запитване по Приложение на данъчното и осигурително законодателство

2_1452/ 02.10.2012 г.
КСО – чл.4, ал.1, т.1
чл.4, ал.1, т.6;
чл.4, ал.2;
чл.10
НЕВД-чл.1, ал.3 и4;
ОТНОСНО: запитване по приложение на данъчното и осигурително законодателство
Според изложеното в запитването, като едноличен търговец сте вписан в публичния регистър на обменните бюра. Паралелно с обмяната на валута във обменно бюро сте собственик и на еднолично дружество ===========, което извършва, валутни преводи – Western Union. По трудови правоотношения във=========е наето лице – касиер, което обслужва едновременно и двете дейности в един функциониращ обект. Обстоятелствата,че дейността по обмяната на валута е следствие на основната дейност по паричните преводи и предвид едноличната собственост на фирмите, не сте сключили договор с втори касиер.
Във връзка с изложеното поставяте въпроса: съществува ли проблем при така уредените отношения и ако съществува, как да се разреши въпроса с оглед на бъдещи проверки ?
Статута, устройството и дейността на Националната агенция за приходите/НАП/, както и дейността на нейните органи са определени със Закона за националната агенция за приходите /ЗНАП/. Националната агенция за приходите е специализиран държавен орган към министерството на финансите за установяване, обезпечаване и събиране на публични вземания /чл.2,ал.1 от ЗНАП/.
Предвид гореизложеното и поради факта, че нормативните актове, които регламентират обществените отношения свързани с уреждане на трудовите правоотношения са извън обхвата на данъчно-осигурителната нормативна уредба, НАП не е компетентна да изрази становище, и особено, да даде препоръки за организация на работата, свързана с уреждане на трудовите правоотношения. По тези въпроси считаме, че правилно сте се обърнали към съответната дирекция наИзпълнителна агенция “Главна инспекция по труда“ към министъра на труда и социалната политика.
На въпросите които са от компетентността на НАП, свързани с осигурителните задължения, даваме следния принципен отговор:
Упражняването на трудова дейност поражда задължение за осигуряване и като основен принцип това е уредено в чл.10 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. На основание тази разпоредба, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4 и чл.4а, ал.1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.
Кръгът на лицата които подлежат на задължително обществено осигуряване изчерпателно е определен в чл.4 и чл.4а от КСО. По отношение на работещите по трудови правоотношения, обхвата на осигуряване зависи от срока, за който са наети през календарния месец.
Задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица /всички осигурени социални рискове/ са работниците и служителите, наети на работа за повече от пет работни дни, или 40 часа, през един календарен месец, независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансиране /чл.4, ал.1, т.1 от КСО/.
Лицата, полагащи допълнителен труд по втори трудов договор – сключен със същия работодател за извършване на работа, която не е в кръга на трудовите задължения по основното правоотношение и извън установеното по него работно време (чл. 110 от КТ) или по допълнителен трудов договор – сключен с друг/и работодател/и за извършване на работа, извън установеното за лицето работно време по основното трудово правоотношение (чл. 111 от КТ), подлежат на задължително осигуряване по чл.4, ал.1 т.6 от КСО, също за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица /всички осигурени социални рискове/.
Работниците и служителите, наети на работа при един работодател за не повече от 5 работни дни (40 часа) през календарния месец или наети на работа при повече работодатели – при всеки от тях за не повече от 5 работни дни (40 часа) през календарния месец, се осигуряват задължително за инвалидност, старост и смърт и за трудова злополука и професионална болест /чл.4, ал.2 от КСО/.
Осигурителните вноски за работниците и служителите, работещи по трудови правоотношения, се дължатвърху получените, начислените и неизплатени трудови възнаграждения или неначислените трудови възнаграждения, но върху не по-малко от минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджетанадържавното общественоосигуряване за съответната година /чл.6, ал.3 от КСО/.
Минималният месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя за лицата, които не са отработили всичките дни през месеца или когато съгласно условията на трудовия договор или чл.138, ал.2 от КТ са работилипри непълно работно време,се определя пропорционално на отработените дни, респективно пропорционално на отработените часове и часовете, съответстващи на дните по чл.40, ал.5 от КСО /чл.1, ал.3 и 4 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски/.
За лицата, които работят по повече от едно трудово правоотношение през месеца всеки осигурител внася дължимите осигурителни вноски по определения в закона ред. Съгласно чл.7, ал.1 и 2 от КСО осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, които са за сметка на осигурителите се внасят едновременно с изплащането на дължимото възнаграждение или на част от него. Осигурителните вноски за сметка на осигурените лица се внасят при изплащане на дължимото възнаграждение.
Когато възнагражденията са начислени, но не са изплатени или не са начислени осигурителят внася осигурителните вноски, до края на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът /чл.7, ал.3 от КСО/.
Съгласно чл.40, ал.1, т.1 от Закона за здравното осигуряване, за лицата по чл.4, ал.1 и 2 от КСО, здравноосигурителната вноска се определя върху доходът, върху който се дължат вноски за държавното обществено осигуряване, определен съгласно КСО. Здравноосигурителните вноски се внасят едновременно с осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване.
На основание чл.5, ал.4 от КСО, осигурителите и работодателите са задължени периодично да представят данни в НАП. Данните се подават в съответствие с Наредба№ Н-8 от 28 декември 2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхраняване наданни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.
В хипотезата при която лицето работи по повече от едно правоотношение, всеки осигурител/работодател подава месечни данни за осигуряването и дължимия данък с декларация обр.№ 1 „Данни за осигуреното лице”.
За работещите по основен трудов договор данните за осигуряването на лицата, наети на работа по условията на трета категория труд се подават с попълнен код 01 в т. 12 “Вид осигурен“ в декларация образец № 1.
За работниците и служителите, наети по втори или допълнителен трудов договор данните се подават с попълнен код 04 в т. 12 “Вид осигурен“. Когато по втория трудов договор лицето е на подневно отчитане на работното време и не работи през всички работни дни от месеца се попълват и точки 14 “Ден от който осигуряването е започнало“ и т. 15 “Ден от който осигуряването е прекратено“.
На основание изложеното, в конкретния казус, считаме, че спрямо лицето, което извършва дейност като касиер във валутно бюро /в ЕТ „Вест-Румен Стефанов”/без сключен договор и определено възнаграждение, но при условията на престиране на труд, съществува задължение за осигуряване, предвид разпоредбите на чл.4, ал.1 /т.1; т.6/ или ал. 2 от КСО във връзка с чл.10 от КСО и чл.40, ал.1, т.1 от ЗЗО.
Следва да имате предвид, че при осъществяване на дейността си, валутните обменните бюра са длъжни да спазват и изискванията на Валутния закон иНаредба № 4 от 8 август 2003 г. за условията и реда за вписване в регистъра и изискванията към дейността на обменните бюра, в §1, т.2 от същата е дефинирано, че по смисъла на тази наредба „валутен касиер” е физическо лице, което извършва сделки с чуждестранна валута в наличност от името и за сметка на обменното бюро, още Наредба № Н-18 / 13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, Закона за счетоводството и др. актове имащи отношения към дейността.

Scroll to Top