5_20-00-80/10.03.2016 г.
ЗКПО, чл. 204, ал. 2, чл. 209, ал. 1, чл. 26, т. 1;
ДР ЗКПО, §1, т. 34;
ЗДДФЛ, чл. 24, ал. 2, т. 1, буква „е“, чл. 24, ал. 2, т. 9, чл. 24, ал. 1;
КСО, чл. 6, ал. 2, чл. 6, ал. 3;
НЕВДПОВ, чл. 2, ал. 3;
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
На основаниечл. 293 и чл. 294 от Кодекса на труда (КТ) е взето решение на Общото събрание на работниците и служителите на „А 96“ АД, средствата за социално-битово обслужване да бъдат разпределени за подпомагане на храненето по време на работа чрез осигуряване на ваучери за храна. Съгласно цитираното решение на всички служители, с изключение на тези, които трайно отсъстват от работа (например лицата, които ползват отпуск по майчинство) следва да се предоставят ваучери за храна на стойност 60,00 лв. месечно.
Работодателят е приел решението на Общото събрание на работниците и служителите и е издал заповед, с която прави някои уточнения, като например, че за напусналите и новоназначените служители ваучери за храна ще се дават при работа през повече от половината от съответния месец.
Предоставянето на ваучери за храна не зависи от броя на отработените дни в месеца и резултатите от работата, а стойността им е еднаква за всички служители.
При предоставянето на ваучерите за храна от дружеството са спазени изискванията на чл. 204, т. 2 от ЗКПО, а именно:
1.договореното основно месечно възнаграждение на лицата в месеца на предоставяне на ваучерите е не по-малко от средномесечното договорено основно възнаграждениена лицата за предходнитетри месеца;
2.работниците и служителите на дружеството нямат подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към момента на предоставяне на ваучерите;
3.ваучерите са предоставени наработниците и служителите на дружеството, като същото е получило разрешение за осъществяване на дейност като оператор от министъра на финансите.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Дружеството работодател дължи ли данък по чл. 204, т. 2 от ЗКПО върху посочените разходи за ваучери за храна или би ли могло същите разходи да бъдат третирани по чл. 26, т. 1 от същиязакон?
2. Има ли основание разходите заваучери за храна да се третират като доход за физическите лица- служители на дружеството и да се облагат с данък по ЗДДФЛ?
3. Дължат ли се осигурителни вноски върху предоставените ваучери за храна?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи въпрос:
Съгласно чл. 204, т. 2 от ЗКПО с данък върху разходите се облагат документално обоснованите социални разходи, предоставени в натура на работници и служители и лица, наети по договор за управление и контрол (наети лица). Социалните разходи, предоставени в натура включват и разходите за ваучери за храна (чл. 204, т. 2, буква „б“ от ЗКПО). По смисъла на §1, т. 36 от ДР на ЗКПО „Ваучери за храна“ са вид книжа за замяна, предоставени чрез работодателя на работниците и служителите, включително и на тези по договори за управление, които се използват като разплащателно средство в ресторанти, заведения за бързо обслужване и обекти за търговия с храни съгласно сключен договор за обслужване с оператор.
За целите на данъчното облагане понятието „социални разходи, предоставени в натура” е дефинирано в т. 34 на § 1 от ДР на ЗКПО, чиито критерии трябва да са изпълнени едновременно, за да може определени разходи да се квалифицират като социални и да се третират по реда на част четвърта от закона „Данък върху разходите“. В цитираното определение са регламентирани две алтернативни хипотези за предоставяне на социалните придобивки – по реда и начина, предвидени в чл. 293 от КТ, или по ред и начин, определени от ръководството на предприятието.
Според описаните факти в запитването, съгласно решение на Общото събрание на работниците и служителите и заповед на ръководството на предприятието, ваучери за храна се предоставят на всички работници и служители, включително и на тези от тях, които са новоназначени и/ или са напуснали, при работа повече от половината работен месец. Ваучери не се предоставят само на лица, които трайно отсъстват от работа. В този случай, редът е определен от ръководството на предприятието, което същевременно е съобразило и волята на работниците и служителите. Предвид алтернативния характер на начина за предоставяне на социалните придобивки на §1, т. 34 от ДР на ЗКПО, следва да се приеме, че когато вариантите за предоставяне са комбинирани – определен с волеизявление на работниците и служителите и на работодателя, изискването на цитираната разпоредба е изпълнено.
