ЗДДФЛ, чл.18

2_1778/15.11.2010
ЗДДФЛ, чл.18
Отправили сте писмено запитване до Дирекция „ОУИ”………… свързано с приложението наЗакона за данъците върху доходите на физическите лица / ЗДДФЛ /, в което сте изложили следната фактическа обстановка:
С майка си сте съсобственици на апартамент, който искате да отдавате под наем, като договора ще бъде сключен с нея. Приложили сте копие от Експертно решение на ТЕЛК №.. от …..01.1995 г., удостоверяващо втора група инвалидност и срок на инвалидизирането до …….01.1997 г.. на майка Ви, родена през 1931 г..
Поставяте въпроса:При сключване на договор за наем на името на майка Ви какви ще бъдат нейните данъчни задължения, съответно вашите.
С оглед на изложенатафактическа обстановка изразяваме следнотостановище съобразно действащатакъм месец ноември 2010 г. нормативна уредба:
Във връзка с данъчното облекчение за лица с намалена работоспособност, в чл. 18, ал. 1 от ЗДДФЛ е предвидено, че сумата от годишните данъчни основи по чл. 17 за лица с 50 и с над 50 на сто намалена работоспособност, определена с влязло в сила решение на компетентен орган, се намалява със 7920 лв., включително за годината на настъпване на неработоспособността и за годината на изтичане срока на валидност на решението.
Съгласно чл. 23, т.1 от ЗДДФЛ,за да се ползва това данъчно облекчение към годишната данъчна декларация по чл.50 от същия закон, е задължително да се приложи копие на валидно решение на ТЕЛК/НЕЛК.
По силата на § 49 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗДДФЛ, съобразен с разпоредбите на Закона за здравето/в сила от 01.01.2005 г./, предвидените в закона облекчения за трайно намалена работоспособност се ползват пожизнено, когато срокът в експертното решение на ТЕЛК/НЕЛК не е изтекъл към 31 декември 2004 г. и лицето е навършило 65-годишна възраст преди тази дата или в срока на експертното решение.
Издаденото Ви през 1995 г. експертно решение на ТЕЛК не представлява валидно правно основание за ползване на данъчното облекчение по чл.18, ал. 1 и 2 от ЗДДФЛ за доходи придобити през 2010 г., т.к независимо, че майка Ви е навършила 65 годишна възраст преди31 декември 2004 г., срокът на експертното Ви решение е изтекъл преди тази дата, т.е. определеният срок на инвалидност не може да се счете за пожизнен за целите на данъчното облагане.
Съгласно чл.30 от Закона за собствеността/ЗС/ всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си, предвид което договорът за наем следва да бъде сключен с двете съсобственички. Няма пречка да бъде уговорено в договора, че наемната цена ще бъде получавана само от майка Ви, но това обстоятелство не може да доведе до отпадане на данъчното облагане на доходите Ви от наем, съответстващи на припадащата се част от собствеността на имота. Горното произтича от разпоредбата на чл.11, ал.3 от ЗДДФЛ съгласно, която доходът се смята за придобит от физическото лице и когато по негово нареждане или по споразумение между него и платеца на дохода плащането е получено от трето лице.
Физическите лица определят облагаемите си доходи от наем на движимо или недвижимо имущество по правилата на чл.31 от ЗДДФЛ, а годишната данъчна основа – съобразно чл.32 на с.з. Облагаемият доход от наем или друго възмездно предоставяне за ползване на движимо или недвижимо имущество се определя като придобитият доход се намалява с 10 на сто разходи. Годишната данъчна основа на местни физически лица от наем се определя, като облагаемият доход по чл.31, придобит през данъчната година, се намалява с вноските, които лицето е задължено да прави заданъчната година за своя сметка по реда на Закона за здравното осигуряване.
Авансовото облагане на доходите от наем е регламентирано в чл.44 от ЗДДФЛ.
Размерът на авансовия данък се определя като върху разликата между облагаемия доход по чл.31 и осигурителните вноски, които лицето е задължено да прави за своя сметка се начисли данък върху доходите. Размерът надължимия авансов данък се определя, като формирана разлика се умножи по данъчна ставка 10 на сто.
Авансовият данък за доходи от наем по чл.31 се внася в сроковете, съгласно чл.67, ал.1 и ал.2 от ЗДДФЛ, до 15-то число на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода, като за доходи, придобити през четвъртото тримесечие на данъчната година не се дължи авансов данък.
Предвид гореизложеното и на основание чл.50, ал.1, т.1 от ЗДДФЛ всеки от съсобствениците е длъжен да декларира съответната част от придобития доход от наем на недвижимия имот в срок до 30.04. на годината, следваща годината на придобиване на дохода /чл.53, ал.1 от с.з./.

Оценете статията

Вашият коментар