Завеждане на счетоводна отчетност и подаване на годишна данъчна декларация за деклариране на данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък и определяне на приложимото законодателств

Изх. № 24-32-202……………..
Дата: .…………… .2008 г.
Относно: Завеждане на счетоводна отчетност и подаване на годишна данъчна декларация за деклариране на данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък и определяне на приложимото законодателство спрямо самостоятелно заето лице и наето от него лице, упражняващи трудова дейност на територията на друга държава членка.
УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ……….,
В отговор на Ваше писмено запитване, постъпило в Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“ гр…….. и препратено по компетентност в Дирекция „Данъчно-осигурителна методология“ на Националната агенция за приходите (вх. № 24-32-202/07.06.2007 г.), Ви уведомявам следното:
Видно от запитването дружеството е регистрирано през месец април 2007 г. в ТД на НАП гр. ….. и ще извършва транспортни услуги със собствен транспорт на територията на Франция. Поставени са следните въпроси:
1.Къде следва да се води счетоводството на фирмата – В България, където е регистрирана, или там, където е предметът на дейността й, т.е. във Франция?
2.Къде следва да се подава годишната декларация за деклариране доходите на дружеството след изтичане на отчетната година?
3.В България ли следва да се осигурява социално и здравно управителят и наетият по трудов договор работник?
4.След достигане прага за задължителна регистрация по ЗДДС каква данъчна ставка ще е валидна при издаване на фактури за извършени от дружеството транспортни услуги на други фирми?
При така изложената фактическа обстановка съобразявайки относимата нормативна уредба на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за националната агенция за приходите изразявам следното становище:
По първи и втори въпрос:
Съгласно чл. З, ал. 2 от ЗКПО местните юридически лица се облагат с данъци по този закон за печалбите и доходите си от всички източници в Република България и в чужбина.
По силата на чл. 92 от ЗКПО данъчно задължените лица, които се облагат с корпоративен данък, подават годишна данъчна декларация по образец за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък. Годишната данъчна декларация се подава в срок до 31 март на следващата година в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация на данъчно задълженото лице. С годишната данъчна декларация се подава годишният финансов отчет, включително приложенията към него. Предприятията, чиито годишни финансови отчети подлежат на задължителен финансов одит съгласно Закона за счетоводството, подават и копие от доклада по Закона за независимия финансов одит. Когато независимият финансов одит не е завършил до 31 март на следващата година, одиторският доклад се подава допълнително, но не по-късно от 30 юни на следващата година, заедно с копие от годишния финансов отчет, заверен от регистриран одитор. Когато между подадения с годишната данъчна декларация годишен финансов отчет и този, заверен от регистрирания одитор, съществува разлика, която води до изменение на вече декларирания данъчен финансов резултат, данъчно задълженото лице подава по реда на ал. 2 в срок до 30 юни на следващата година коригираща декларация, като декларира и причините за разликите. Данъчно задължено лице, което подаде годишна данъчна декларация и годишния си финансов отчет до 31 март на следващата година по електронен път и внесе корпоративния данък в същия срок, може да ползва отстъпка в размер 1 на сто от дължимия годишен корпоративен данък, но не повече от 1000 лв. /чл. 92, ал1, ал. 2, ал. З, ал. 4 и ал. 51.
По отношение на поставения въпрос относно завеждане на счетоводната отчетност НАП не е компетентна да изготви отговор. Отговорът на същия е от компетентността на отдел „Счетоводна практика“ при Дирекция „Данъчна политика“ на Министерството на финансите.
По трети въпрос:
Разпоредбите, регламентиращи правилата за определяне на приложимото законодателство, се съдържат в Дял 2 на Регламент ( ЕИО) 1408/71.
В чл. 13 параграф 1 е изведено като основно правило, че за едно наето или самостоятелно заето лице е приложимо законодателството на само една страна-членка и това е законодателството на държавата на трудова заетост, дори ако лицето пребивава в друга страна от ЕС/ЕИП.
От това правило има редица изключения, свързани упражняване на дейност на територията на две държави-членки или с дейността, която упражняват лицата.
От изложената в писмото фактическа обстановка се установява, че икономическата дейност на дружеството е извършване услуги по автомобилен транспорт. За лицата, които са в трудовоправни отношения с такова предприятие и трудовите им задължения се изразяват в извършване на превоз на пътници или стоки в рамките на Европейския съюз/Европейското икономическо пространство е въведено особено правило с разпоредбата на чл. 14, параграф 2 от Регламент на Съвета (ЕИО) 1408/71.
Съгласно цитираната разпоредба лице, което е член на екипажа на предприятие, което за своя или за чужда сметка извършва услуги по международен железопътен, автомобилен, въздушен или речен превоз на пътници или стоки, и чието седалище или място на стопанска дейност се намира на територията на държава-членка, е подчинено на законодателството на последно споменатата държава.
Има две изключения от това правило. Първото се прилага, когато предприятието има клон или постоянно представителство на територията на друга държава-членка, различна от тази, в която се намира седалището или мястото му на стопанска дейност. В този случай всяко лице, наето в клона или постоянното представителство е подчинено на законодателството на държавата-членка, в която се намира клонът или постоянното представителство (член 14.2 ал от Регламент 1408/71).
Второто изключение се прилага за лице, което е наето на работа предимно на територията на държавата-членка, в която пребивава. При това положение споменатото лице е подчинено на законодателството на държавата-членка, в която пребивава. Това е валидно дори ако предприятието, в което то е наето, няма седалище, място на стопанска дейност, клон или постоянно представителство в тази държава-членка (член 14, пар.2 буква“а“, 11 от Регламент 1408/71). Счита се, че дадено лице е наето на работа предимно на територията на страната, в която пребивава, ако над половината от работата на това лице се осъществява в тази страна.
Следва да имате предвид също така, че лицата упражняващи дейност като изпълнители по договор за управление и контрол на търговски дружества, едноличните търговци, неперсонифицираните дружества се считат за целите на регламента за наети лица.
Предвид неизчерпателната информация в писменото запитване, НАП не може да изрази конкретно становище относно това, кое е приложимото законодателство в настоящия случай спрямо лицата, упражняващи трудова дейност в предприятието.
По четвърти въпрос:
По отношение на поставения в запитването въпрос относно облагане на извършените транспортни услуги Ви уведомяваме, че в изпълнение на писмо Изх. № 91-00-116/19.04.2007г. на Изпълнителния директор на НАП Ви е изпратено Становище Изх. № 93-04-44/08.03.2007 г. на Министерството на финансите.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ:
М. МУРГИНА

Оценете статията

Вашият коментар