Изх. № 24-28-17
Дата:30.01.2015 год.
Регламент (ЕО) № 883/2004, чл. 12(1);
Регламент (ЕО) № 987/2009, чл. 14(2).
Относно: запитване за определяне на приложимото законодателство
Във връзка с постъпило запитване за определяне на приложимото законодателство, заведено в ЦУ на НАП с вх. № ……………./06.01.2015 г., отправено по повод искания за издаване на удостоверение за приложимото законодателство (ОбрИзх. № Окд-236) за лица, командировани в Германия от търговското представителство на „…………………….“ с идентификационен номер ……….., изразявам следното становище:
В Дял II от Регламент (ЕО) № 883/2004 са предвидени разпоредби относно запазване на приложимото законодателство на изпращащата държава–членка спрямо заетите лица, които временно извършват работа за своя работодател на територията на другадържава–членка. Съгласно чл. 12(1) от Регламент (ЕО) № 883/2004 лице, което осъществява дейност като заето лице в държава–членка от името на работодател, който обичайно осъществява дейността си в нея и което е командировано от този работодател в друга държава–членка, за да осъществява там дейност от името на същия работодател, продължава да е подчинено на законодателството на първата държава–членка, при условие, че предвиденото времетраене на тази работа не превишава двадесет и четири месеца и че не е изпратено да замества друго лице.
Основната цел на правилата, въведени с тази разпоредба, е да се улесни свободното движение на трудовоактивните лица и свободното предоставяне на услуги в рамките на ЕС чрез избягване на допълнителните административни затруднения, които биха възникнали за осигуреното лице, работодателя и компетентните институции, ако за периода на временната работа се приложи законодателството на държавата по трудова заетост.
От друга страна, като изключение от основното правило, тази разпоредба поставя редица задължителни изисквания, чието изпълнение е абсолютно условие за запазване на приложимото законодателство на изпращащата държава–членка спрямо заетите лица, които временно извършват работа на територията на другадържава–членка.
Едно от тези задължителни изисквания е командироващият работодател обичайно да осъществява дейността си на територията на изпращащата държава–членка.
За да се установи, дали работодател обичайно осъществява дейността си на територията на България, се разглеждат всички относими критерии,характеризиращиосъществяваната дейност, част от които са:
-къде се намира седалището и администрацията на работодателя;
-броя на наетите от работодателя лица (с изключение на административния персонал), които полагат труда си на територията на България;
– къде са сключени договорите с командированите работници и приложимото спрямо тях трудово право;
-къде са сключени договорите с клиентите на предприятието и приложимото спрямо тях законодателство;
-реализирания от дружеството оборот на територията на Република България спрямо общия реализиран оборот за предходните 12 месеца;
-броя на договорите, изпълнени в изпращащата държава;
-периода през който работодателя е осъществявал дейност в изпращащата държава.
Според чл. 14(2) от Регламент № 987/2009 приложимите критерии трябва да отговарят на специфичните характеристики на всеки работодател и на действителния характер на извършваните дейности. Критериите за съществена дейност се разглеждат в тяхната съвкупност и се адаптират към характера на осъществяваната от предприятието дейност.
В тази връзка следва да се има предвид, че се разглеждат единствено относими към дейността на предприятието критерии, а в конкретния случай реализирания оборот не е сред тях. Това е така, защото според чл. 24, ал. 2 от Закона за насърчаване на инвестициите, търговските представителства не са юридически лица и не могат да извършват стопанска дейност.
ЗАМЕСТНИК ИЗПЪЛНИТЕЛЕН
ДИРЕКТОР НА НАП:
/ГАЛЯ ДИМИТРОВА/
‘