2_185/19.03.2018г.
ЗДДС чл. 3, ал. 5, т. 1, б. „м“
ЗДДС чл. 69, ал. 1, т. 1
ЗДДС чл. 70, ал. 1
В НАП е постъпило Ваше писмено запитване , в което е описана следната фактическа обстановка:
През месец септември 2017г. между Вашата Община и нейно дъщерно дружество е сключен договор за изграждане на търговски център / представляващ 7 сгради – 11 самостоятелни обекта/.
По три броя фактури стойността по договора към 31.12.2017 г. е разплатена. Дъщерното дружество е включило в дневника си за продажби тези фактури и е внесло дължимия ДДС в държавния бюджет.
Общината е регистрирано по ЗДДС лице. Имотите /11 самостоятелни обекта/, които са придобити от Общината ще бъдат използвани за облагаеми доставки, а именно отдаване под наем.
В тази връзка се интересувате, има ли право Общината на данъчен кредит за придобития търговски център.
В отговор на поставения от Вас въпрос, изразяваме следното становище по приложението на разпоредбите на ЗДДС:
В разпоредбата на чл. 3, ал. 5, т. 1, б. „м“ ЗДДС изрично е предвидено, че за доставките, свързани с отдаване под наем на сгради, части от тях или търговски площи, органите на държавна или местна власт имат качеството на данъчно задължено лице по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗДДС.
Условията и редът за упражняването на правото на приспадане на данъчен кредит са посочени в глава седма от ЗДДС. Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът – регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави.
Видно от цитираната разпоредба, за да е налице право на приспадане на данъчен кредит за получените стоки и услуги, същите следва да бъдат използвани за извършване на облагаеми доставки.
Ограниченията на правото на приспадане на данъчен кредит са регламентирани с текстовете на чл. 70, ал. 1 от ЗДДС.
По смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДДС, правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или 74, когато:
– стоките или услугите са предназначени за извършване на освободени доставки по глава четвърта;
– стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето.
Следователно, за да се упражни право на приспадане на данъчен кредит, е необходимо да са изпълнени условията на чл. 69, 70 и 71 от ЗДДС, а именно – стоките или услугите, за които се ползва данъчен кредит, да се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, да не са налице ограниченията за правото на приспадане на ДК в чл. 70 и да са налице съответните документи, посочени в чл. 71 от закона.
Видно от запитването Ви, Общината е собственик на търговски център /11 самостоятелни обекта/ и при условие, че общината ще отдава възмездно под наем тези обекти, т.е. ще извършва облагаеми доставки по ЗДДС, за Общината, като регистрирано по ЗДДС лице, ще възникне право на приспадане на данъчен кредит за пълния размер на начисления данък за получените във връзка със строителството на търговския център стоки и услуги /чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС/, ако са изпълнени всички предпоставки, регламентиращи правото на данъчен кредит, предвидени в Глава седма – „Данъчен кредит“ от ЗДДС.