запитване по чл. 173, ал. 2 от ДОПК и чл. 28, ал. 1 от ЗМДТ

Изх. № М-24-36-13
Дата:19.05.2016 год.
ДОПК, чл. 87, ал. 6;
ДОПК, чл. 128, ал. 1;
ДОПК, чл. 171, ал. 1;
ДОПК, чл. 171, ал. 2;
ДОПК, чл. 173, ал. 2;
ДОПК, чл. 174;
ЗМДТ, чл. 14;
ЗМДТ, чл. 28, ал. 1;
ЗМДТ, чл. 28, ал. 4.
ОТНОСНО: запитване по чл. 173, ал. 2 от ДОПК и чл. 28, ал. 1 от ЗМДТ
Вна Националната агенция за приходите е постъпило Ваше писмо, заведено с вх. № М-24-36-13/28.03.2016г., препратено от дирекция ОДОП …., в което поставяте въпроси относно приложението на чл. 173, ал. 2 от ДОПК.
В тази връзка Ви уведомявам, че относно прилагането на чл. 173, ал. 2 от ДОПК изпълнителният директор на НАП е издал общо становище 20-00-19/01.02.2016 г. относно промените в ДОПК /в сила от 01.01.2016г./, публикувано на външната страница на НАП, както и писмо Изх. № 33-00-30/05.02.2016г., изпратено до Националното сдружение на Общините, копие от което прилагам и към настоящия отговор.
Съгласно чл. 171, ал. 2 от ДОПК с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено, или изпълнението е спряно по искане на длъжника. Това е така наречената абсолютна давност.
С изтичането на давностните срокове /5-годишния по чл. 171, ал. 1 от ДОПК или 10-годишния по чл. 171, ал. 2 от ДОПК/ се погасява правото да се събере по принудителен ред публичните вземания, но те си остават дължими и могат както да бъдат платени доброволно (чл. 174 от ДОПК), така и да бъдат прихванати (чл. 128, ал. 1 от ДОПК).
Прилагането на абсолютната давност се извършва служебно, а не по искане на лицето, като етапът на производството на акта /връчване, обжалване или събиране/ не е от значение. Следва да се има предвид, че отписването на вземането не се отъждествява с действие по заличаване на същото като съществуващо.
Въпросът относно органа, който да извърши отписването, е от Ваша компетентност в качеството Ви на публичен взискател. Принципът, възприет в писмо Изх. № 24-00-28 от 21.04.2007 г. на изпълнителния директор на НАП, относно действия на органите по приходите във връзка с погасени по давност задължения е, че компетентен орган относно преценка на основателността на искането, възражението или жалбата на заинтересованото лице, с което се иска прилагане на правните последици на изтекла погасителна давност, е различен в зависимост от акта, който следва да се издаде, съответно действието, което следва да се извърши. Това е органът, водещ производството – съответният административен орган /издател на административния акт, решаващ орган или публичен изпълнител/ илисъда.
Начинът на отразяване в програмния продукт на отписаните публични задължения, както и изготвянето на справки също е от компетентността на публичния взискател.
Отписаните по давност вземания не следва да се отразяват в удостоверението по чл. 87, ал. 6 от ДОПК относно наличието или липсата на задължения, както и в удостоверенията за данъчните оценки, доколкото в тези удостоверения следва да фигурират само публични задължения, установени и изискуеми към определена дата, посочена в самото удостоверение.
Относно отразяване на неплатените задължения по ЗМДТ на заличените лица в производството по несъстоятелност/ликвидация на външната страница на НАП, в системата „Въпроси и отговори“, е публикувано писмо № 08-С-18/01.02.2013г. на зам. изпълнителния директор на НАП.
По въпроса относно начина на плащане на данъка върху недвижимите имоти при придобиване на имот до 30 юни и дължимостта на лихви изразявам следното становище:
Законоустановените срокове за плащане на данъка върху недвижимите имоти са регламентирани в разпоредбите на чл. 28, ал.1 и ал. 4 ЗМДТ.
Новата ал. 4 не се отнася за хипотезите на придобити до 30 юни имоти. При придобиване на недвижим имот преди тази дата първата вноска обхваща задължението от месеца, следващ месеца на придобиването дом. юни включително, а втората – от м. юли до края на годината.
Относно конкретно посочения случай на недвижим имот, придобит през м. май, данък се дължи от началото на м. юни, като първата вноска обхваща задължението само за този месец, а втората – от м. юли до края на годината. При неплащане на задълженията в тези срокове лихва се начислява съответно от 1 юли и 1 ноември.
Законоустановените срокове за плащане на данъка и дължимостта на лихви при неспазване на тези срокове не са обвързани, респективно не се променят в зависимостот датата на подаване на декларацията по чл. 14, ал. 1 ЗМДТ за новопридобит имот. Поради тази причина в конкретния случай независимо, че за придобит през м. май недвижим имот двумесечният срок за неговото деклариране изтича през м. юли, срокът за плащане на първата вноска от данъка/за м. юни/ не се променя и той е 30 юни.
Това становище се базира на обстоятелството, че сроковете за заплащане на данъка, както и начисляването на лихви, са установени със закон, поради което лицата се считат уведомени за тях.
Приложение: писмо Изх. № 33-00-30/05.02.2016г. на изпълнителния директор на НАП

/ГАЛЯ ДИМИТРОВА/

5/5

Вашият коментар