимо първо да се определи кое е приложимото за него законодателство.
Приложимото законодателство се определя според разпоредбите на Дял II от Регламент 883/2004 (прилага се от 01.05.2010 г.)
Вследствие от определяне на приложимото законодателство се определя и държавата–членка, в която се дължат задължителните осигурителни вноски, съгласно законодателството на тази държава.
Основното правило при определяне на приложимото право е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата–членка, на чиято територия полагат труда си.
Съгласно разпоредбата на чл. 11(3)(а) от Регламент 883/2004, спрямо лице осъществяващо дейност като заето или като самостоятелно заето лице в една държава–членка се прилага законодателството на тази държава-членка.
В Дял II от Регламент 883/2004 са предвидени изключения от основното правило за различни хипотези. Една от тях е осъществяване на дейност в две или повече държави-членки, какъвто е конкретния случай.
В случай че собственикът на дружество „……………..” ЕООД извършва дейност на територията на няколко държави-членки в качеството си на самостоятелно заето лице (самоосигуряващо се лице), то съгласно разпоредбите на регламента лице, което обичайно осъществява дейност като самостоятелно заето лице в две или повече държави – членки е подчинено на законодателството на:
– държавата-членка по пребиваване, в случаите, когато самостоятелно заетото лице осъществява значителна част от дейността си в тази държава (чл. 13(2)(а) от Регламент 883/2004).
– държавата-членка, в която е съсредоточена дейността му – в случаите, когато самостоятелно заетото лице не пребивава в една от държавите-членки, в която осъществява значителна част от дейността си(чл. 13(2)(б) от Регламент 883/2004).
„Мястото на съсредоточаване на дейността”, извършвана в качеството на самостоятелно заето лице, се определя като се вземат предвид всички аспекти на професионалната дейност на лицето и по-специално – местонахождението на постоянното седалище, обичайното естество или продължителността на упражняваната дейност, броят на предоставените услуги, намерението на съответното лице, за което свидетелстват всички обстоятелства (чл. 14(9) от Регламент 987/2009)
„Значителна част от дейността като самостоятелно заето лице“, упражнявана в държава-членка означава, че значителна като количество част от всички дейности на лицето се извършва там, без непременно да представлява основната част от тези дейности. За да се определи дали значителна част от дейностите се упражняват в държава–членка, като примерни критерии се вземат предвид оборотът; отработеното време; броят на предоставените услуги и/или доходът (чл. 14(8) от Регламент 987/2009).
В рамките на цялостната оценка, по-малък от 25 % дял по отношение на посочените критерии е показател за това, че в съответната държава-членка не се извършва значителна част от дейността.
По отношение на втория въпрос –не е компетентна да изрази становищекак трябва да се назначи на работа посоченото лице. Ако то е наето по трудов договор в гореспоменатото дружество и извършва дейност в качеството си на заето лице на територията на няколко държави-членки – за него е приложима някоя от хипотезите на чл. 13(1) от Регламент 883/2004 в зависимост от конкретната фактическа обстановка.
Следва да имате предвид, че съгласно разпоредбата на чл. 16 от Регламент 987/2009 във всички случаи, когато едно и също лице упражнява дейности в две или повече държави-членки, то уведомява за това компетентната институция на държавата-членка по пребиваване.
Институцията на държавата-членка по пребиваване незабавно определя законодателството, приложимо спрямо съответното лице като взема предвид разпоредбите на чл. 13 от Регламент 987/2009 и чл. 14 от Регламент 987/2009.
Приложимото законодателство се удостоверява чрез формуляр А1 (Удостоверение относно законодателството в областта на социалната сигурност), издаван от институцията на държавата-членка, чието законодателство е определено като приложимо за съответното лице.
Формулярът удостоверява, че лицето е подчинено на законодателство на определена държава–членка и същото е освободено от прилагане на законодателствата на съответните други държави–членки.
В случай, че посочените в запитването лица пребивават по смисъла на регламента в Испания, те следва да уведомят испанската компетентна институция по приложимо право за обстоятелството, че осъществяват дейност на територията на две или повече държави-членки.
По отношение на данъчното третиране на придобитите от собственика възнаграждения за положения личен труд в дружеството следва да имате предвид, че редът за облагане доходите на физическите лица, според българското данъчно законодателство, зависи до голяма степен от обстоятелството дали лицето се счита за местно или за чуждестранно.
На основание чл. 4, ал. 1 от ЗДДФЛ местно физическо лице, без оглед на гражданството, е лице:
1. което има постоянен адрес в България, или
2. което пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период, или
3. което е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство, или
4. чийто център на жизнени интереси се намира в България.
Лицето се смята за местно за годината, през която пребиваването надхвърли 183 дни. Денят на излизане и денят на влизане в страната се смятат поотделно за дни на пребиваване в страната. Центърът на жизнените интереси се намира в България, когато интересите на лицето са тясно свързани със страната. При тяхното определяне могат да се вземат предвид семейството, собствеността, мястото, от което лицето осъществява трудова, професионална или стопанска дейност, и мястото, от което управлява собствеността си. Не е местно физическо лице лицето, което има постоянен адрес в България, но центърът на жизнените му интереси не се намира в страната.
Местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина, а чуждестранните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България (чл. 6 и 7 от ЗДДФЛ).
Предвид изложената фактическа обстановка в запитването по повод данъчното облагане на възнагражденията за полагане на личен труд в дружеството от собственика на същото са възможни две хипотези:
1. Ако физическото лице е местно лице на България.
В тази хипотеза, по отношение облагането с данък ще са приложими разпоредбите на чл. 24 от ЗДДФЛ, във връзка с § 1, т. 26, буква ”и” от ДР на ЗДДФЛ. На основание §1, т. 26, б. ”и” от ЗДДФЛ, за целите на този закон, правоотношенията, независимо от основанието за възникването им, със съдружници и член-кооператори, както и с акционери, притежаващи повече от 5 на сто от капитала на акционерното дружество, за полагане на личен труд в дружествата и кооперациите, в които те са съдружници, член кооператори или акционери, се дефинират като трудови правоотношения.
2. Ако физическото лице е чуждестранно лице на България.
В тази хипотеза, тъй като това няма да бъде доход от източник в България по смисъла на чл. 8 на ЗДДФЛ, този доход няма да подлежи на облагане в България.
Имайте предвид, че на основание разпоредбата на чл. 75 от ЗДДФЛ когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор.
ЗАМЕСТНИК-ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
:
/СТОЯН МАРКОВ/