Запитване с Ваш изх. № 246/13.02.2007г., вх. № 24-Е-13/ 13.02.2007г. по описа на ЦУ на НАП

Изх. № 24-E-13……………..
Дата: .…………… .2008 г.
Относно: Запитване с Ваш Изх. № 246/13.02.2007г., вх. № 24-Е-13/ 13.02.2007г. по описа на ЦУ на НАП
УВАЖАЕМА ГОСПОЖО,
В подаденото от Вас запитване е изложена следната фактическа обстановка: Дружеството извършва доставки на инертни материали, както и доставка на услуга по тяхното превозване. Съгласно договорите за доставка /неприложени към запитването/ е договорено плащане за доставките на 15-то и 30-то число на съответния месец, като на посочените дати дружеството документира доставките с издаването на фактури. Поставените въпроси са:
1.Относно приложимостта на чл. 25. ал. 4 ЗДДС, а именно – дали така описаните доставки следва да се третират като доставки с периодично изпълнение?
2.Когато с налице и доставка на услуга по транспорт за горепосочените стоки следва ли да се прилага чл. 25, ал. 4 ЗДДС?
Тъй като към запитването не са приложени копия на договори, за да е възможно точно да се анализира фактическата обстановка, изразявам следното принципно становище:
Данъчно събитие по смисъла на ЗДДС е доставката на стоки или услуги. извършена от данъчно задължени по този закон лица. вътреобщностното придобиване, както и вносът на стоки.
Данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена. От значение е обстоятелството, че на датата, на която е извършено авансово плащане, не възниква данъчно събитие. По по силата на чл. 25, ал. 6 данъкът става изискуем и при получаване плащане по доставката (с изключение на получено плащане във връзка с вътреобщностпа доставка).
Съгласно общата разпоредба на чл. 25, ал. 2 ЗДДС данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена.
Същественото е, че в определени случаи данъчното събитие възниква и без да е налице прехвърляне на собствеността върху една вещ – на датата на фактическото предоставяне на стоката, каквато е разпоредбата на чл. 25. ал. З, т. 1 ЗДДС. По отношение прехвърлянето на собственост или на други вещни права върху определена вещ следва да има предвид, че го настъпва по силата па самия договор, без да е нужно да се предаде вещта. Когато обаче тя е само родово определена, прехвърлянето на собствеността се отлага до индивидуализацията на вещта или най-късно до нейното предаване на купувач, спедитор или превозвач. В този смисъл когато не е възможно да се определи датата на възникване па данъчното събитие, се приема, че то е възникнало на датата на фактическото предаване на стоката или на датата на фактическото завършване на услугата. В ЗДДС /в сила от 01.01.20071′./ такава разпоредба е изведена като самостоятелна хипотеза за дата на възникване на данъчното събитие.
По смисъла на чл. 11 от ППЗДДС данъчно събитие по смисъла на закона е всяка доставка, извършена от данъчно задължено по закона лице. включително доставките с място на изпълнение извън територията на страната.
Съгласно чл. 25. ал.2 от ЗДДС, данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена. Едно от изключенията от това правило е разпоредбата на чл. 25. ал.4 от ЗДДС при доставка с периодично, поетапно или непрекъснато изпълнение, с изключение на доставките по чл. 6. ал. 2. всеки период или етап, за който е уговорено плащане, се смята за отделна доставка и данъчното събитие за нея възниква на датата, па която плащането е станало дължимо. В случай, че лицата са се договорили да бъдат доставяни инертни материали периодично, за което е уговорено плащането да става на определена дата след доставянето им, следва да се приеме, че тези доставки са с периодично изпълнение, като всеки период или етап, за който е уговорено плащане, се смята за отделна доставка и данъчното събитие за нея възниква на датата, на която плащането е станало дължимо. Предвид изложеното данъчно задълженото лице – доставчик следва да издаде фактура за извършената от него доставка на стока – горива не по-късно от 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие за доставката, т.е. на датата на която е уговорено плащането.
По отношение на транспортните услуги, извършвани от дружеството следва да се има предвид разпоредбата на чл. 128 ЗДДС, съгласно която когато основната доставка се съпътства от друга доставка и плащането е определено общо, приема се. че е налице една основна доставка. Това означава, че режимът на облагане на услугата по транспорт ще следва режима на основната доставка на стоки.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА
ПРИХОДИТЕ:
// ‘

Оценете статията

Вашият коментар