ОТНОСНО: Започване и прекратяване на дейност от самоосигуряващо се лице – собственик на капитала на търговско дружество
В Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ ….. постъпи Ваше писмено запитване с вх. № 94-00-216/16.10.2019 г., в което е изложена следната фактическа обстановка:
Интересувате се от закупуването на 100% от собствеността на действащо дружество, регистрирано по българското законодателство с едноличен собственик на капитала друго физическо лице. С оглед спазване на сроковете и разликата в дните на продажбата на дружествения дял и вписването на новото обстоятелство в търговския регистър, желаете да получите отговор на следните въпроси:
1. До кой ден сегашният собственик на капитала има право да упражнява трудова дейност в дружеството: до деня на продажбата на 100% от дружествения дял или до деня на вписването на новото обстоятелство в търговския регистър?
2. От кой ден ще имате право да упражнявате трудова дейност в дружеството: от деня, в който купите 100% от дружествения дял или от деня, в който се впише новото обстоятелство в търговския регистър?
3. Може ли в един и същи ден във фирма с регистрация като ЕООД да има две самоосигуряващи се лица: например собственикът, който продава да е до 13.30 ч., а собственикът, който купува да е след 13.30 ч.?
Предвид описаната фактическа обстановка и с оглед действащата нормативна уредба по задължителното обществено осигуряване изразявам следното становище по поставените въпроси:
По първи и втори въпрос:
Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) (посл. изм. ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества и лицата, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл. 4, ал. 4 от КСО).
Собствениците и съдружниците в търговски дружества са самоосигуряващи се лица по смисъла на чл. 5, ал. 2, във връзка с чл. 6, ал. 8 от КСО. Редът, по който се осигуряват самоосигуряващите се лица, включително съдружниците в търговски дружества, е регламентиран в Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ).
Упражняването на трудова дейност по смисъла на чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО е основополагащо за възникване на основание за внасяне на осигурителни вноски за съответното лице за фондовете на държавното обществено осигуряване. Това произтича от разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО, която гласи, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от същия кодекс, и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.
В Кодекса за социално осигуряване няма легална дефиниция на понятието „трудова дейност”. За целите на осигуряването достатъчно е лицето да попадне в кръга на задължително осигурените по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО като упражняващо дейност на някое от посочените основания, за да възникне задължение за внасяне на осигурителни вноски за него.
Задължението за осигуряване на посочените лица възниква от деня на започване или възобновяване на трудова дейност на самоосигуряващото се лице и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. Започването, прекъсването, възобновяването или прекратяването на трудовата дейност се установяват с декларация по утвърден образец от Изпълнителния директор на НАП, подадена до компетентната териториална дирекция на НАП и подписана от самоосигуряващото се лице в 7-дневен срок от настъпване на съответното обстоятелство (чл. 1, ал. 1 и 2 от НООСЛБГРЧМЛ).
Съгласно чл. 2, ал. 1 от НООСЛБГРЧМЛ (посл. изм. ДВ, бр. 36 от 2019 г., в сила от 01.01.2019 г.) самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от Кодекса за социално осигуряване (включително собствениците и съдружниците в търговски дружества) внасят осигурителните вноски по съответната сметка на компетентната териториална дирекция на НАП поотделно за всеки месец, като в документите за внасянето им се попълва ЕГН, ЛН, ЛНЧ или служебен номер, издаден от НАП на лицето. Предвид изложеното, задължението, както за подаване на декларация, така и за внасяне на задължителните осигурителни вноски, е на самоосигуряващото се лице.
Съгласно чл. 129 от Търговския закон (посл. изм. ДВ, бр. 15 от 2018 г., в сила от 16.02.2018 г.) дружественият дял може да се прехвърля и наследява. Прехвърлянето на дружествения дял от един съдружник на друг се извършва свободно, а на трети лица – при спазване на изискванията за приемане на нов съдружник и ако няма неизплатени изискуеми трудови възнаграждения, обезщетения и задължителни осигурителни вноски на работниците и служителите, включително и на работниците и служителите, трудовите правоотношения с които са прекратени до три години преди прехвърлянето на дружествения дял. Прехвърлянето на дружествения дял се извършва с договор, сключен с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието, извършени едновременно, и се вписва в търговския регистър, след представяне от управителя на дружеството и от праводателя на декларация по образец, че няма изискуеми и неизплатени задължения по ал.1. Член 16, ал. 2 – 4 се прилагат съответно.
В чл. 7, ал. 1 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел е посочено, че вписаното обстоятелство се смята, че е станало известно на третите добросъвестни лица от момента на вписването.
При определяне момента на възникване или отпадане на основанието за осигуряване в хипотезата на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО следва на първо място да се прецени кога лицето придобива или загубва качеството си на съдружник/собственик на капитала в търговско дружество. В случаите, когато се прехвърля дружествения дял, този момент е датата на договора, сключен с нотариално удостоверяване на подписите, но тъй като за третите страни, в случая администрацията на Националната агенция за приходите (НАП), това решение става известно едва след вписването му в търговския регистър, е необходимо да се има предвид, че основанието за осигуряване по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО за самоосигуряващо се лице (собственик/съдружник в търговско дружество), което е преустановило трудова дейност, но не е загубило качеството си на съдружник/собственик, отпада със спирането на дейността. Когато лицето упражнява трудова дейност като собственик и не е прекъсвало дейност, то е задължено да се осигурява съгласно посочената разпоредба, докато притежава това качество. От деня, в който е прехвърлил дела си и не притежава качеството на собственик на капитала, лицето излиза от обхвата на КСО, поради което следва да се прекрати и неговото осигуряване, като вписването на това обстоятелство в търговския регистър ще оповести този факт за третите лица, включително за НАП. Гореизложеното се отнася и за физическото лице, придобиващо дял в търговското дружество.
По трети въпрос:
В чл. 6, ал. 8 и 9 от КСО е предвидено, че осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 са за сметка на осигурените лица и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. Окончателният размер на месечния осигурителен доход за лицата по ал. 8 се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход. Окончателните осигурителни вноски се дължат от осигурените лица върху годишния осигурителен доход в размерите за фонд „Пенсии“ и за допълнително задължително пенсионно осигуряване и в размерите за фонд „Общо заболяване и майчинство“ за самоосигуряващите се лица, които са избрали да се осигуряват в този фонд в срока за подаване на данъчната декларация.
В чл. 4, ал. 1 от НООСЛБГРЧМЛ е посочено също, че минималният размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, които не упражняват трудова дейност през целия месец, се определя пропорционално на работните дни от месеца за периода, през който е упражнявана дейността.
Видно от цитираните разпоредби, за самоосигуряващите се лица е предвидено да се осигуряват върху месечен осигурителен доход, а когато не са упражнявали дейност през целия месец, пропорционално на отработените дни от месеца. В нормативната уредба по задължителното обществено осигуряване не е предвидено осигуряване на самоосигуряващите се лица във връзка с отработените от тях часове.