Запитване относно облагането на доход с данък при източника и прилагането на Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО) между България и Франция; Писмо с Изх. От представената

Изх. № М-26-К-684/10.10.2019

чл. 10 от СИДДО с Франция
чл. 12, ал. 5 от ЗКПО
чл. 142, ал. 5 ДОПК

ОТНОСНО: Запитване относно облагането на доход с данък при източника и прилагането на Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО) между България и Франция

От представената във Вашето запитване фактическа обстановка е видно, че „*****“ ООД, чиято основна дейност е предоставяне на счетоводни услуги, има намерения да осъществява и втора дейност, която ще се изразява в продажбата на мобилни приложения за телефони чрез собствена платформа. Мобилните приложения представляват географски карти на различни Европейски държави и съдържа основни данни като географски данни, местоположения, координати, време. Географските карти и данните съдържащи се в тях ще се придобиват от дружества, регистрирани във Франция с валиден VAT номер. Френските доставчици са разработили географските карти и ги продават на „*****” ООД, което ще ги влага в собствено мобилно приложение и така ще продава приложението и самите карти. Френските юридически лица получават възнаграждение за броя закупени географски карти от „*****“ ООД.
При описаната по-горе фактическа обстановка, Вие желаете да получите отговор на въпросите:
1. Трябва ли да се удържа данък при източника или не при получаване/плащане на фактура за закупени географски карти?
2. Ако трябва да се удържа данък при източника, то може ли да се приложи Спогодба за избягване на двойно данъчно облагане между Франция и България?
3. Ако може да се приложи Спогодба между Франция и България, какви документи са необходими, както и подава ли се декларация по чл. 142, ал.5 от ДОПК и какъв процент данък трябва да се удържа от българското юридическо лице 0%, 5% или 10%?

Във връзка с така поставените от Вас въпроси и относимата към тях нормативна уредба, на основание на чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Национална агенция за приходите (ЗНАП) изразявам следното становище:
Съгласно чл. 195, ал. 1 от Закона за корпоративно подоходно облагане (ЗКПО), когато българско дружество начислява на чуждестранно юридическо лице доходи от източници в Република България, посочени в чл. 12, ал. 5 от ЗКПО, тези доходи подлежат на облагане с данък при източника, доколкото не са реализирани чрез място на стопанска дейност в страната по смисъла на § 1, т. 5 от допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). От изложената фактическа обстановка е видно, че чуждестранното лице реализира доходи за предоставените права за разпространение на географските карти чрез разработеното от българското дружество мобилно приложение. Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 8 от Закона за авторските право и сродните му права (ЗАСП) обект на авторското право е всяко произведение на литературата, изкуството и науката, като карти, схеми, планове и други, отнасящи се до архитектурата, териториалното устройство, географията, топографията, музейното дело и която и да е област на науката и техниката. Възпроизвеждането и разпространението на такова произведение са елементи от имуществените права на автора (чл. 18 от ЗАСП). В тази връзка коментираните доходи би следвало да се квалифицират като „авторски и лицензионни възнаграждения“ по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ЗКПО, тъй като българското дружество получава правото на използване на авторските права върху въпросните географски карти. Съгласно цитираната разпоредба терминът „авторски и лицензионни възнаграждения“ означава „плащанията от всякакъв вид, получени за: използването или за правото на използване на всяко авторско право за литературно, художествено или научно произведение, включително кинофилми, записи на радио- или телевизионно предаване или софтуер; на всеки патент, топологии на интегралните схеми, марка, промишлен дизайн или полезен модел, план, секретна формула или процес или за използване на или за правото на използване на промишлено, търговско или научно оборудване, или за информация, отнасяща се до промишлен, търговски или научен опит“. Следователно доколкото уговореното възнаграждение на френските дружества попада в обхвата на чл. 12, ал. 5 от ЗКПО, същото подлежи на облагане с данък при източника с данъчна ставка, която на основание чл. 200, ал. 2 от посочения нормативен акт е в размер на 10%.
В чл. 13 от ЗКПО е предвидено, че когато в международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответния международен договор.
В конкретния случай следва да се има предвид сключената и действаща понастоящем Спогодба между България и Франция за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци върху дохода, обн ДВ. бр. 41 от 31.05.1988 г. По смисъла на чл. 10, ал. 2 от СИДДО доходи на местно лице на Франция, попадащи в дефиницията за „авторски и лицензионни възнаграждения“, съдържаща се в ал. 3 на същия член, подлежат на облагане в България, но ако получателят е притежател на авторските и лицензионните възнаграждения, така наложеният данък не може да надвишава 5% от брутната сума на доходите.
Следва да имате предвид, че прилагането на разпоредбите на СИДДО и получаването на предвидените в нея облекчения не е автоматично, а само след удостоверяване на основанията за това по реда на чл. 135 и сл. от ДОПК.
Съгласно чл. 136 от ДОПК след възникване на данъчно задължение за доход от източник в страната чуждестранното лице следва да удостовери, че:
1. е местно лице на другата държава по смисъла на съответната СИДДО;
2. е притежател на дохода от източник в България;
3. не притежава място на стопанска дейност или определена база на територията на България, с които съответният доход е действително свързан;
4. са изпълнени особените изисквания за прилагане на СИДДО или отделни нейни разпоредби по отношение на определени в самата СИДДО лица, когато такива изисквания се съдържат в съответната СИДДО.
Съгласно изискванията на чл. 137 от ДОПК за удостоверяване на качеството местно лице за целите на СИДДО на дадена държава следва да се представи удостоверение за местно лице, издадено от компетентния за това орган в тази държава, отнасящо се за периода, в който доходите са били реализирани, а обстоятелствата по чл. 136, т. 2 и 3 се декларират от чуждестранното лице. В конкретния случай СИДДО с Франция не съдържа допълнителни изисквания за прилагане на разпоредбите на Спогодбата по отношение на юридическите лица.
Редът за удостоверяване на основанията за прилагане на съответната СИДДО е различен в зависимост от размера на реализираните доходи от източник в страната. Съгласно чл. 142, ал. 1 от ДОПК, при положение, че общият размер на доходите с източник в България, начислени в полза на чуждестранното лице от един платец, не надвишава 500 000 лв. годишно, то обстоятелствата по чл. 136 от ДОПК се удостоверяват пред платеца на доходите, който съхранява представените доказателства. В този случай е налице и задължението за подаване на декларацията по чл. 142, ал. 5 от ДОПК от страна на платеца на доходите. Когато общият размер на реализираните доходи надвиши 500 000 лв. в рамките на данъчната година, основанията за прилагане на СИДДО по отношение на общия размер на доходите се удостоверяват пред орган по приходите по реда на чл. 137 – 139 от ДОПК с подаване на искане по образец.

5/5

Вашият коментар