Изх.№20-00-241/01.08.2017 г.
чл. 61у от ЗМДТ
чл. 61ф., ал. 1 от ЗМДТ
чл. 61ч, ал. 1 от ЗМДТ
чл. 61щ от ЗМДТ
чл. 129 от ДОПК
В дирекция ,,Обжалване и данъчно-осигурителна практика” е постъпило препратеното ни от ЦУ на НАП Ваше писмено запитване, прието с вх. №20-00-241 от 07.06.2017 г., относно прилагането на разпоредбите на Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ).
Фактическата обстановка, изложена в запитването, е следната:
Във връзка с изменението на ЗМДТ, обнародвано в ДВ, бр. 32 от 2016 г., с което е въведен алтернативен данък, с който се облага дейността по извършване на таксиметров превоз на пътници и на основание чл. 61ф., ал. 1 от ЗМДТ, Общински съвет …. е определил годишен данък върху таксиметровия превоз на пътници за 2017 г. да е в размер на 600.00 (шестстотин) лева.
По искане на превозвач, Община …… издава разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници за срок от шест месеца, включващ периода от 01.01.2017 г. до 30.06.2017 г. С оглед приетия от Общински съвет ….. годишен размер на данъка, в този случай на ДЗЛ е определен данък в размер на 300.00 (триста лева), изчислен по реда на чл. 61ч, ал. 1 от ЗМДТ. Три месеца по-късно, ДЗЛ подава искане за прекратяване на издаденото разрешение, считано от 31.03.2017 г. Органите по приходите при Община …. изразяват становище, че в този случай на лицето следва да бъде възстановена сума в размер на 150.00 (сто и петдесет) лв.
Във връзка с изложената фактическа обстановка поставяте следните въпроси:
1. Как следва да се изчисли недължимо внесената част от данъка върху таксиметровия превоз на пътници за текущата година, ако разрешението бъде издадено за шест месеца и същото бъде прекратено след три месеца?
2. В описания по-горе случай каква сума следва да бъде възстановена на ДЗЛ?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи и втори въпрос:
Със Закона за допълнение на Закона за местните данъци и такси, обн. ДВ бр. 32 от 22 април 2016 г., в сила от 1 януари 2017 г., е въведен местен данък върху таксиметров превоз на пътници /нов раздел VІІІ, глава втора/.
Съгласно чл. 61у от ЗМДТ, данъчнозадължени лица са превозвачите, за извършваната от тях или от тяхно име дейност по таксиметров превоз на пътници.
Съгласно чл. 61ф, ал. 1 от ЗМДТ, Общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 годишния размер на данъка върху таксиметров превоз на пътници за съответната година в граници от 300 лв. до 1000 лв. в срок до 31 октомври на предходната година.
Разпоредбата на чл. 61ч, ал. 1 от ЗМДТ указва реда за изчисляване на дължимия данък за текущата година, когато разрешението за извършване на таксиметров превоз на пътници е издадено през течение на годината, в съответствие с броя на месеците от текущата година, следващи месеца на издаване на разрешението за превоз на пътници.
Алинея 2 на същия член пък указва как се изчислява данъка в случаите, когато действието на разрешението за извършване на таксиметров превоз на пътници бъде прекратено през течение на годината, какъвто е конкретният случай. Недължимо внесената част от платения годишен данък се възстановява, по определена в този текст формула по писмено искане на данъчно задълженото лице по реда на ДОПК (чл. 61щ от ЗМДТ), т.е. лицето следва да подаде искане по чл. 129, ал.1 от кодекса.
Недължимо внесената част, определена по формулата ще бъде:
ПГДТПП (600 лв.) х БМ (9 месеца)
НВДТПП =———————, където
12
НВДТПП е недължимо внесената част от данъка върху таксиметров превоз на пътници за текущата година;
ПГДТПП е платеният годишен данък върху таксиметров превоз на пътници за текущата година;
БМ е броят на месеците от текущата година, следващи месеца на прекратяване на разрешението за извършване на таксиметров превоз на пътници.
Тази формула е приложима при платен изцяло годишен данък. Тъй като лицето е предплатило само за срока, за който е издадено разрешението (6 месеца), каквото задължение има съгласно чл. 24а, ал. 7 от ЗАвтП, недължимо внесената част в конкретния случай може да се определи и по следния начин:
300 лв. х 3 месеца
НВДТПП = ——————— , където
6
300.00 лв – платеният данък върху таксиметров превоз на пътници за 6-те месеца от текущата година;
3 месеца – оставащите месеци от периода, за който е платено, следващи месеца на прекратяване на разрешението.
6 – месеците, за които е платило ДЗЛ, при издаване на разрешението.
В случая, сумата, която следва да бъде възстановена на ДЗЛ е 150.00 (сто и петдесет) лева.