Изх. № 53-00-631/27.08.2013 г.
чл. 24, ал. 1 от ЗДДФЛ
чл. 28, чл. 29, ал. 1 от ДОПК
чл. 5, ал. 4 от КСО
чл. 2, ал. 1 и 2 от Наредба № Н-8/29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” .., е постъпило писмено запитване, прието с вх. № 53-00-631 от
17.06.2013 г. във връзка с прилагането на разпоредбите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
През 2012 г. „XXXXX” ЕАД е осъдено от състав на Софийски градски съд (СГС) да заплати на свой служител обезщетение на основание чл. 225, ал. 1 и ал. 2 от Кодекса на труда (КТ). „XXXXX” ЕАД е изплатило обезщетението, като е удържало и внесло дължимия данък по чл. 24, ал. 1 от ЗДДФЛ, след което е обжалвало решението на съда пред Върховния касационен съд /ВКС/. Касационната инстанция е отменила решението на СГС и е постановила служителят да възстанови полученото обезщетение, заедно със законната лихва.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1.Следва ли служителят да възстанови брутния размер на изплатеното обезщетение, включващо размера на внесения данък по ЗДДФЛ, или на възстановяване подлежи нетният размер на полученото обезщетение?
2.В случай, че служителят следва да възстанови само нетния размер на полученото от него възнаграждение, какви действия следва да предприеме „XXXXX” ЕАД, за да му бъде възстановена сумата за внесения данък по ЗДДФЛ?
По така установената фактическата обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба изразявам следното становище:
По първи въпрос
Изразяването на становища по въпроси от областта на гражданското и трудовото законодателство е извън материалната компетентност на НАП. Като се има предвид, че въпросът, свързан с размера на подлежащата на възстановяване сума, е бил обект на съдебен спор, който е решен с влязло в сила решение на ВКС, страните по делото следва да се съобразят със сумата, посочена в съдебното решение. Задълженията за внасяне на данъци по ЗДДФЛ винаги възникват в следствие на вече проявили се други правоотношения, поради което те са обусловени от тяхното проявление, а не обратното. Например: данъчната основа се базира на уговореното възнаграждание, а не обратното. В този смисъл удържането на данък от изплатеното обезщетение не следва да влияе върху сумата, която следва да бъде възстановена, тъй като задължението за възстановяване произтича от съдебното решение, а не от данъчното правоотношение.
По втори въпрос
Съгласно чл. 28 във връзка с чл. 29, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ на възстановяване подлежат недължимо платените суми за данъци и осигурителни вноски. Възстановяването се извършва по писмено искане на лицето. В случая неоснователно внесения данък следва да бъде възстановен на физическото лице, от чието възнаграждение е удържан. Искането за прихващане или възстановяване се разглежда, ако е подадено до изтичането на 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване. В случая основанието за възстановяване възниква с постановяване на решението на ВКС.
В случай, че на основание чл. 5, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и Наредба № Н-8/29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица /Наредба № Н-8/2005 г./, „XXXXX” ЕАД е подало декларации обр. 1 и обр. 6 /приложения към чл. 2, ал. 1 и 2 от Наредба № Н-8/2005 г./, в които е декларирало размера на дължимия данък, то с цел актуализиране на информацията в данъчно-осигурителната сметка на дружеството, същите следва да бъдат коригирани.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал.3 от ДОПК.
‘