1000София, бул. “Княз Дондуков” № 52Телефон: (02) 98591Факс: (02)
Изх. № 17-00-68
Дата:08.04.2013 год.
Регламент № 883/2004, чл. 13(1)(а);
Регламент № 987/2009, чл. 16.
Във връзка с Ваше писмено запитване с вх. № ……………….г. по описа нана(НАП), изразявам следното становище:
Съгласно изложената фактическа обстановка, в състава на Надзорния съвет на …………………. ЕАД влизат граждани на Унгария, с които са сключени договори за управление и контрол. За тези лица ……………. ЕАД начислява и превежда задължителните осигурителни вноски, съгласно българското законодателство.
Едновременно с това, за същите лица се внасят дължимите осигурителни вноски и в Унгария, съгласно унгарското законодателство, където те също упражняват трудова дейност.
Във връзка с така изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
По какъв ред следва да се осигуряват унгарските граждани, които са с местоживеене в Унгария и работят в Унгария и България.
Каква е процедурата за възстановяване на недължимо внесени осигурителни вноски за лицата.
За да се установи дали има основание за социално и здравно осигуряване в България спрямо едно лице, попадащо в обхвата на координационните регламенти, е необходимо първо да се определи кое е приложимото за него законодателство. Приложимото законодателство се определя според разпоредбите на Дял II от Регламент № 883/2004 (прилага се от 01.05.2010 г.). Основното правило при определяне на приложимото право е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата–членка, на чиято територия полагат труда си, но в Дял II от Регламент № 883/2004 са предвидени специфични правила спрямо лицата, които обичайно осъществяват дейност в две или повече държави–членки, какъвто е конкретният случай.
За да се приложат тези правила, преди всичко е необходимо да се дефинира дали лицата са наети или самостоятелно заети за труда, полаган на територията на съответните държави.
Изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества, които имат качеството „осигурено лице“ за целите на държавното обществено осигуряване в България, се третират като наети лица при определяне на приложимото законодателство съгласно координационните регламенти.
Предвид изложената фактическа обстановка, в случай че посочените в запитването лица: – пребивават в Унгария; – извършват значителна част от дейността си в Унгария; – дейността им на територията на Унгария се квалифицира като дейност на заети лица по смисъла на регламента и едновременно с това са изпълнители по договори за управление и контрол в България, е налице хипотезата на чл. 13(1)(а) от Регламент № 883/2004.
Съгласно тази разпоредба лице, което обичайно осъществява дейност като наето лице в две или повече държави-членки, е подчинено на законодателството на държавата-членка по пребиваване, ако то осъществява значителна част от дейността си в тази държава.
В чл. 1(й) от Регламент № 883/2004 пребиваването е дефинирано като мястото, където лицето обичайно пребивава. Критериите за обичайно пребиваване са определени в чл. 11 от Регламент № 987/2009.
Следва да имате предвид, че съгласно разпоредбата на чл. 16 от Регламент 987/2009, във всички случаи, когато едно и също лице упражнява дейности в две или повече държави-членки, то уведомява за това компетентната институция на държавата-членка по пребиваване.
В случай, че посочените в запитването лица пребивават по смисъла на регламента в Унгария, те следва да уведомят унгарската компетентна институция по приложимо законодателство (National Health Insurance Fund) за обстоятелството, че осъществяват дейност на територията на няколко държави-членки. Унгарската компетентна институция следва незабавно да определи приложимото законодателство и да уведоми определените институции на всяка държава-членка, в която лицата извършват трудова дейност. След определяне на приложимото законодателство се определя и държавата-членка, която е изцяло компетентна за социалната сигурност на лицето. Това е държавата, в която следва да се превеждат задължителните осигурителни вноски и по законодателството на която се придобива право на обезщетения и помощи.
При определяне на дължимите осигурителни вноски всички дейности и доходи на лицата, заети в две или повече държави–членки, се считат за реализирани на територията на компетентната държава–членка (чл. 13(5) от Регламент № 883/2004).
В случай, че за посочените в запитването лица, съгласно правилата на регламента бъде определено като приложимо законодателството на Унгария, то дължимите осигурителни вноски за тях от дейността им на територията на всички държави-членки следва да бъдат внасяни в Унгария, съгласно нейното законодателство.
Приложимото законодателство се удостоверява чрез формуляр А1 (Удостоверение относно законодателството в областта на социалната сигурност), издаван от институцията на държавата-членка, чието законодателство е определено като приложимо за съответното лице. Документът се издава след подадено искане до компетентната институция (чл. 19(2) от Регламент № 987/2009). Формулярът удостоверява, че лицето е подчинено на законодателство на определена държава–членка и същото е освободено от прилагане на законодателствата на съответните други държави–членки за посочения в него период.
При наличие на такова удостоверение, издадено за лицата от унгарската компетентна институция, неоснователно внесените осигурителни вноски в България подлежат на прихващане и възстановяване по реда на чл. 128 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Съгласно чл. 128 ДОПК подлежат на прихващане недължимо платените или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, глобите и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване от НАП. Процедурата за прихващане и възстановяване може да започне по Ваша инициатива – с подаване на искане за прихващане или възстановяване на суми по реда на чл. 128-130 от ДОПК.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН
ДИРЕКТОРА НА НАП:
/СТ. МАРКОВ/
‘