2_275/21.05.2018г.
ЗДДФЛ чл.24, ал.1 и ал.2
В Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика” ===== е постъпило писмено запитване с Вх.№275–––, в което са поставени въпроси относно облагане на дневни командировъчни пари по реда на ЗДДФЛ. Приложен е отговор от ГИТ Варна, в който е пояснен чл.17, ал.1 от НСКСЧ. От запитването не става ясно в коя държава сте командирован и дали това е командироване в рамките на предоставяне на услуги. Не е посочено кой е вашият работодател и размерът на дневните командировъчни пари, които получавате.
Въпросите са следните:
-Как ще се обложат доходите над 27 евро, като пари за командировка или по друг начин?
-Кой ще плати данък върху разликата над 27 евро – работодателя или работника? Как и колко ще се обложат?
-Разликата в доходите трудово възнаграждение ли се води или допълнително възнаграждение?
При недостатъчно ясната фактическа обстановка и според компетентността на НАП изразяваме следното принципно становище:
С оглед горното Ви напомняме, че в писмо изх.№275-1/04.05.2018г. е изразено принципно становище относно данъчно третиране на дневните командировъчни пари за целите на облагане с данък на доходите от трудови правоотношения по реда на чл.24, ал.1 и ал.2 от Закона за данъци върху доходите от трудови правоотношения /ЗДДФЛ/, а именно съгласно чл.24, ал.1 от ЗДДФЛ облагаемият доход от трудови правоотношения е трудовото възнаграждение и всички други плащания в пари и/или в натура от работодателя или за сметка на работодателя, с изключение на доходите, посочени в ал.2. Според чл.24, ал.2, т.5, б.“б“ от ЗДДФЛ в облагаемия доход от трудови правоотношения не се включва стойността на дневните командировъчни пари, но не повече от двукратния им размер, посочен в нормативен акт. Видно е, че дневните командировъчни пари, определени по нормативен акт /приложимата Наредба за командировките/ не се облагат с данък върху доходите.
Годишната данъчна основа за доходи от трудови правоотношения се определя съгласно чл.25 от ЗДДФЛ, а именно годишната данъчна основа за доходите от трудови правоотношения се определя, като облагаемият доход по чл.24, придобит от данъчно задълженото лице през данъчната година, се намалява с удържаните от работодателя задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице, по реда на Кодекса за социално осигуряване и на Закона за здравното осигуряване както и с внесените в чужбина задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице. Авансовото удържане на данъка за доходи от трудови правоотношения се определя от работодателя месечно на базата на месечната данъчна основа /чл.42 от ЗДДФЛ/, Размерът на годишния данък за доходи от трудови правоотношения се определя от работодателя /чл.49 от закона/.
Данъкът за доходи от трудови правоотношения се удържа от дохода на работника.
Считаме, че последният поставен въпрос не е от компетентността на НАП, защото не се отнася до приложение на данъчното законодателство.