Изх. № 23-22-297/15.03.2013 г.
ЗДДС чл. 114, ал. 5, чл. 26, ал. 6
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” …. е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. № 23-22-297 от 07.02.2013 г. във връзка с прилагането на разпоредбите на Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (Наредбата).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Развивате дейност, свързана с ресторантьорство и търговия с хранителни продукти. Обектите Ви се намират на главен път Е-79 и в тях често се случва, поради липса на левове, клиентите да заплащат дължимите за консумацията суми в евро. В случай, че дължите ресто, го връщате също в евро.
Във връзка с изложената фактическа обстановка молите за становище относно законосъобразността на действията, свързани с разплащането във валута. Конкретни въпроси не са зададени.
По така зададените изложената фактическата обстановка и относимата към нея нормативна уредба изразявам следното становище:
Разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Валутния закон (ВЗ), във връзка с тази на
чл. 1, т. 1 и т. 2 от закона установява свобода на всички действия по сделките и плащанията между местни и чуждестранни лица и презграничните преводи и плащания, доколкото със закон не е установено друго. Видно от формулировката разпоредбата е обща и допуска изключения от установеното с нея правило, в случаите, когато в друг, специален нормативен акт, е предвидено ограничение на тази свобода. Такива изключения могат да бъдат открити в различни специални нормативни актове и отделни специални разпоредби, като например Закона за мерките срещу изпирането на пари, Закона за ограничаване на плащанията в брой, както и в самия ВЗ (чл. 11 и следващите) и други.
Данъчното законодателство не установява ограничения в тази насока и не забранява на стопанските субекти да приемат плащания в брой в чуждестранна валута. Поради това, приемането на такива плащания е допустимо, доколкото не противоречи на установена с нормативен акт изрична забрана.
Чл. 3, ал. 2 от Закона за счетоводството (ЗСч) допуска издаването на първични счетоводни документи, в които стойностите са отразени в чуждестранна валута.
Данъчното законодателство установява специфични изисквания в това отношение, посочени в съответните закони. Като примери в това отношение могат да бъдат посочени чл. 26, ал. 6 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), съгласно която когато стойностите, необходими за изчисляване на данъчната основа, са определени в чуждестранна валута, данъчната основа се определя на базата на левовата равностойност на тази валута по курса, обявен от Българската народна банка към датата, на която данъкът е станал изискуем. Такъв пример се съдържа и в чл. 114, ал. 5 от ЗДДС, съобразно която сумите по фактурата могат да бъдат посочени в която и да е валута, при условие че данъчната основа и размерът на данъка се посочат в български лева.
По отношение на използването на фискалното устройство в случаите на плащане във валута следва да бъде отбелязано, че всички одобрени модели фискални устройства имат възможност за отпечатване на дължимата от клиента сума освен в левове и в чуждестранна валута. Тези суми автоматично се преизчисляват и натрупват във фискалната памет на устройството в левовата им равностойност, в съответствие с разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от наредбата. В случая след програмиране на валутен коефициент във фискалното устройство крайната сума в касовата бележка ще бъде отпечатана както в левове, така и в съответната валута.
Данъчното законодателство не установява изисквания относно валутата, в която следва да бъде върнато рестото. В това отношение следва да се съобрази посоченото по-горе относно разпоредбите на ВЗ.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал.3 от ДОПК.
‘