2_1318/01.09.2011 г.
ЗОПБ – чл.2
ДРЗДДФЛ – § 1, т.5
ОТНОСТНО: Прилагане на разпоредбите на Закона за ограничаване на
плащанията в брой
Въпросите, които поставяте са:
1. Възнагражденията по договори за управление и контрол влизат ли в обхвата на трудовите възнаграждения по Кодекса на труда или се разглежда като част от парична престация по договор и следва ли да се изплаща по банков път?
2. От кой момент следва да се извършва плащането по банков път – от първото плащанепо договора за управление и контрол или от това, с което се надвишават 15000 лева?
3. Изплащането на дивидент тълкува ли се като част от паричната престация по договор и следва ли да се извършва по банков път?
4. От кой момент следва да се извършва плащането по банков път – от първото плащане или от това, с което се надвишава 15000 лева?
С оглед изложената от Вас фактическа обстановка, предвид поставените въпроси и прилагането на разпоредбите на Закона за ограничаване на плащанията в брой (ЗОПБ) следва да Ви информирам, че Министъра на финансите е издал Указание № УК-3/04.04.2011 г. В него в т.ІІІ, 1.3 се съдържа отговор поставените въпроси свързани с възнаграждението по договора за управление и контрол.
Указанието, което Ви изпращаме е побликувано в електронен вариант на сайта на НАП – www.nap.bg
По отношение на въпросите свързани с изплащането на дивидент, изразявам следното становище:
Съгласно § 1, т. 5 от ДР на Закона за данък върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), “дивидент“ е:
– доход от акции;
– доход от дялови участия, включително от неперсонифицирани дружества и от други права, третирани като доходи от акции;
– скрито разпределение на печалбата.
Видно от цитираната дефиниция за дивидент, изплащаните суми от дружеството към съдружниците нямат характер на трудово възнаграждение по смисъла на Кодекса на труда (КТ) и не попадат в обхвата на случаите, изброени в чл. 2 от ЗОПБ.
Възнаграждението по договора за управление и контрол е определено в самият договор още при вписване на дружеството в Търговския регистър или в последствие по решение на Общото събрание, а размерът на дивидента се определя с еднократен акт – решение на Общото събрание на съдружниците като една сума, съобразно процента на дяловото участие на всеки от съдружниците в капитала на дружеството.
С оглед гореизложеното считам, че независимо на колко части и през какъв интервал от време ще се изплати гласуваната сума на дивидента и възнаграждението по договора за управление и контрол, когато са е равни или надхвърлят сумата от 15 000 лева, е приложимо изискването на чл. 3, ал. 1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой.
‘