Изх. №24-30-61/09
Дата: 15.01.2010 год.
ЗМДТ, чл. 112.
В отговор на поставените въпроси относно заплащането на такса за издаване на свидетелство за собственост при продажба на едър добитък, предвидена в чл. 112 ЗМДТ, Ви уведомяваме:
В нормативната уредба, свързана с осъществяване на ветеринарномедицинската дейност, не е предвидено задължение за определен орган за издаване на свидетелство за собственост на едър добитък.
По силата на чл. 51 от Закона за ветеринарномедицинската дейност /ЗВМД/ животните подлежат на идентификация, като на едрите преживни и еднокопитните животни след идентификацията се издава ветеринарномедицински паспорт от Националната ветеринарномедицинска служба.
Според чл. 132, ал. 1, т. 2 ЗВМД собствениците на селскостопански
животни са задължени да представят в тридневен срок на ветеринарния лекар,
който обслужва животновъдния обект, ветеринарномедицинско свидетелство за
придобитите животни, а за едрите преживни и еднокопитни животни – и
ветеринарномедицински паспорт. Според чл. 10, ал. 2 от Наредба № 61 от 9 май
2006 г. за условията и реда за идентификация на животните, регистрация на
животновъдните обекти и достъпа до базата данни за идентифицираните животни
и регистрираните обекти свидетелството е по образец, одобрен от НВМС, и се
попълва от регистрираните във ветеринарния участък ветеринарни лекари.
Като обобщение, за идентификация на селскостопанските животни се издава
свидетелство, което се попълва от компетентните ветеринарни лекари, а не от
общински орган. Липсата на нормативно регламентирано задължение за общински
орган да издава свидетелства за собственост на едър добитък прави неприложима
разпоредбата за заплащане на такса, съдържаща се в чл. 112 ЗМДТ.
Що се отнася до термина „едър добитък“, употребен в чл. 112 ЗМДТ, и
„едър рогат добитък“, в националното ветеринарно законодателство няма дефиниция на тези понятия, като много по-често се използва второто понятие. То се среща и в редица регламенти на Европейския съюз, изброени в писмото на НВМС /Изх. № 35-92-Ю от 16.12.09 г./, копие от което прилагаме към настоящия отговор.
В § 1, т. 2 от ДР на цитираната Наредба № 61 от 2006 г. /в сила от 09.06.2006г. / е дефинирано понятието „едри преживни животни“, според което „това са говедата и биволите от видовете Bos taurus и Bubalus bubalus“. Според НВМС това понятие е идентично с „едър рогат добитък“.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ
ЗА ПРИХОДИТЕ:
/КРАСИМИР СТЕФАНОВ/
‘