Относно: Завеждане на дълготраен материален актив
В Дирекция ОДОП постъпи писмено запитване с вх. № ….. от 29.07.2020 г.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Дружеството е закупило елементи за индустриално скеле от Германия. Скелето се използва в дейността на предприятието, която е монтаж и демонтаж на индустриално скеле. В стойността на елементите е включен и транспорта по доставката. Само по себе си тези елементи не могат да съществуват самостоятелно. Стойностният праг на същественост за ДМА, определен в счетоводната политика на данъчно задълженото лице, е равна или превишава 700.00 (седемстотин) лева.
Поставен е следният въпрос:
1. Може ли тези елементи при посочените по-горе условия да се заведат като ДМА?
В отговор на поставения от Вас въпрос, съобразявайки относимата нормативна уредба, изразявам следното принципно становище:
От поставения въпрос не е ясно дали искате разясняване на счетоводното или данъчното законодателство във връзка със завеждането на дълготрайни материални активи. Липсва информация относно стойност, техническа характеристика, предназначение на индустриално скеле.
Националната агенция за приходите (НАП) има ограничена компетентност да отговаря на въпроси и да изразява становища по прилагането на данъчното и осигурително законодателство. По въпроси, относими към прилагането на счетоводното законодателство, компетентността е на Дирекция „Данъчна политика“ към министерство на финансите. Отговорът на въпроса, който задавате, изисква специализирани технически познания, които са извън компетентността на НАП, поради което изразявам принципно мнение във връзка с прилагането на Закона за корпоративното подоходно облагане.
Съгласно чл. 50, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), данъчни дълготрайни материални активи са сумите, които отговарят на изискванията за амортизируеми дълготрайни материални активи съгласно Националните стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия, чиято стойност е равна или превишава по-ниската стойност от стойностния праг на същественост за дълготрайния материален актив, определен в счетоводната политика на данъчно задълженото лице и седемстотин лева. По смисъла на т. 2 от Счетоводен стандарт (СС) 16 „Дълготрайни материални активи“, дълготрайни материални активи са установими нефинансови ресурси, придобити и притежавани от предприятието, които:
а) имат натурално-веществена форма;
б) се използват за производството и/или доставката/продажбата на активи или услуги, за отдаване под наем, за административни или за други цели;
в) се очаква да бъдат използвани през повече от един отчетен период.
Разпоредбата на т. 3.1. от СС 16 определя кога един актив се признава и се отчита като дълготраен материален актив:
а) отговаря на определението за дълготраен материален актив;
б) стойността на актива може надеждно да се изчисли;
в) предприятието очаква да получи икономически изгоди, свързани с актива.
Освен изложеното, следва да бъде взета предвид и разпоредбата на т. 3.2. от СС 16, според която дълготрайните материални активи, които се състоят от разграничими съставни части, отговарящи поотделно на критериите за дълготраен материален актив, могат да бъдат разделени на своите съставни части и всяка част да се третира като самостоятелен актив. Това е необходимо, когато съставните части имат различни полезни срокове на годност или по различен начин осигуряват икономическа изгода за предприятието, което налага да се използват различни методи и норми за амортизация.
Съгласно определение, дадено в сайта на Българска Скеле Асоциация (БСА):“скелето е най-удобният, утвърден и с традиции в употребата вид работно съоръжение за достъп и работа на височина. Скелетата са сглобяеми конструкции с различна дължина и ширина на работните платформи, изградени на мястото за използване, съставени от отделни елементи позволяващи неговото сглобяване и разглобяване. Предназначено за строителни, ремонтни и монтажни дейности.“
Следователно, преценката дали индустриално скеле е дълготраен материален актив за целите на счетоводното отчитане и като следствие от това дали е данъчен дълготраен амортизируем актив, следва да се направи от предприятието на базата на посочените по-горе критерии и изисквания на счетоводния стандарт, като се ползва експертно мнение на специалист в областта на дейността, за която се използват коментираните конструкции. Относно определянето и класифицирането на дълготрайни материални активи може да се използва Класификацията на продуктите по икономическите дейности на Националния статистически институт (обн. ДВ бр. 104 от 16 декември 2014 г.)
След определянето на индустриално скеле като дълготраен материален актив по смисъла на СС 16, активът следва да се впише в данъчния амортизационен план и да се прилагат нормите на Част II, Глава десета Данъчни амортизируеми активи.