По отношение на изискването за достъпност на ваучерите за храна до всички работници и служители може да се приеме, че е изпълнено, тъй като естеството на тази придобивка предполага съответният ползвател да се явява на работа, за да се изпълни целта на придобивката, респективно да възникне необходимост работодателят да я осигурява.
Доколкото в случая се предоставят ваучери за храна на стойност 60 лв. и са изпълнени изискванията, визирани в чл. 209, ал. 1, т. 1-3 на ЗКПО, както се твърди в запитването, разходите за представянето им ще се третират като освободени от облагане с данък при източника, респективно ще са данъчно признати в годината на начисляването им и няма да формират данъчна постоянна разлика по чл. 26, т. 1 от ЗКПО.
По втори въпрос:
Съгласно чл. 24, ал. 2, т. 1, буква „е” от ЗДДФЛ, ваучерите за храна, получени в размер и по реда на ЗКПО, не се включват в облагаемия доход от трудови правоотношения. Това означава, че на основание посочената разпоредба са освободени от облагане ваучери за храна в размер до 60,00 лв., определени като социални разходи в натура, които са предоставени от работодател при изпълнение на условията,посочени в ЗКПО.
Превишението, в размер над 60,00 лв. месечно, се облага с данък върху разходите (в размер на 10 на сто) от работодателя на основание чл. 204, т. 2, буква „б” от ЗКПО и не се включва в облагаемия доход на физическите лица на основание разпоредбата на чл. 24, ал. 2, т. 9 от ЗДДФЛ, доколкото същата регламентира, че социалните разходи, за сметка на работодателя, обложени по реда на ЗКПО, се освобождават от облагане по ЗДДФЛ.
Следователно на основание на посочените по-горе разпоредби, разходите за ваучери за храна не представляват облагаем доход от трудови правоотношения за физическите лица – работници, служители или лица, наети по договор за управление и контрол, когато са получени в размера и по реда на ЗКПО или когато са обложени по реда на ЗКПО.
Следва да се има предвид, че разходите за ваучери за храна, които не са предоставени по реда на ЗКПО и/или не се третират като социални разходи, не попадат в изключените от облагане доходи по чл. 24, ал. 2, т. 1, буква „е“ и чл. 24, ал. 2, т. 9 на ЗДДФЛ. В съответствие с разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от ЗДДФЛ, същите представляват облагаем доход от трудови правоотношения за физическите лица.
По трети въпрос:
Съгласно чл. 6, ал. 2 от КСО, доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначисленитеи други доходи от трудова дейност. За работниците и служителите, осигурителните вноски се дължат върху получените, или начислените, но неизплатени брутни месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии и върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО)(аргумент чл. 6, ал. 3 от КСО) .
Социално-битовото и културното обслужване на работниците и служителите, уредено в чл. 292 – чл. 300 от КТ, се финансира със средства от работодателя и от други източници. Начинът на използването им се определя с решение на общото събрание на работниците и служителите (основание чл. 293, ал. 1 от КТ). Тези средства не могат да се изземват и използват за други цели (аргумент чл. 293, ал. 2 от КТ). Средствата за социално-битовото и културното обслужване на работниците и служителите (СБКО) могат да се изразходват от работодателите, самостоятелно или съвместно сдругиоргани и организации, в направленията по чл. 294 от КТ.
Социалните придобивки, които работодателите предоставят на работниците и служителитепо реда на посочените разпоредби могат да се получават пряко от лицата в пари или в натура, както и косвено – за издръжка на столове, търговски обекти, бази за отдих и др.
Разпоредбите на КСО по отношение елементите на осигурителния доход са определени в НЕВДПОВ (аргумент чл. 6, ал. 14от КСО).
На основание чл. 2, ал. 1 от наредбата, осигурителни вноски се изчисляват и внасят върху стойността на средствата и сумите, изплатени или начислени и неизплатени за сметка на социални разходи пряко, постоянно или периодично на лицата по чл. 4, ал. 1 от КСО в пари или в натура.
В чл. 2, ал. 3 от НЕВДПОВ изрично е регламентирано, че осигурителни вноски не се изчисляват и внасят върху средствата, предоставени под формата на ваучери за храна на работниците и служителите, включително на лицата, работещи по договори за управление при условията на чл. 209, ал. 1от ЗКПО.
С оглед на гореизложеното, върхуваучерите за храна на стойност 60,00 лв. месечно, предоставенина работниците и служителите на „А 96“ АД не се дължат осигурителни вноски.